Решение № 13739 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13739 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20261110100471 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 239 ГПК.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 01.10.2025 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Г. Л. Г. за следните суми: сумата от 351,33 лв., главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София 1336, район ***************, инсталация *********, аб. № ********, ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 96,18 лв., мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 29.09.2025 г., сумата от 21,49 лв. главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 9,23 лв мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 29.09.2025 г., както и разноски. В тази връзка било образувано ч.гр.д. № 1005/2025 г. по описа на РС-Котел, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от заповедта бил връчен на ответника, който в срок възразил, поради което на ищеца било указано да предяви искове относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова молба. Ищецът сочи, че ответникът като носител на вещното право на ползване бил клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца. Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор.

Според клаузите на тези общи условия купувачите на топлинна енергия били длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на 1 периода, за който се отнасят. Ответниците използвали доставената топлинна енергия през исковия период, но и до момента не погасили задълженията си. Ищецът сочи, че в изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с „Директ“ ЕООД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че ответникът му дължи процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 12.03.2025 г. до окончателното им изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът Г. Л. Г. не е подал отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.

Третото лице помагач „Директ“ ЕООД не изразява становище по основателността на иска.

Ищецът е направил искане от 07.07.2026 г. за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С протоколно определение от 08.07.2026 г. съдът, след като е констатирал, че са налице кумулативните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал. 1, т.т. 1-2 ГПК, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено решение, каквото се постановява с настоящото решение.

По разноските:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в исковото дело и заповедното дело за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. В заповедното дело разноските са 61,99 евро, а в исковото дело – 116,96 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, против Г. Л. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 351,33 лв. (179,63 евро), главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София 1336, район ***************, инсталация *********, аб. № ********, ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 96,18 лв. (49,18 евро), мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 29.09.2025 г., сумата от 21,49 лв. (10,99 евро) главница за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до 2 окончателното изплащане на вземането, сумата от 9,23 лв. (4,71 евро) мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 29.09.2025 г., които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 01.10.2025 г. по гр.д. № 1005/2025 г., РС-Котел.

ОСЪЖДА Г. Л. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 116,96 евро разноски, сторени в производството, и сумата от 61,99 евро разноски, сторени в производството по гр.д. № 1005/2025 г., РС-Котел.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3