Решение № 3037 от 19.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3037 гр. София, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Коюмджиева при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело № 20241100114204 по описа за 2024 година

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана пред СРС с вх.№329979/ 17.11.2023г. от Н. С. Р. с ЕГН: **********, с пост. адрес: гр.

София, Район Изгрев, ж.к ********* срещу Столична община с адрес: гр. София, ***, с която срещу Столична община са предявени кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствен на ищеца поземлен имот с проектен идентификатор ***, при граници:от три страни поземлен имот с идентификатор 68.134.1600.3820 с площ 284 кв.м. за периода от 19.11.2019 г. до 17.11.2023 г., както обезщетение за забава за периода 19.11.2020 г. до 17.11.2023 г. в размер на 1250 лв.

С протоколно определение в открито с.з. на 13.11.2024г. постановено по гр.д.

№ 63181/2023г. по описа на СРС, I ГО, 143 състав, районният съд е допуснал увеличение на размера на осъдителения кондикционен иск за периода от 19.11.2020г. до 17.11.2023г., от първоначално предявения размер от 8000лв. на сума в размер на 52381,67 лв., като е прекратил е производството поради родова неподсъдност и делото е изпратено на Софийски градски съд, съгласно чл.104, т.4 от ГПК.

Ищецът твърди, че притежава недвижим имот с квадратура 284 кв. метра по документи за собственост и 281 кв. метра по скица, за който не била провеждана отчуждителна процедура и не бил обезщетен, но ответната община е изградила улица, която го заемала и го ползвала без неговото съгласие. Твърди, че с влязло в сила съдебно решение е било признато за установено спрямо Столична община, че е собственик въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 169, том LLXX, дело № 23589/1997г. на I нотариус при Софийска нотариална служба на имот с площ 284 кв. метра, намиращ се в западната част на имот с пл. № 1832, отбелязан в Приложение № 1 към приетата по 1 делото съдебно-техническа експертиза, приподписано от съда и представляващо неразделна част от Решението, представляващ поземлен имот с проектен идентификатор ***, при граници: от три страни поземлен имот с идентификатор 68.134.1600.3820, което решение влязло в сила на 09.03.2017г.

Ищецът сочи, че по негово искане цитираното решение било отбелязано в Службата по вписванията на 26.04.2017г.: д.т. XXIII кв. № 156, вх. per номер 23871 от 26.04.2017г. и по негово искане било направено необходимото изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, СО, Район Студентски, чрез нанасяне на нов обект в кадастъра - поземлен имот с идентификатор *** и вписването му като негов собственик. Твърди, че въз основа на Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-60 от 06.04.2006г. издадено от Дирекция „Архитектура и градоустройство“, гр. София, за строеж на улица (о.т. 18 - о.т.19 - о.т. 34), съгласно одобрени (съгласувани) проекти, ответникът започнал строителството на улица и я изградил - улица „Йордан Трифонов“. Твърди, че процесното място попада в тази улица, поради което същото функционирало като общинска улица. Ищецът твърди, че подавал много молби до кмета на Столична община да бъде направено отчуждително производство, при което да получи равностойно обезщетение за процесното място, но такова не е започнало. Сочи, че претендира обезщетение в размер на средния пазарен наем за ползване на процесното място за периода от 19.11.2019г. до 17.11.2023г.; за обезщетение за забава в размер на законните лихви, дължимо до датата на завеждане на исковата молба в съда 17.11.2023г.

Изложено е, че на 19.11.2020 г. ищецът с писмена молба с c per № СОА-ГР945725/19.11.2020 г. е поканил Столична община да му заплати обезщетение в размер на средния пазарен наем за процесното място, както и лихви за забава, като от деня на получаването й ответникът изпаднал в забава. На 19.11.2021 г. отново изпратил покана за заплащане на обезщетение от ответника за ползването на процесния имот, както и лихви за забава. На 18.11.2022г. с писмена молба с per № СОА20ГР94-572.5/21 отново отпратил покана до ответника. Ищецът поддържа, че ответникът му дължи обезщетение за ползването в размер на 52 381,67 лв. за процесния период, както и обезщетение за забава в размер на 7 629.90 лв. за периода 19.11.2020 г. до 17.11.2023 г. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от страна на ответника.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника адв.А. Ч. поддържат предявените обективно съединени искове за пропуснати наемоподобни ползи.

Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и писмена защита.

В съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си юрк. М. признава предявените искове по основание.

Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал.

2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори, като се установява и от прието по делото решение № 56929 от 09.03.2017 г., постановено по гр.д. № 16809/2016 г. на СРС, ГО, 140 състав, отбелязано в Службата по вписванията д.т. XXIII кв. № 156, вх. № 23871/26.04.2017 г., че е признато за установено по отношение на ответника Столична Община, че ищецът е собственик въз основа на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт № 169, том LLXX, дело № 23589/1997 г. на I нотариус при СНС, на имот с площ от 284 кв.м., намиращ се в западната част на имот с пл.№ 1832, оцветен с жълт цвят на скицата (неразделна част от 2 решението), представляващ поземлен имот с проектен идентификатор ***. при граници: от три страни поземлен имот с идентификатор ***./л.9-л.10 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/ От приложената по делото скица № 15-580849/22.11.2017 г. на СГКК се установява, че към момента процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 281 кв.м., с административен адрес гр.

София, район „Студентски“, ул. „Йордан Трифонов“, при съседи: ***.

Прието е Решение № 91 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет за одобряване на проект за частичен застроителен, регудационен и кадастрален план, а именно частичен застроителен план за кв. 43, местността „Студентски град“ и частичен регудационен и кадастрален план за кв. 43, м.

„Студентски град“, улици от о.т. 18. о.т.7А, о.т.8А, о..т. 9А. о. т.47. о.т. 16-о. т.15, о.т. 10, о.т. 11, от о.т.38 до о.т. 34, от о.т. 34 до о.т. 18 по черните, сини и червени линии, цифри и букви, съгласно приложения проект, с който план собственият на ищеца имот е отреден за улица./л.59 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/

.

С протокол № РД-67-10/20.12.2005 г. на Комисия, назначена със заповед на Кмета на Столична община е постановено 412 кв.м. от процесния имот да се отстъпят на СО безвъзмездно – за улична тегоба./л.60 –л.65 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/

.

С влязло в законна сила решение № 5997/27.12.2011 г. на АССГ, II отд., 34 състав по адм. дело № 9158/2010 г. е обявена нищожност на решението, обективирано в Раздел III, точка 1 от протокол № РД-67-10/20.12.2005 г. на Комисия, назначена със заповед на Кмета на СО, поради липса на материална компетентност. АССГ е изложил в мотивите на съдебния акт, че Решение № 91 по Протокол № 32/10.12.2001 г. на Столичен общински съвет е прието при действието на ЗУТ, в който не е уреден института на т.нар. „улична тегоба“ по смисъла на чл.52а, ал.1 от ЗТСУ /отм./ и чл.262, ал.1 ППЗТСУ. В решение № 5997/27.12.2011г. решаващият състав на АССГ е приел още, че след отмяната на двата нормативни акта не съществува възмозможност за отстъпване на имот за „улична тегоба“, като влезлия в сила регулационен план относно предвиденото изграждане на улица не притежава отчуждително действие, като е необходимо нарочно производство по отчуждаване и оценяване на имотите на физически лица, попадащи в територията предназначена за улица./л .66-л.67 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/ От приетите, неоспорни документи - Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-60 от 06.04.2006 г., изд. от Дирекция „Архитектура и градоустройство“, гр. София, Разрешение за ползване № ДК-07-455/27.09.2007 г., издадено от Началника на Столична РДНСК и скица № СК-94-135/16.05.2014 г., издадено от Гл. арх- на р-н Студенски се установява че върху процесното място е изградена общинска улица. /л.15-л.16 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/

Приети като писмени доказателства са и молби на ищеца до кмета на СО с искане за провеждане на отчуждителна процедура досежно процесното място, както и писма от кмета на р-н Студентски до кмета на СО (лист 29-31), депозирани във връзка с образувана в СО с вх. № СО-94-Н-205/09.04.2013 г. преписка, касаеща поземлени имот пл. 1607 и 1832. части от които са идентични с ПИ 4369, кв. 43. м.

„Студентски град“ и изградена улица от о.т.18-о.т.19 до от.т 34, с искане за становище за възмездно придобиване от общината на място от 284 кв.м. в западната част на ПИ пл. № 1832 - улица от о.т. 18-O.T.19 до о.т. 34 - улица. От приложените писма и молби се установява, че за процесния имот няма извършена 3 отчуждителна процедура./л.20-л.26 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/

С влязло в сила решение от 22.06.2015г. на СРС, 51 състав, постановено по гр. д. № 61311/2014г. на СРС, 51 състав ответната Столична община е осъдена да заплати на Н. С. Р. сумата от 15937лв., представляваща обезщетение за ползване на собствените на ищеца 284кв.м. от имот пл.№1832, попадащ в кв.43 по плана на гр.София, местността „Студентски град” за периода от 10.11.2009г. до 09.04.2013г., сумата от 6228лв., представляваща обезщетение за ползване на собствени на ищеца 284кв.м. от имот пл.№1832, попадащ в кв.43 по плана на гр.София, местността „Студентски град” за периода 09.04.2013г.- 10.11.2014г., ведно със законната лихва върху сумите считано от подаване на исковата молба на 10.11.2014г. до окончателното изплащане./л.32 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/

Видно от приетия препис от Решение от 04 01.2021 г. на СРС. 36 състав, по гр д № 66248/2019г. на СРС, ГО, 36 състав със заверка и печат за влизането му в сила на 02.02.2021 г., на Н. С. Р. е присъдена сумата 24 416 лв. за периода 18.11.2014г. 18.11.2019г., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от неправомерно ползване на собствения „на ищеца недвижим имот с идентификатор ***. с площ от 281 кв.м., с административен адрес Студентски“, ул.

„Йордан Трифонов“, за периода 18.11.2014г. - 18.11.2019г./л.33-л.35 от приложеното гр.д.№ 63181/2023г. по описа на СРС/

От приетоот неоспорено заключение на Съдено оценителната експертиза с вещо лице инж.О.П. се установява, че върху процесния ПИ с идентификатор *** е изградена улица, която е асфалтирана и с изградени бордюри и тротоари от двете и страни. Вещото лице се позовава в констатациите на видяното по време на огледа извършен на 15.08.2024г. Вещото лице дава заключение, че размерът на средния пазарен наем за процесния имот, с оглед пазарния наем за позване на имот от рода на процесния за периода от 19.11.2020г. до 17.11.2023 г. възлиза на общо 52381,67лева. Според приетото заключение, обезщетението за забава в размер на законната лихва начислена върху главницата на пропуснатите наемоподобни ползи, за периода от 19.11.2020г. до 17.11.2023г. възлиза на 7 629,90 лв.

Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

По кондикционния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД:

Поддържаните от ищците твърдения за спорни факти, а именно, че е собственик на на жилище, което се ползва и владее без правно основание от ответната страна, чрез обитаването му за жилищни нужди, поради което ищцеца пропуска гражданските плодове от вещта, както и направеното въз основа на твърдяното искане - за заплащане на полученото от ответника без основание определя правното основание на предявения иск по чл.59 от ЗЗД.