Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 15851 от 19.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 31537/2023
Вид
Решение № 15851
Подписан
19.08.2024
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 139 · Закон за енергетиката
  • чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.153 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 155 · Закон за енергетиката
  • чл.156 · Закон за енергетиката
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 15851 гр. С, 19.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИ. ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20231110131537 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за топлинна енергия, предоставени услуги по дялово разпределение и обезщетения за забава, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7073/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, в условията на разделна отговорност между ответниците.

С исковата молба от „ТС“ ЕАД с ЕИК **** и адрес гр. С, ул. Я, №23Б са предявени искове срещу

1/ М. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 за сума в размер на 116,57 лева (сто и шестнадесет лева и 57 стотинки), представляваща 2/24 от стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, ап.

30, аб.№ 115388, ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, сума в размер на 9,87 лева (девет лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2021г. до 27.01.2023 г., сума в размер на 3,89 лева (три лева и 89 стотинки), представляваща 2/24 от стойността на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г. в размер на 0,56 лева (нула лева и 56 стотинки),

1

2 / Б. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 сума в размер на 640,80 лева (шестстотин и четиридесет лева и 80 стотинки), представляваща 11/24 от стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, ап. 30, аб.№ 115388, ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,06 лева (петдесет и четири лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2021г. до 27.01.2023 г., сума в размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 26 стотинки), представляваща 11/24 от стойността на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г. в размер на 3,07 лева (три лева и 07 стотинки);

3/ В. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30, за сума в размер на 640,80 лева (шестстотин и четиридесет лева и 80 стотинки), представляваща 11/24 от стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, ап. 30, аб.№ 115388, ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, сума в размер на 54,06 лева (петдесет и четири лева и 06 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2021г. до 27.01.2023 г., сума в размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 26 стотинки), представляваща 11/24 от стойността на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г. в размер на 3,07 лева (три лева и 07 стотинки).

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от дружеството, което претендира да бъде привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците,с който 2 всеки от тях оспорва исковете като неоснователни. Оспорват да са потребители, да е налице облигационно отношение с ищеца, да е налице основание за заплащане на претендираните суми за дялово разпределение и лихви. Ответниците Б. Д. и М. Д. възразяват, че за имота е открита партида на ответника В. Д., поради което е налице договор между страните и не следва да се прилага нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Навеждат възражение за погасяване на вземанията по давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД с ЕИК 020307302 не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Установява се от приложеното за послужване ч.гр.д. № 7073/2023 г. по описа на СРС, че по депозирано на 07.09.2023 г. заявление на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците в настоящото производство – длъжници в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК са депозирани възражение срещу заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано настоящото дело.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

Установява се от представения Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55 г от ЗПИНМ № 142, том I, дело 142/1969 г. от 03.02.1969 г., че МСН и Б Н. Н са придобили собствеността върху апартамент № 30, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х, блок 15, ет. 2. Видно от удостоверение за наследници, изд. от СО, р-н КС Б Н. Н е починал и е оставил за свои наследници МСН - съпруга и МБН - дъщеря. С нотариален акт за дарение № 166, том II, рег. № 7640, дело № 330/2012 г. от 06.12.2012 г. МСН е дарила на МСП ¾ ид. ч. от имота. Видно от удостоверение за наследници МБН – Д. е починала на 29.06.1998 г. и е 3 оставила за свои наследници М. В. Д. - съпруг, В. М. Д. и Б. М. Д. - синове. По искова молба на Б. М. Д. и В. М. Д. с Решение № 104584 от 28.05.2020 г. на СРС, 170 състав по гр.д. № 23525/2019 г., влязло в сила на 28.05.2020 г., е намалено дарението извършено от МСН в полза на МСП с ¼ ид. ч. като е възстановена запазена част на В. М. Д. и Б. М. Д. в размер на общо 1/4 ид.ч. С нотариален акт №152, том II, рег. № 6076. Дело № 308 от 2019 г. от 14.08.201 г. МСП е дарил по ¼ ид.ч. на ММП и ВМП. С нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 49, том I, дело № 11/2020 г. от 23.07.2020 г. ММЙ и ВМП са продали на В. М. Д. и Б. М. Д. при равни дялове общо 2/4 ид.ч. от имота.

Посочените доказателства, установяват, че в рамките на процесния период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ответниците са били съсобственици на процесния имот при квоти 2/24 за М. Д. /придобита на 29.06.1998 г. по наследство от починалата му съпруга МБН – Д./ и по 11/24 за ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. (по 1/12 (или 2/24) придобити на 29.06.1998 г. по наследство от починалата им майка МБН – Д., по ¼ ид.ч. (или по 6/24), придобита чрез покупко-продажба от ММЙ и ВМП и общо ¼ ид.ч. (т.е. по 3/24) възстановена запазена част).

Не се твърди и не се установява от събраните доказателства някой от съсобствениците да е извършвал разпоредителни сделки с правото на собственост или да е учредявано право на ползване или за имота.

Не се установява в рамките на процесния период да е било налице нарочно сключен договор между ищеца и трето за производството лице за доставката на ТЕ, респ само от някой от ответниците, като възраженията на ответниците за наличие на такава облигационна връзка не се доказват от събраните доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че е налице приложена към исковата молба молба-декларация от 20.02.2002 г. от М Ст. Н за откриване на нейно име на партида за процесния топлоснабден имот. Същата, обаче видно от Решение № 104584 от 28.05.2020 г. на СРС, 170 състав по гр.д. № 23525/2019 г., е починала преди процесния период, а именно на 22.11.2014 г.

Предвид посоченото именно ответниците като съсобственици са били клиенти на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на целия процесен период за топлоснабдения имот – ап.

30 с адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, аб.№ 115388.

Потребителите като страна по правоотношение с топлопреносното предприятие по см. на чл .150 ЗЕ дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответниците не въвеждат възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия в посочените с исковата молба стойности, като не се установява 4 и да са оспорени съставените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и остойностено коректно. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. От представените от третото лице помагач изравнителни сметки се установява, че дължимата сума за доставена топлинна енергия за имота за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. е в размер на 696,42 лева, а за отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е в размер на 794 лева. На основание чл. 162 ГПК при съобразяване изравнителната сметка за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г съдът определя задълженията за стойност на ТЕ за процесната част от този, период, след установяване на съсобствеността в посочените квоти, а именно от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 619,54 лева. Следователно общият размер на стойността на потребената на ТЕ за процесния период се установява да е в размер на 1413,54 лева. Предвид посоченото установено е възникването на вземане на ищцовото дружество спрямо ответника М. В. Д. в размер на 117,80 лева съобразно притежаваните от него 2/24 ид. ч. в съсобствеността и спрямо ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. в размер на по 647,87 лева предвид притежаваната от всеки от тях квота от 11/24 ид.ч. в съсобствеността.