Определение № 134 от 26.03.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 159/2024
- Вид
- Определение № 134
- Подписан
- 26.03.2024
- В сила
- 26.03.2024
- Състав
- Вера Иванова Иванова, Катя Стоянова Пенчева, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.25 ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл.26 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 134 гр. Пловдив, 26.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Ив. Иванова
Членове:
Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20245001000159 по описа за 2024 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.248 ал.3 от ГПК.
С определение №48/14.02.2024г., постановено по т.д. №215/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, е допълнено решение №155/21.12.2023г. по т.д. №215/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за разноските, като е отхвърлено искането на жалбоподателя – „Т.-*“ООД – гр. С. за присъждане на сторените разноски в размер на 1 260лв.
Определението е обжалвано от „Т.-*“ ООД. Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен. Развити са подробно доводи за неправилност на изводите на окръжния съд за недължимост на разноски, сторени в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Иска се определението да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се присъдят сторените от страната разноски.
Ответник – жалбата А.в. не е представил отговор в срока по чл.276 ал.1 от ГПК и не изразява становище по частната жалба.
Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима – като подадени в срок и от легитимирана страна, съдържаща необходимите реквизити и насочени спрямо определение, което подлежи на обжалване. Като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед 1 предметните предели на въззивното обжалване, намира следното:
Обжалваното определение е постановено по искане по чл.248 ал.1 от ГПК, заявено от „Т.-*“ ООД – жалбоподател в производството /заявител в регистърното производство/, за изменение на решение №155/21.12.2023г. по т.д. №215/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за разноските и присъждане на сторените такива в производството.
Решение №155/21.12.2023г. по т.д. №215/2023г. на Пазарджишкия окръжен е постановено по реда на чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. С него е отменен отказ №20231115140732-3/17.11.2023г. на длъжностно лице по регистрацията от АВ-ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление №****************/15.11.2023г. и е указано на АВ да извърши заявеното вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „Т.*“ ООД-гр. С..
В решението липсва произнасяне по повод сторените в производството разноски, което е мотивирало настоящия жалбоподател - „Т.-*“ ООД и заявител в регистърното производство да предяви искането по чл.248 от ГПК.
Споделят се изцяло изводите на окръжния съд за недължимост на разноски в регистърното производство, респективно – в производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ. Вярно е, че разпоредбата на чл.25 ал.6 от ГПК предвижда присъждане на разноски по реда на ГПК. Но регистърното производство гл. Втора от ЗТРРЮЛНЦ, чието продължение е и производството по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, е с характер на охранително производство по ГПК. Охранителният характер на това производство се извежда и от разпоредбата на чл.26 от ЗТРРЮЛНЦ, по смисъла на която крайният акт на регистърното производство не се ползва със сила на пресъдено нещо и при постановен отказ може да бъде подадено ново заявление. Съдебното производство, образувано въз основа жалба по чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ, продължава да бъде едностранно. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл.25 от ЗТРРЮЛНЦ не е спорно и в него АВп не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със Закона 2 компетентност в рамките на регистърното производство.
Ето защо частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
Настоящето определение не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК, във вр. с чл. 25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №48/14.02.2024г., постановено по т.д.
№215/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е допълнено решение №155/21.12.2023г. по т.д. №215/2023г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта за разноските, като е отхвърлено искането на жалбоподателя – „Т.-*“ООД – гр. С. за присъждане на сторените разноски в размер на 1 260лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3