Решение № 1368 от 02.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1368 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20241000500471 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решението № 57 от 29 ноември 2023г. по гр. д. № 364/2019г.

Видинският окръжен съд е осъдил МНОГОПРОФИЛНА. БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ПЕТКА" ЕИК 105515902, област Видин, община Видин, гр. Видин 3700 ,ул. „Цар Симеон Велики“ № 119 ДА ЗАПЛАТИ на Й. Т. Я. с ЕГН **********, гр. *** ул. „***" № ** обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка й Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014г. в болничното заведение, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/, ведно със законната лихва от 09.10.2016г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като иска за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2014г. до 09.10.2016г. отхвърлил като погасен по давност; осъдил МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ПЕТКА"

ЕИК 105515902 област Видин, община Видин, гр. Видин 3700, ул. „Цар Симеон Велики“ № 119 да заплати на адвокат М. П. от Софийска адвокатска колегия с адрес гр.***, ул.“***“ №** ,ет. *,офис * адвокатско възнаграждение 1 за процесуално представителство на Й. Т. Я. с ЕГН **********, гр. ***, ул.

„***" № ** в размер на 12 650 лв.; осъдил МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ПЕТКА" ЕИК 105515902 област Видин, община Видин, гр. Видин 3700, ул. „Цар Симеон Велики“ № 119 да заплати на А. Т. Я. с ЕГН **********, гр. *** ул. „***" № ** обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка й Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014г. в болничното заведение, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ ведно със законната лихва от 09.10.2016г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като иска за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2014г. до 09.10.2016г. отхвърлил като погасен по давност.; осъдил МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ПЕТКА" ЕИК 105515902, област Видин, община Видин, гр. Видин 3700,ул. „Цар Симеон Велики“ № 119 да заплати на адвокат М. П. от Софийска адвокатска колегия с адрес гр.София, ул.“Св.св.К. и Методий“ №22, ет.3, офис 6 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на А. Т. Я. с ЕГН **********, гр. *** ул. „***" № ** в размер на 12 650 лв.; осъдил МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ПЕТКА"

ЕИК 105515902 област Видин, община Видин, гр. Видин 3700, ул. „Цар Симеон Велики“ № 119 да заплати на П. Т. Я. с ЕГН **********, гр. *** ул.

„***" № ** обезщетение за претърпените неимуществени вреди - морални болки и страдания от смъртта на майка му Д. П. Й., настъпила на 15.10.2014г. в болничното заведение, в размер на 200 000 лв. /двеста хиляди лева/ ведно със законната лихва от 09.10.2016г. до окончателното изплащане на дължимата сума, като иска за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 15.10.2014г. до 09.10.2016г. отхвърлил като погасен по давност; осъдил МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ПЕТКА" ЕИК 105515902, област Видин, община Видин, гр. Видин 3700, ул.

„Цар Симеон Велики“ № 119 да заплати на адвокат М. П. от Софийска адвокатска колегия с адрес гр.София, ул.“Св.св.К. и Методий“ № 22, ет. 3, офис 6 адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на П. Т.

Я. с ЕГН **********, гр. *** ул. „***" № ** в размер на 12 650 лв.; осъдил МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "СВЕТА ПЕТКА"

ЕИК 105515902, област Видин, община Видин, гр. Видин 3700, ул. „Цар Симеон Велики“ № 119 да заплати по сметка на Окръжен съд-Видин 2 държавна такса върху всеки един от обективно съединените искове в общ размер на 24 000 лв. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на МБАЛ „Света Петка“ АД срещу решението по гр. д. № 364/2019г. на ОС – Видин. Изводимо от искането в нея се атакува решението в осъдителните му части. С доводи за неправилност на решението, концентрирани върху нарушения на материалния закон (чл. 52 ЗЗД) при определяне на претендираните обезщетения, като се акцентира върху малката възраст на децата и на обстоятелството, че неимуществените вреди са доказвани само със свидетелски показания на близки роднини, се сочи, че справедливият размер на обезщетенията варира в диапазона между 110 000 лв. - 130 000 лв. С молба от 10.04.2024г. жалбоподателят е уточнил, че иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение, а евентуално (неправилно квалифицирано като „алтернативно“) да отмени решението над присъдените размери на обезщетенията от 110 000 лв.

Й. Т. Я., А. Т. Я. и П. Т. Я., представлявани от своя баща и законен представител Т. Т. Я., са оспорили въззивната жалба с доводи, че същата е нередовна, а по същество неоснователна по отношение на изразеното недоволство от размера на присъдените обезщетения поради търпените изключително интензивни неимуществени вреди от тях като малолетни деца по повод смъртта на майка им.

Третото лице помагач на ответника не е взело становище в открито заседание пред въззивния съд по жалбата на подпомаганата страна.

Във връзка с доводите на ответниците по въззивната жалба, САС намира, че въззивната жалба е допустима – в нея се съдържа искане, с което съдът е сезиран (чл. 260, т. 4 ГПК). Липсата на оплаквания срещу основанието на исковете, прието за установено от първоинстанционния съд, касае „ефективността“ на въззивната жалба – правният резултат, който може да бъде постигнат посредством нея, и ще бъде преценявано по същество на спора в рамките на правомощията на въззивния съд, правораздаващ при условията на ограничен въззив (чл. 269 ГПК).

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел в 3 решаващите си мотиви, че е установено по делото, че непосредствената причина за смъртта на родилката Д. Й. е острата следкръвоизливна анемия, получена като усложнение на атонично маточно кръвотечение при плацента превия, последвана от финално развилия се ДИК (дисеминирана интравазална коагулация)-синдром. Отчел е, че след като е отменено постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу д-р Е. за престъпление по чл. 123, ал. 1 НК за причиняване на смърт поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, - което е било прекратено поради идентичност на предмета на НП с провелото се административно–наказателно производство, приключило с влязло в сила наказателно постановление, с което било наложено административно наказание „глоба“ на лекаря (поради това, че не е констатирал състоянието на „акушерска спешност“, настъпилите усложнения при операцията на Д. Й. и не е предприел действия по овладяването й), - е постановена осъдителна присъда срещу д-р Е.. С влязлата в сила на 07.08.2023г. присъда, постановена по НОХД № 202/2019г. от Окръжен съдМонтана, д-р Е. като оператор – ръководител на операционен екип „лекар – ординатор акушер - гинеколог“ в АГО е бил признат за виновен за причиняване на смърт на родилката Д. Й. на 15.10.2014г. при планово „Секцио Цезареа“ поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - упражняване на медицинска професия „лекар“, като е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 123, ал. 4 вр. ал. 1 НК, тъй като е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалата. С присъдата е признато, че д-р Е. е нарушил нормативно предписано поведение, регламентирано в :т. 1 „Акушерска спешност“, - т.1.2 от дял V, гл. 15 „Специални изисквания за качеството на медицинската помощ при акушерска спешност“ на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“, приет с Наредба № 12/21.07.2014 г. , т. 9 и т. 10 от раздел 2 „ Организация на диагностичната и лечебна дейност и на грижата за пациентите“ от Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „АГ“ при МБАЛ Видин, както и чл. 80 от Закона за здравето (регламентиращ, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и правилата на добрата медицинска практика, утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 ЗСОЛЛДМ) и чл.81, ал. 2, т. 1 ЗЗ – 4 на принципите за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В присъдата е прието, че с поведението си при оперативното израждане д-р В. Е. е нарушил тези принципи, тъй като не е преценил изцяло оперативния риск, не е взел своевременно единственото правилно решение по отстраняване на матката на пациентката след като е установил затруднения при отстраняване на част от прирастналата плацента, не е поставил контролни дренове, за да следи за наличие на кръвоизливи, не е наблюдавал пациентката непосредствено след цезаровото сечение и е реагирал твърде късно при късно разчетена и интерпретирана кръвна картина от последващото раждането изследване. Прието е още, че болницата, в която е работил подсъдимият /МБАЛ „Света Петка“АД - Видин/, е имала приет Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на отделение „АГ“. В т.9, раздел II от същия е предвидено, че хирургичния екип в следоперативния период е имал задължението да осигурява постоянно следоперативно наблюдение на локалното и общо състояние на болната, на количеството и вида на отделените през дренажите секрети, на жизнените показатели и лабораторните отклонения, а в т. 10, касаеща родилната помощ, е записано, че лекарската дейност по водене на раждането, е с цел оптимален както за майката, така и за потомството, резултат, се осъществява посредством - а/ непрекъснато и комплексно диагностично обхващане; б/ динамично прогнозиране; в/ своевременно възприемане и прилагане на адекватна акушерска тактика. ВдОС е приел за установено въз основа на присъдата, че поведението на д-р В. Е. се е отклонило от тези предписани правила: след оперативното раждане той не е наблюдавал непосредствено и постоянно родилката, а е продължил с насрочените за деня други медицински манипулации; не е обърнал внимание на рязкото спадане на хемоглобина на родилката само 20 мин. след секциото и не го е интерпретирал правилно, не е поставил контролни дренове, за да следи за евентуални кръвоизливи, след като по време на раждането е установил прирастнала част от плацентата; реанимацията не е била адекватна и своевременна. Всички нарушения на нормативно предписаното поведение, допуснати от страна на д-р В. Е., са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта на родилката, както е прието във влязлата в сила и обсъдена от първоинстанционния съд присъда. В тази връзка ВдОС е приел с обжалваното в настоящото производство решение, че за противоправното 5 поведение на медицинския екип на ответната болница, участвал в предоперативната оценка на 14.10.2014г., в операциите и постоперативните грижи на 15.10.2014г., в частност за поведението на д-р Е., нарушил посочените в присъдата правила, отговорност носи болницата – ответник като възложител на работата. След като е анализирал гласните доказателства, събрани чрез разпит на 10 свидетели, ВдОС е приел и, че ищците – деца на починалата са претърпели и продължават да търпят съществени неимуществени вреди от смъртта на своята майка - болки, страдание, страх, мъка, липса на майчина грижа, непълнота в семейството, стрес, затруднения при общуването, тревожност. Приел е за детето Й., която е била на 4 години, че помни майка си и страда от липсата й, и за да я компенсира прегръща ла близки жени, често се затваря в себе си, чувства се непълноценна, плаче на рождения ден на брат си и при вида на родители с деца. Другите две деца, въпреки че не помнят майка си, също според съда страдат много от липсата на майчината грижа. А., към момента на смъртта на майка си на 2 години, отказвала да се храни, будила се насън с писъци „мама“, плачела след непознати жени, не искала да излиза, не общувала с хората, търсила баща си, плаче, виждайки деца с родители, прегръщала учителките и леличките в детската градина, страда, че от училище я взема само баща й. П. никога не е прегръщан и обгрижван от своята майка, е подчертал съдът, и постоянно питал защо я няма, изпитвал страх и несигурност при общуването си с деца и родителите им, казвал, че и той иска да има майка, връщал се натъжен от детски празници, защото е „детето без майка“, споделял, че няма майка да го закриля при пререкания с други деца, казвал в детската градина, че неговата мама е в гробищата; казвал „мамо“ на гледачката Т. Ц., както и на баба си Й., като изпитвал панически страх последната да не умре. И трите деца , е посочил съдът, демонстрират страданието си при редовно посещение на гроба на майка си, привързани са много към св. Ц. - тяхната детегледачка, в която виждали майка и особено мъчително преживяват празника на майката Осми март, не желаят да празнуват рождените си дни, тъй като това им напомня, че нямат майка; и тримата посещават родния дом на майка си и се интересуват за детството й; над леглото им е поставена нейна снимка. Съдът е обобщил, че безвъзвратната загуба на майката не може да бъде превъзмогната от децата й, които я осъзнават и чието бъдеще ще бъде белязано от огромната трагедия в семейството, като грижите на баща им и другите близки не могат да 6 компенсират тежката загуба, поради което е определил обезщетение по справедливост за търпените от ищците вреди в размер на претендираните суми от по 200 000 лв. Законна лихва върху определените обезщетения е присъдена от 09.10.2016г., поради основателността на релевираното от ответника правопогасяващо възражение за давност за вземането за лихва (чл.