Определение № 3233 от 22.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3233 гр. Варна, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501155 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, представлявано от Николай Пенчев Пенчев, действащ чрез адв.Х. М., със съдебен адрес: гр.София, ул.“Отец Паисий“№15, офис “Б“, насочена против Определение №3693/09.03.2026г. по гр.д.

№2155/2025г. по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, които са присъдени в полза на процесуалния представител на ищеца във връзка с уважения главен установителен иск.

С частната жалба се поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен при допуснато процесуално нарушение, поради което моли за неговата отмяна.

Поддържа се, че в представения от ищеца договор за правна помощ липсва индивидуализация на предмета на делото във връзка, с което е ангажирана процесуалната защита на адвоката, поради което договора не е годно доказателство за сторени разноски.

Поддържа се още, че в производството по чл.248 от ГПК на изследване подлежат предпоставките, обуславящи верността на твърдението за материална затрудненост на представляваната страна по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Ето защо се поддържа, че отказът на съда да уважи направените доказателствени искания представлява процесуално нарушение, довело до неправилна съдебна преценка. В допълнение се твърди, че присъденото възнаграждение е прекомерно и не е съобразено с ниската фактическата и правна сложност на делото, ниския материален интерес, наличието на обилна съдебна практика във връзка с предмета на спора и извънпроцесуалното поведение на ищеца, а така 1 още и със задължителната практика на СЕС.

Насрещната страна по частната жалба, чрез пълномощникът си, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставането й без уважение. Развити са подробни съображения, че присъдените разноски са следствие от добросъвестно упражнено право на иск. Поддържа се, че определения адвокатски хонорар е минимален и не подлежи на допълнителна редукция.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

В производството по гр.д.№2155/2025г. по описа на Районен съд Варна са приети за разглеждане установителен иск за недействителност на сключен между страните Договор за потребителски кредит №1105401/08.07.2024г. и в евентуалност претенция за установяване нищожност на клауза от същия, както и насрещен осъдителен иск за реално изпълнение, чрез заплащане на задължение, произтичащо от кредитното отношение и в евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД за присъждане на неизплатена част от чистата стойност на договора за кредит.

В първоинстанционното производство е проведено едно съдебно заседание, в което страните не са учудвали или представлявани, а е осъществена писмена процесуална защита, чрез пълномощници. С постановеното по делото решение, процесният договор за потребителски кредит е обявен за недействителен, съответно е уважен насрещният евентуален осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД вр. с чл.23 от ЗПК. С оглед развитието на производството в полза на ищеца са присъдени деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на пълномощникът му по реда на чл.38, ал.2 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. За определяне на размера на последното, съдът е съобразил ниската фактическа и правна сложност на делото, материалният интерес, както и задължителната съдебна практика на СЕС, съответно е присъдил адвокатски хонорар към минимума, а имено в размер от 600лв. с ДДС.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение е правилно, като съображенията за това са следните:

Липсата на индивидуализация в представения от ищцовата страна договор за правна защита и съдействие, не променя факта, че такава е оказана в хода на настоящото производство. Също така не поражда и колебание, че това е станало безплатно при условията на чл.38 от ЗАдв. Ето защо доводите на жалбоподателя базирани на оплаквания за липса на конкретно посочване на делото, са неоснователни.

По повод на изложените доводи за наличие на задължение на съда да изследва въпроса за материалното състояние на безплатно представлявания, настоящият съдебен състав намира, че не е налице законова опора за това становище. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуален представител, оказал безплатна правна помощ, включват осъществена такава при някоя от хипотезите на чл.38, ал.1, т.1-3 от ЗАдв., както и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Изпълнението на посочените две условия задължава съда да определи възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, прилагайки нормата на чл.38, ал.2 от ЗАдв., съответно осъждайки другата страна да го заплати. Липсата на особени разпоредби в ЗАдв. по отношение на договора за адвокатска услуга, обуславя субсидиарното приложение на общите правила на ЗЗД. В този контекст уговорките в договора се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения /чл.9 във вр. с чл.20а от ЗЗД/.

2

Именно и поради това те са обвързващи за съда и за него липсва задължение да проверява тяхната достоверност. Достатъчно доказателство за волята на страните е изрично съвпадащите им волеизявления за сключване на договор за оказване на безплатно правно съдействие и защита, независимо от това дали те са намерили израз в писмена форма /изричен договор за целта; пълномощно, в рамките на което е уговорена между страните безплатна адвокатска защита и други/, или устно в съдебно заседание, обективирано в протокола.

С оглед изложеното и доколкото в настоящия случай са изпълнени всички гореописани условия, настоящият съдебен състав намира, че отправеното възражение за недоказаност на приложимостта на чл.38, ал.1 от ЗАдв., съответно искането за събиране на доказателства за имотното състояние на ищеца, са неоснователни.

За пълнота следва да се посочи, че на съда е известно наличието на противоречива съдебна практика по въпроса дали следва да бъде проверявано имущественото и финансово състояние на страната получаваща безплатна адвокатска помощ, което е обусловило образуването на тълкувателно дело на основание чл.292 от ГПК, което към настоящия момент е висящо. Предвид липсата на задължителен за решаващия съд тълкувателен акт, настоящия състав споделя преобладаващото становище в съдебната практика, че не е налице основание за изследване на имущественото състояние на страната.

По отношение на оспореният размер на адвокатски хонорар, съдът намира същият за справедлив и съответен на реализираната защита от процесуалния представител на ищеца.

Предмет на делото е изследване на въпроса за действителност на облигационната връзка по потребителски договор с оглед съдържащи се в него неравноправни клаузи, съответно защита по насрещно заявени претенции. Касае се за тематика, по която безспорно е налице многобройна съдебна практика, но въпреки това наличието на неравноправни клаузи в процесният договор, е обусловило необходимост от иницииране и провеждане на защитата от ищеца. В този контекст следва да се посочи, че ответната страна е предприела агресивно оспорване на иска, което е довело до нуждата от последващи действия по защита от процесуалния представител на ищеца. Ето защо и тъй като разноските са насочени да възнаградят пълномощника за положените усилия, то определеният от първоинстанционния съд размер от 600лв. с ДДС или 500лв. без ДДС, не се явява прекомерен.

По изложените съображения, съдът намира, че не е налице основание за редуциране на определения от Районен съд Варна адвокатски хонорар, съответно че подадената частна жалба от „Сити Кеш“ ООД, следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба подадена от “Сити Кеш“ ООД, с ЕИК 202531869, против Определение №3693/09.03.2026г. постановено по гр.д.№2155/2025г. по описа на Районен съд Варна, като неоснователна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4