Решение № 3288 от 05.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3288 гр. София, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100512038 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Й. В.-С. срещу решение от 14.04.2023 г. по гр.д. №32978/2022 г. на Софийския районен съд, 171 състав, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД да опразни от свои вещи и да върне на ищеца В.

А. С. фактическата власт върху наетия по силата на договор за наем от 13.11.2021 г. недвижим имот, представляващ апартамент № 2, находящ се в гр. София, кв. „Лозенец“, ул.

****, както и на основание чл.232 ал.2 ЗЗД да заплати на ищеца В. А. С. сумата от общо 2591,74 лв., от които 700,00 лв. – наемна цена за месец март, неплатена наемна цена за периода 01.04.2022 г. - 16.04.2022 г. в размер на 373,28 лв., 23,33 лв. за всеки ден забава от 17.04.2022 г. до 20.06.2022 г. /датата на предявяване на ИМ/ - 1446, 46 лв., и 23,33 лв. за всеки ден след датата на предявяване на иска до предаването държането на имота, като ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че задължението по предаване на помещението не е изпълнено, като поддържа, че от 21.05.2022 г. помещението не се ползва и е опразнено от жалбоподателя след прекъсване на електрозахранването. Твърди, че договорът за наем е прекратен с опразването на 21.05.2022 г. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна В. А. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Във въззивното производство е допуснато уточнение на предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен 1 акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но частично неправилно поради следното:

По иска с правно основание чл.233 ал.1 изр.1 ЗЗД:

За основателността на предявения иск по чл.310 т.2 ГПК - за опразване на наети и заети за послужване помещения е необходимо кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) между страните да е съществувало правоотношение по договор за наем; 2) правоотношението да е прекратено с изтичане на срока му или по друг начин; 3) наемателят да не е изпълнил задължението си да опразни наетото помещение от съхраняваните в него вещи и да предаде фактическата власт върху него на наемодателя, въпреки прекратяването на договора за наем. В тежест на ищеца е да установи че е налице валидно сключен договор за наем, че е предал имота, след което договорът е прекратен и ответникът го ползва. В тежест на ответника е да докаже, че е предал на наемодателя - ищец фактическата власт върху имота.

По делото не се спори и е установено от събраните по делото доказателства – договор за наем от 13.11.2021 г., че през процесния период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за наем. Видно от представения договор, ищецът е отдала под наем на ответника недвижим имот, представляващ апартамент №2, находящ се в гр. София, кв. „Лозенец“, ул. ****. Установява се от представения по делото приемо предавателен протокол и от показанията на свид. Пейков, че имотът е бил предаден за ползване на ответника. Договорът, съобразно уговореното в него, е прекратен поради неплащане на един месечен наем в уговорения срок, като на ответника е изпратена нотариална покана, с която е уведомен за прекратяването и е поканен доброволно да освободи процесния имот и да заплати дължимата наемна цена. С прекратяването на договора за наем е възникнало задължението на ответника да опразни и предаде имота на ищеца.

С оглед представените доказателства, настоящият въззивен състав приема, че ползването на вещта е продължило и след прекратяване на наемния договор. Ответникът във връзка с носената от него доказателствена тежест не представи никакви доказателства, от които съдът да може да направи извод, че е освободил наетия имот, поради което искът се явява основателен.

По иска с правно основание чл.232 ал.2 ЗЗД:

Задълженията на наемодателя са да предаде наетата вещ на наемателя и да му предостави свободното ползване на обекта на наема в рамките на уговорения срок, а наемателят има задължение да заплати уговореното наемно възнаграждение, да пази вещта, като я използва съгласно обичайното или уговореното предназначение, да заплаща всички уговорени разходи, свързани с ползването на вещта, както и да я върне след изтичане на уговорения срок на ползване. За основателността на предявения иск по чл.232 ал.2 ЗЗД – за 2 заплащането на неплатена наема цена и лихва за забава върху неплатения наем, в тежест на ищеца е да установи, че страните са били обвързани от валиден договор за наем на недвижим имот. В тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на претендираната наемна цена и разходите, свързани с ползването и.

По делото, както беше отбелязано по-горе, не се спори и е установено от събраните по делото доказателства, че през процесния период страните са били обвързани от договор за наем, по силата на който ответникът е задължен да заплаща договорените месечна наемна цена и общи месечни разходи. Недоказани са твърденията на ответника за прекратяване на наемното правоотношение и опразване на помещението поради прекъсване електрозахранването на имота на 21.05.2022 г., същото следва да се счита прекратено от преустановяване заплащането на наемната цена на 16.04.2022 г., видно и от изричното волеизявление на наемодателя, отправено с представената по делото нотариална покана и достигнало до наемателя - ответник на 29.04.2022 г.

По силата на чл.232 ал.2 ЗЗД и на договора за наем наемателят дължи заплащане на договорените месечна наемна цена и общи месечни разходи за ползване на имота на наемодателя. Ответникът във връзка с носената от него доказателствена тежест не представя никакви доказателства, че е заплатил процесната наемна цена, поради което искът се явява основателен.

По иска с правно основание чл.86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В описания по-горе договор за наем е посочено, че наемната цена е дължима между 13-то и 15-то число на месеца за текущия месец, т.е. ответникът е в забава за месечната наемната цена от 16-то число на съответния месец.

За периода 17.04.2022 г. – 20.06.2022 г. размерът на лихвата за забава върху отделните неизплатени месечни наемни цени възлиза на сумата от 19,38 лв.

Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на лихва за забава на наемната цена за периода мес.03.2022 г. – мес.14.2022 г. се явява частично основателен до размера на сумата от 19,38 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер. На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата за неизплатените наемни вноски, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане.

Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която е уважен искът за лихва за забава за разликата над сумата от 19,38 лв. до пълния присъден размер от 1446,46 лв. в размер на 23,33 лв. за всеки ден забава, и за 23,33 лв. за всеки ден след предявяване на иска до предаване на държането на имота. Решението следва да се отмени и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за разликата над сумата от 1032,62 лв.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 18,51 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 339,82 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение е неоснователно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между въззивника и адв. К., според който въззивникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от 1000,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на 3 чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, п равилото на чл.78 ал.5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада под минимума в нея, не се прилага. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение в случая е под този минимален размер, изчислен съобразно чл.7 ал.1 и ал.2 Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и договореният размер съответства на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна защита.

С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски, но доколкото същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат присъждани.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №5944 от 14.04.2023 г., постановено по гр.д. № 32978/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, в частта, в която е уважен предявеният от В.

А. С., ЕГН ****, адрес: гр. София, жк. ****, срещу Й. В.С., л.к. № ****, изд. на **** г. от РПУ Р., осъдителен иск за сумата от 23,33 лв. за всеки ден забава от 17.04.2022 г. до 20.06.2022 г. и за разликата над сумата от 19,38 лв. до пълния присъден размер от 1446,46 лв., както и за 23,33 лв. за всеки ден след предявяване на иска до предаване държането на имота, и в частта, в която Й. В.С., л.к. № ****, изд. на **** г. от РПУ Р., е осъден да заплати на В. А. С., ЕГН ****, адрес: гр. София, жк. ****, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски за разликата над сумата от 1032,62 лв., и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. С., ЕГН ****, адрес: гр. София, жк. ****, срещу Й.

В.С., л.к. № ****, изд. на **** г. от РПУ Р., осъдителен иск с правно основание чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 19,38 лв. до пълния присъден размер от 1446,46 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 1073,28 лв. – неплатена наемна цена, за периода 17.04.2022 г. – 20.06.2022 г.

ОСЪЖДА Й. В.С., л.к. № ****, изд. на **** г. от РПУ - Р., да заплати на В. А. С., ЕГН ****, адрес: гр. София, жк. ****, законната лихва върху главницата от 1073,28 лв. – неплатена наемна цена, считано от датата на депозиране на исковата молба – 20.06.2022 г., до окончателното изплащане.