Решение № 58 от 11.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300502634 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от К. Ю. К. срещу постановеното решение №289 от 21.06.2023 г. по гр. дело №2495/2022 г. по описа на РС- Асеновград, ІV гр. състав и частна жалба от същия против определение №3120/08.08.2023 г., постановено по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

С въззивната жалба се атакува изцяло решение №289 от 21.06.2023 г., с което е отхвърлен предявеният иск от К. Ю. К. против ТП НОИ гр. Пловдив да бъде прогласена нищожността на влязло в сила решение № 108/30.01.2022 г. на ПдОС, постановено по в.гр.д. №2874/2021 г., поради липсата на надлежно властническо волеизявление, поради абсолютна неразбираемост – несъответствие с чл. 236, ал. 1, т. 5 ГПК и чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУТОССР, и е осъден К. Ю. К. да заплати на ТП НОИ Пловдив разноски по производството в размер на 400 лв. Навеждат се доводи за нищожност или незаконосъобразност на решението. Твърди се, че неправилно е определена правната квалификация и не са посочени в мотивите възраженията на жалбоподателя в тази насока. Иска се да се прогласи нищожността на решението и делото да се върне на РС-Асеновград за постановяване на ново 1 или да се отмени изцяло решението и да постанови ново, с което да се уважи предявеният иск.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, атакуваното решение да се потвърди, а на страната да се присъди възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Сочи се, че решението на ПдОС, което е атакуваното с предявения иск, е постановено от надлежен съдебен орган в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано е и е напълно разбираемо, като същото не е нищожно.

С депозираната частна жалба се атакува определение №3120 от 08.08.2023 г., с което е отхвърлено искането на К. Ю. К. да бъде изменено решение №289/21.06.2023 г. в частта за разноските. Твърди се, че определението е недопустимо. По непредвиден в закона почин и по непредявено искане РС-Асеновград е постановил атакуваното определение за разноски по чл.78, ал.8 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат съображения в тази насока. Иска се определението да се обезсили с произтичащите от това правни последици или да се отмени и да се постанови ново определение, с което да се отмени възлагането на разноски по производството в тежест на К. Ю. К..

Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска.

С оглед наведените във въззивната жалба твърдения за нищожност на атакувания съдебен акт, следва да се има предвид следното:

Според изложеното в определение №2022/06.07.2023 г., постановено по гр.д. №4310/2022 г. на ВКС, I г.о., за това, какви пороци на съдебния акт водят до нищожността му, е налице трайна практика на ВКС /ТР №1 от 10.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2011 г., ОСГТК; решение №27/22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. №1321/2018 г., IV г. о., решение №60138/26.01.2022 г. на ВКС по гр. д. №723/2021 г., II г. о., решение №318/29.11.2013 г. на ВКС по гр. д. №2009/2013 г., III г. о., решение №248 от 2

11.06.2012 г. на ВКС по гр. д. №572/2011 г., IV г. о., решение №100 от 7.08.2019 г. на ВКС по гр. д. №2882/2018 г./, според която нищожно е съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена форма, не е подписано или е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В решение №27/22.04.2019 г. на ВКС по гр. д.

№1321/2018 г., IV г. о. подробно е разяснено, че нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по чл. 251 ГПК, или чрез поправяне по чл. 247 ГПК. Възможно е неяснотата в съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на съдопроизводствено правило – чл. 236, ал. 2 ГПК.

Решението на РС Асеновград не е нищожно – същото е постановено от надлежен съдебен състав, избран чрез случайно разпределение на делото, в кръга на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е, подписано е. Същото е и разбираемо – ясно е по какъв начин е формирана волята на съда, като не е необходимо и тълкуване. Ето защо атакуваният съдебен акт не е нищожен.

По възраженията за неправилна правна квалификация – същата е посочена от съда като чл.270, ал.2 ГПК, като според жалбоподателя следва да е чл.124, ал.1, пр.3 вр. чл.270, ал.2, пр.1 ГПК. Възражението не се възприема от настоящия състав. Налице е специална норма, която изключва приложението на общата. Нещо повече – налице е богата съдебна практика на ВКС, като се приема, че правната квалификация на иск за нищожност на съдебно решение е именно тази по чл.270, ал.2 ГПК.

Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Според въззивния състав решението на първоинстанционният съд е и правилно, като на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първостепенния съдебен акт.

С оглед наведените във въззивната жалба съображения, настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, отбелязва и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.270, ал.2 ГПК.

Ищецът К. Ю. К. е депозирал искова молба против ТП НОИ гр.

3

Пловдив, като се иска да се постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на влязлото в сила решение №108/30.01.2022 г. на ПдОС, постановено по в.гр.д. №2874/2021 г. поради липсата на надлежно властническо волеизявление, поради абсолютна неразбираемост – несъответствие с чл.236, ал.1, т.5 ГПК и чл.1, ал.1, т.2 ЗУТОССР.

Твърди, че с посоченото решение на ПдОС е отменено решение №112/27.09.2021 г. на АРС, постановено по гр.д. №714/2021 г., и е отхвърлен предявеният от К. Ю. К. установителен иск по реда на ЗУТОССР - за признаване по отношение ТП НОИ Пловдив осигурителен стаж за периода 01.08.2011 г. – 31.12.2019 г. Същото е влязло в законна сила – с определение от 17.11.2022 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване. Счита решението за нищожно, тъй като по реда на чл.1 ал.1, т.2 ЗУТОССР съдът по съществото на спора решава спора за осигурителен стаж, като признава или не признава за установен осигурителен стаж. Счита, че липсва надлежно властническо волеизявление, постановеното решение е абсолютно неразбираемо и не може да бъде изведена волята на съда по реда на чл. 247, чл.248 и чл.251 ГПК. В допълнителна молба сочи, че нищожността на оспорваното съдебно решение произтича от липсата на надлежно властническо волеизявление. Представя писмени доказателства, претендира разноски.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че с решение №108/30.01.2022 г. на ПдОС е отменено решение №1122/29.09.2021 г. по гр.д. №714/2021 г. на АРС, като е отхвърлен предявеният от ищеца иск по ЗУТОССР. Не оспорва и, че не е допуснато касационно обжалване на постановеното от ПдОС решение, като сочи, че ВКС е счел, че въззивното решение не е очевидно неправилно, и че даденият от въззивният съд отговор произтича от ясните разпоредби на закона. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 270 ал.2 ГПК. Сочи, че съгласно трайната практика на ВКС, решението е нищожно, когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато не е изразено в писмена форма или не е подписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. В настоящия случай атакуваното съдебно решение не е нищожно, тъй като не е налице порок, изразяващ се в липса на надлежно властническо волеизявление, поради абсолютна неразбираемост на волята на съда, съображенията на съда са ясни, налице са мотиви. Моли искът да се отхвърли, претендира разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието за установено следното:

С решение по в.гр.д. №2874/2021 г. на ПдОС, влязло в законна сила на 17.11.2022 г., е отменено решение №1122/29.09.2021 г. по гр.д.

№714/2021 г. на АРС, като е отхвърлен предявеният от К. Ю. К. от гр.

Асеновград против ТП НОИ гр. Пловдив установителен иск за признаване за установено по отношение на ТП НОИ гр. Пловдив осигурителния стаж на К.

Ю. К. за периода от 01.08.2011 г. до 31.12.2019 г. като законен представител и 4 член на СД при осигурителя „Красикапласт“ АД - в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, ул. Заводска №1.

Въз основа на така установеното, съдът е изложил мотиви, че едно съдебно решение е нищожно, когато не отговаря на изискванията за валидно решение. Налице е задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК, по въпроса кога едно съдебно решение е нищожно, а именно: когато е постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост.

В настоящия случай съдебното решение е в писмена форма, подписано е, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда. Твърди се от ищеца абсолютна неразбираемост и/или липса на надлежно властническо волеизявление. Процесното решение е напълно разбираемо, волята на съда е изразена по начин, който позволява да бъде изведена. В решението са изложени ясни и разбираеми мотиви, които са съответни на постановения диспозитив. Ето защо изтъкнатите основания за противоречие с нормата на чл. 236, ал.1, т.5 ГПК са неоснователни. Не е възприето и твърдението за несъответствие с разпоредбата на чл.1, ал.1, т.2 ЗУТОССР, като е изразено становище, че се касае за възражение за неправилно прилагане на материално - правни норми, което противоречие обаче не може да доведе до нищожност на съдебното решение, а само до неговата неправилност, която обаче не би могла да бъде проверявана в условията на предявен иск по чл.270 ал.2 от ГПК.

Именно това са и съображенията за отхвърляне на иска.

Решението е правилно и законосъобразно, като не се възприемат твърденията във въззивната жалба в обратната насока. Съдебният акт е мотивиран. Не се възприема виждането на жалбоподателя, че в мотивите на решението е следвало да се отрази възражението му, касаещо правната квалификация. Съдът е разгледал и се е произнесъл по това възражение в проведеното открито съдебно заседание, отхвърлил е искането за промяна на правната квалификация, указал е как се разпределя доказателствената тежест, като отново, с оглед доводи на ищеца, е разяснил, че правната квалификация е именно по чл.270, ал.2 ГПК. В този случай не е необходимо, след като съдът вече е отговорил на възраженията на страната, отново да се произнася по тях и с решението си.