Решение № 2878 от 12.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2878 гр. София, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Димитър К. Демирев

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100502707 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. П.- ответник в първоинстанционното производство, въззивна жалба срещу решение № 6457/26.04.2023 г., постановено по гр. д. №17905/2022 г. по описа на СРС, 66 състав в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца следните суми: 231.50 лв.- главница за периода 01.05.2018 г. 30.04.2020 г., 47.20 лв. лихва за периода от 15.09.2019 г. – 24.03.2022 г. и за сума 8.96 услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г.- 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.04.2022 г. до окончателното плащане. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се моли за отмяна на обжалваното решение в същата и отхвърляне на предявените искове.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна по нея, в която изразява становище за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде потвърдено.

Tретото лице – помагач не е взело становище по жалбата.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявени от “Топлофикация София” ЕАД против П. П. П. и Д. П. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при квоти съответно 1/2 и 1/2, както следва: сумата от 463 лв. за доставена от дружеството до топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. К*********, аб. № *********, топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2022 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер н а 94,41 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 24.03.2022 г., главница за дялово разпределение в размер на 17,92 лв. за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и лихва за забава в размер на 4,00 лв. за периода от 30.04.2019 г. до 24.03.2022 г. Претендира разноски.

В исковата молба и в молба от 03.06.2022 г. ищецът твърди, че са наследници на Т.Д., починала на 01.07.2018 г., и са собственици на процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден писмен отговор от ответниците, уведомени лично.

Ответникът Д. П. П. се явява в първо с.з. Не спори наследодателят й и нейна майка Т.Д., починала на 01.07.2018 г., да е придобила процесния имот съгл. нот. акт № 178, том III, дело № 9650/2001 г. от 29.08.2001 г. като е била разведена към момента на придобиването му. Сочи, че след

01.07.2018 г. имотът се използва от брат й – другия ответник. Излага, че в имота няма радиатори, но се използва ТЕ за топла вода. Оспорва до имота в исковия период да е доставяна ТЕ в сочените от ищеца количества. Оспорва главните отчети да са подписани от Т.Д., понеже тя е починала преди съставянето им.

С решение №6457/26.04.2023 г., постановено по гр. д. №17905/2022 г. на СРС, ГО, 66 състав, всеки от ответниците е осъден да заплати на ответника сума в размер на 231,50 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. относно топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.

*********, аб. № *********, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда /04.04.2022 г./ до окончателното й погасяване, сумата от 47,20 лв. - лихва за забава върху главницата за от 15.09.2019 г.

2 до 24.03.2022 г. и сумата от 8,96 лв. – главница за главница за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г. – 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 04.04.2022 г. до изплащане на вземането, като са отхвърлени претенциите за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,00 лв. за периода от 30.04.2019 г. до 24.03.2022 г.

Постъпила е въззивна жалба от ответницата Д. П. срещу така постановеното решение в частта, с която са уважени исковете срещу нея.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените по делото документи и експертизи, неоспорени от ответника в първоинстанционното производство, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени и ясни, се установи, че сградата, в която е процесният имот, е топлоснабдена, поради което се явява потребител по смисъла на ЗЕ и като такава се явява обвързана от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Съгласно разпоредбата на чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действащите Наредба за топлоснабдяването /отм./, Наредба №2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /отм./ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

В конкретния случай е видно, че за процесния имот е потребена топлинна енергия на обща стойност, която вещото лице е изчислило на сумата от 491,30 лв., като начисляваната от ищеца за имота топлинна енергия е за отопление на имот от 3 щранг лира, за битово горещо водоснабдяване и енергия, отдадена от сградната инсталация. Показанията на водомера са редовно отчитани на реален отчет видно от главни отчети от 29.04.2019 г. и от 30.05.2020 г. Отчетите са подписани от лице, предоставило достъп след смъртта на Т.Д.. Според СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради–етажна собственост към Наредба №16 334, а монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на установените изисквания, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата топлинна енергия. Количествата потребена топлинна енергия са начислявани при спазване поднормативната уредба.

Отдадената от сградната инсталация ТЕ е изчислена коректно по формулата от Приложение № 1 към Наредба

16-334.

В този смисъл възраженията на жалбоподателката са неоснователни.

Не следва да се разглежда възражението на последната за изтекла погасителна давност, доколкото същото е направено едва в първото по делото заседание пред районния съд, т. е. извън преклузивния срок, предвиден в чл. 131 ГПК.

Както се посочи и по-горе съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд проверява правилността на съдебното решение с оглед заявените от страната с въззивната жалба оплаквания. Следователно решението в обжалваната от ответника част следва да бъде потвърдено.

В частта, с която СРС е отхвърлил предявения от ищеца иск, решението е влязло в сила поради необжалването му от страна, за която е бил налице интерес за това.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна, в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6457/26.04.2023 г., постановено по гр. д.

№17905/2022 г. по описа на СРС, 66 състав в частта, с която Д. П. П. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 231.50 лв.- главница за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., 47.20 лв. лихва за периода от 15.09.2019 г. – 24.03.2022 г. и за сума 8.96 услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019 г.4 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от 04.04.2022 г. до окончателното плащане.

В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д. П. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.

„********* да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, разноски за въззивното производство в размер на 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач „Нелбо“ АД.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5