Решение № 5029 от 02.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5029 гр. София, 02.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радост Бошнакова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Гражданско дело № 20211100111988 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове по чл. 439 от ГПК.

Ищците С. П. А. и А. Г. А. излагат следните обстоятелства за обосноваване на искането: осъждането им на основание чл. 417 от ГПК да заплатят солидарно на ответника Ю. Б. АД сума в общ размер от 40440.46 лева, за която е издаден изпълнителен лист от 05.03.2014 г. по гр. дело № 8875/2014 г. по описа на СРС, ГО, 42-ви състав, както следва: за сумата 17009.66 евро – главница, заедно със законна лихва за забава за периода от 19.02.2014 г. до изплащане на вземането; договорна лихва в размер на 2727.85 евро за периода от 21.02.2013 г. до 17.02.2014 г.; такси в размер на 30.69 евро за периода от 11.03.2013 г. до 17.02.2014 г. и сумата 1777.22 лева - разноски по делото, от които 773.26 лева държавна такса и 1003.96 лева – заплатено възнаграждение за адвокат, а въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително производство по изп. дело № 8495/2020 г. по описа на ЧСИ М. Б.; връчването им покана за доброволно изпълнение на 16.09.2021 г.; липса на предприети от издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на исковете действия по принудително изпълнение, довела до погА.ване поради изтекла давност на вземанията по процесното принудително изпълнение, респ. до отпадане на възможността за принудителното му реализиране. Искат да бъде установено несъществуването поради погА.ване по давност на вземанията по изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта за изпълнение и въз основа на която е образувано процесното принудително изпълнение. Претендират разноски.

Ответникът “Ю. Б.“ АД в процесуалния срок не е подал отговор, в становище от 15.03.2023 г. преди първото съдебно заседание излага съображения за неоснователност на предявения иск по чл. 439 от ГПК, тъй като по образуваното изпълнително действие са били 1 извършвани действия по принудително изпълнение, които са прекъснали погасителната давност, както и за изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение по заповедта, въз основа на който е издаден изпълнителният лист.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира за установено следното:

По делото се установява, че с изпълнителен лист от 05.03.2014 г., издаден по гр. дело № 8875/2014 г. на СРС, ищците А. А. и С. А. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора “Ю. Б.“ АД сумата 17009.66 евро – главница по договор за банков кредит № BL 16280 от 15.04.2008 г., заедно със законна лихва за забава за периода от 19.02.2014 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2727.85 евро за периода от 21.02.2013 г. до 17.02.2014 г., такси в размер на 30.69 евро за периода от 11.03.2013 г. до 17.02.2014 г. и сумата 1777.22 лева - разноски по делото, от които 773.26 лева държавна такса и 1003.96 лева – заплатено възнаграждение за адвокат.

Изпълнителният лист е издаден въз основа на допуснато предварително изпълнение на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 от ГПК, представляващ извлечение от счетоводните книги на “Ю. Б.“ АД.

Установява се, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20148380404456/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 и с район на действие София.

Видно от представения препис от изпълнителното дело същото е образувано въз основа на молба на кредитора “Ю. Б.“ АД от 24.04.2014 г. на основание така издадения изпълнителен лист срещу солидарните длъжници – ищци в настоящото исково производство. В молбата е посочен конкретен изпълнителен способ – пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на възбрана върху притежаван от длъжниците недвижим имот, като е възложено на съдебния изпълнител и извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.

От разписка от 28.05.2014 г. и 21.06.2014 г. се установява, че поради невъзможност длъжниците да бъдат открити на адресите, посочени и в справките за адресна регистрация, на същите са били залепени уведомления по реда на чл. 47 от ГПК (ред. ДВ. бр. 66 от 26 юли 2013 г.).

Н а 08.07.2014 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжниците, осъществено чрез залепване на уведомления по чл.

47, ал. 1 от ГПК на 28.05.2014 г. и 21.06.2014 г., като е приел, че покана за доброволно изпълнение с изх. № 33330/01.05.2014 г. следва да се счита за връчена на длъжника А. А. на 12.06.2014 г. (л. 75 от изп. дело), а покана за доброволно изпълнение с изх. № 33331/01.05.2014 г. - на длъжника С. А. на 08.07.2014 г. (л. 91 от изп. дело), поради изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомленията.

Уведомленията са били залепени при спазване на съществуващия към процесния момент процесуален ред и доколкото срещу заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист, солидарните длъжници не са възразили писмено в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК (ред., ДВ. бр. 66 от 26 юли 2

2013 г.) от връчване на заповедта за изпълнение, то същата е влязла в сила.

Със запорни съобщения от 01.05.2014 г. съдебният изпълнител е постановил налагане на запор върху притежавани от длъжниците по изпълнителното дело сметки в търговски банки в страната (л. 26 – 65 от изпълнително дело).

Съгласно уведомления на ЧСИ М. Б. от 19.05.2014 г. и 20.05.2014 г. по изпълнителното дело на основание чл. 458 от ГПК във вр. с чл. 191, ал. 3 от ДОПК са присъединени публични държавни вземания, дължими от длъжниците А. А. и С. А..

С молба от 07.09.2017 г. трето за изпълнителното дело и настоящия спор лице – Ф.И.

АД, е поискало извършване на опис на движими вещи на длъжниците и налагане на запор върху банковите им сметки, като видно от съдържанието на молбата, върху същата е обозначено, че е “входирана погрешно“.

С молба от 07.07.2020 г. взискателят по изпълнителното дело “Ю. Б.“ АД е поискал насрочване на опис на притежавани от длъжниците движими вещи.

С постановление от 23.09.2020 г. ЧСИ М. Б. е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148380404456 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради липсата на искане от страна на взискателя за извършване на действия по принудително изпълнение в продължение на две години. С оглед на постановеното прекратяване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е разпоредил и вдигане на наложените запори върху банковите сметки на длъжниците. Изпълнителният лист, въз основа на който е било образувано изпълнителното дело, заедно със заповедта за изпълнение са върнати на взискателя “Ю. Б.“ АД.

По молба на взискателя “Ю. Б.“ АД от 02.12.2020 г. въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 20208380408495 по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 и с район на действие СГС срещу длъжниците. От представените копия от изпълнителното дело се установява, че в молбата са посочени конкретни изпълнителни способи – пристъпване към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки и вземанията на длъжниците, както и вписване на възбрана върху притежаван от тях недвижим имот.

Със съобщение от 27.01.2021 г. на ЧСИ М. Б., връчено на длъжника А. А. по реда на чл. 47 от ГПК на 04.03.2021 г., същата е била уведомена за образуването на изпълнителното дело (л. 120 от делото), а длъжникът С. А. е бил уведомен за образуването му със съобщение от 16.09.2021 г. на ЧСИ М. Б., връчено чрез процесуалния му представител на същата дата (л. 128 от делото).

Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 439 от ГПК, които са процесуално допустими, а наведените от ответника възражения в обратния смисъл - неоснователни.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението.

3

Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Субективното право на ищците да се позоват на изтекла погасителна давност може да бъде упражнено само в исково производство, като със сезирането на съда същите са упражнили признатото им изрично в разпоредбата на чл. 439 от ГПК право.

Разгледани по същество така предявените искове са основателни.

В настоящия случай исковете са предявени от длъжниците срещу взискателя по две изпълнителни производства – изп. дело № 20148380404456/2014 г. и изп. дело № 20208380408495/2020 г., и двете образувани по описа на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 на КЧСИ и с район на действие СГС по изпълнителен лист, издаден на 19.03.2014 г. от СРС на основание заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 8875/2014 г. по описа на СРС, 41-ви състав.

Процесните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение, се погА.ват с предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че в производството по чл. 410 и 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за изпълнение, срещу която той може писмено да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. От този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен и такова разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно при инициирането на заповедно производство вместо исково такова по общия ред. Приемането на противното би означавало за идентични по установително действие и изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно течението на погасителната давност (в този смисъл определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV ГО, и други).

Според даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече, като същото съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ е задължително за органите на съдебната и изпълнителната власт. В Тълкувателно решение №3/28.03.2023 г., постановено по тълк. дело № 3/ 2020 г. на ОСГТК на ВКС, обаче е възприето, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемане на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При съобразяване на изложеното и доколкото изпълнително дело № 20148380404456/2014 г. на ЧСИ М. Б. е образувано към момента на действие на ППВС № 4

3/18.11.1980 г., давността за процесните вземания, е била прекъсната с образуването на изпълнителното дело през 2014 г., като нова петгодишна давност е започнала да тече от датата на приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - 26.06.2015 г.

Съгласно даденото в т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитори; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаването на пазач; насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално зА.гане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение.