Определение № 468 от 02.07.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 260/2024
- Вид
- Определение № 468
- Подписан
- 02.07.2024
- В сила
- 02.07.2024
- Състав
- Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Руменова Йорданова-Момова, Теодора Енчева Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 468 гр. Шумен, 02.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:
Теодора Енч. Димитрова
Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500260 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279, вр. чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 3465/13.05.2024 г. при НПРС, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от Ю.Х.Ю., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н., против разпореждане № 903/26.04.2024 г. по ч.гр.д. № 496/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е о тхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника З. М. Р. за следните суми: в размер на 1688,82 лв., представляваща главница; в размер на 21,79 лв., представляваща договорна лихва, в размер на 102,85 лв., представляваща лихва за забава, както и за направените разноски. Жалбоподателят счита, че разпореждането е неправилно. Излага, че заповедният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, след като е констатирал недействителност на договора.
Предвид изложеното, моли съдът да отмени разпореждането като неправилно, като съдът се произнесе по същество и постанови издаване на заповед за изпълнение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:
Производството пред Районен съд – Нови пазар по ч.гр.д. № 496/2024 г. е образувано след изпращане по подсъдност от Районен съд – Кърджали на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София, представлявано от Ю.Х.Ю., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт И.Н. срещу З. М. Р. с ЕГН **********. Претендират се следните вземания: за сума в размер на 1688,82 лв., представляваща главница , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението – 1
25.03.2024 г. до изплащане на задължението; за сума в размер на 21 ,79 лв., представляваща договорна лихва за периода 04.01.2023 г. – 27.09.2023 г. ; за сума в размер на 102,85 лв., представляваща лихва за забава за периода 28.09.2023 г. – 25.03.2024 г., за сумата 86,27 лв., представляваща разноски по заповедното производство, от които платена държавна такса в размер на 36,27 лв. и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнение на договорни задължения от страна на длъжника, явяващ се заемател по сключен между него и „БНП Париба пърсънъл файненс“ С.А. – клон България договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-19783290/04.01.2023 г., като същите били прехвърлени на заявителя по силата на сключен между двете дружества договор за цесия от 28.09.2023 г.
Към заявлението са приложени договор за кредит CARD-19783290, както и договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта под същия номер, и двата от 04.01.2023 г., договор за застрахователно посредничество, сертификат, ведно с общи условия. В първия договор е посочено, че заемодателят предоставил на З. М. Р. сума в размер на 1492,78 лв. за покупка на стоки, като е посочен ГПР и лихвен процент, като е отразена и застрахователна премия в размер на 88,79 лв.
Според уговореното във втория договор, на кредитополучателя се отпуска револвиращ кредит в размер на 1500,00 лв. Ведно с подписването на договора, на заемателя бил представен платежен инструмент – кредитна карта. Подробно са вписани дължимата договорна лихва и годишния процент на разходите. С разпореждане № 834/17.04.2024 г. съдът оставил заявлението без движение, като дал указания на заявителя да посочи какви по вид плащания е извършил длъжникът по основния договор за кредит, като в случай, че се претендира плащане на суми по застраховка „Сигурност на плащанията“, същите следва да се посочат отделно от сумата за главница по основния договор. В дадения му срок, заявителят е депозирал молба, в която заявил, че не следва да прави каквито и да е уточнения.
С разпореждане № 903/26.04.2024 г. по ч.гр.д. № 496/2024 г., НПРС отхвърлил изцяло заявлението срещу длъжника. Заповедният съд приел, че заявителят не е изпълнил указанията му.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между праводателя на заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и той има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение 2 на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 вр. чл. 127 от ГПК и заявителят не отстрани в 3-дневен срок допуснатите, подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. В случая, заповедният съд правилно е дал указания на заявителя за конкретизиране на претендираните суми, макар и на неправилно основание – чл. 127, ал. 1 т. 2 от ГПК вместо чл. 127, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК.
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявило искания за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника за суми, представляващи главница, договорна лихва и мораторна лихва. Посочил е, че основава същите на сключен от праводателя му договор за потребителски кредит с длъжника. Същевременно, към заявлението са представени два договора, сключени между страните с идентични номера и от една и съща дата. Размерът на предоставената сума, обаче, се различава, като в първия от тях е посочена в размер на 1492,78 лв., а във втория – в размер на 1500,00 лв. Констатира се разлика и в клаузите, уреждащи уговорените годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. В първия от представените договори фигурира и сума, представляваща застрахователна премия.
Предвид тези констатирани различия в сключените между страните два договора за кредит е било необходимо исканията на заявителя да бъдат уточнени. Тъй като същият не е изпълнил указанията на заповедния съд в дадения му 3-дневен срок, правилно заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу З. М. Р. е било изцяло отхвърлено от НПРС.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК е изцяло отхвърлено е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото, като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение частна жалба вх. № 3465/13.05.2024 г. при НПРС, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище гр. София, адрес на управление гр. София, бул. „......“ № 25, офис – сграда „......“ ет. 2, офис 4, представлявано по закон от Ю.Х.Ю., представлявано по пълномощие от юрисконсулт И.Н.Н., срещу разпореждане № 903/26.04.2024 г. по ч.гр.д.№ 496/2024 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника З. М. Р. с ЕГН **********.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
3
1. _______________________
2. _______________________
4