Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 880 от 07.10.2025, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 477/2025
Вид
Определение № 880
Подписан
07.10.2025
В сила
07.10.2025
Състав
Валентина Петрова Димитрова, Ирина Миткова Ганева, Петя Петева Колева

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414а ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 ал.1 т.5 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
  • чл.7 ал.7 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 880 гр. Разград, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Софийска вода“АД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против определение № 640/25.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 40/2025г. на РС Разград, с което в производство по чл.248 ГПК съдът е допълнил определение № 421/23.04.2025г., като е осъдил „Софийска вода“АД да заплати на Н. В. З. сума в размер 300лв. за платено адв.възнаграждение. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на определението, като моли въззивния съд да съобрази адвокатското възнаграждение с чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата за възнаграждения за адв.работа, както и да съобрази формалността на подаденото от длъжника чрез упълномощен адвокат възражение в заповедното производство.

Подаден е писмен отговор от Н. В. З., в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, констатира следното: В проведеното пред районния съд заповедно производство е издадена заповед за изпълнение срещу Н. З. за сумата 1734,44 лв., представляваща парично задължение за предоставени ВиК услуги в периода 8.08.2016 - 13.02.2024. в имот на адрес **********, ведно със законната лихва от 1.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Длъжникът Н. З. е подала писмено възражение по чл.414а ГПК за извършено плащане и е представила платежен документ. Възражението е подадено от упълномощен адвокат, към който е приложен е договор за правни услуги с приложение №2, от което приложение се установява, че за процесуално представителство в заповедното производство страните са договорили длъжникът да заплати 250лв. без ДДС. Представен е отчет по банковата сметка на упълномощения адвокат, видно от който Н. З. е заплатила на същия по банков път сумата 300лв. по ч.гр.д. №40/2025г. на РС Разград. С възражението длъжникът е направил искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

С определение № 421/23.04.2025г. РС Разград е обезсилил издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414а ал.5 ГПК. В постановения съдебен акт липсва произнасяне за разноските.

Длъжникът е депозирал молба за изменение на определението, с което заповедта е обезсилена, в частта за разноските, с искане за неговото допълване и осъждане на заявителя 1 да му заплати претендираното адв.възнаграждение.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените доказателства, приема от правна страна следното: частната жалба е неоснователна.

От депозираното пред заповедния съд възражение е видно, че пълномощникът на длъжника е анализирал множество аспекти на претендираното вземане и се е обосновал относно недължимостта му по всеки от изложените пунктове. Твърдението, че заповедното производство е с ниска фактическа и правна сложност поради целта му да провери дали вземането е безспорно, е неоснователно. Длъжникът чрез своя процесуален представител е изложил подробни мотиви в депозираното възражение по чл. 414а ГПК. Възнаграждението се преценява по реда на чл.7 ал.7 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, което е сторено в обжалваното определение на районния съд. Въззивният съд не споделя възражението в частната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата, защото разглежданата в настоящото производство хипотеза е на процесуално представителство в заповедното производство, а не на предоставена адвокатска услуга за изготвяне на молба по принцип.

Минималният размер по чл.7 ал.7 в.в. с ал.2 т.2 от Наредбата е 237лв., а уговореното адв.възнаграждение е 250 лв. без ДДС. Въззивният съд не намира основание за намаляването му, тъй като е уговорено в размер малко над минималния такъв.

Предвид гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Софийска вода“АД гр.София, против определение № 640/25.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 40/2025г. на РС Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 880 гр. Разград, 07.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

Петя П. Колева като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно частно гражданско дело № 20253300500477 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Софийска вода“АД, гр.София, подадена чрез пълномощник, против определение № 640/25.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 40/2025г. на РС Разград, с което в производство по чл.248 ГПК съдът е допълнил определение № 421/23.04.2025г., като е осъдил „Софийска вода“АД да заплати на Н. В. З. сума в размер 300лв. за платено адв.възнаграждение. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на определението, като моли въззивния съд да съобрази адвокатското възнаграждение с чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата за възнаграждения за адв.работа, както и да съобрази формалността на подаденото от длъжника чрез упълномощен адвокат възражение в заповедното производство.

Подаден е писмен отговор от Н. В. З., в който изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и твърденията на страните, констатира следното: В проведеното пред районния съд заповедно производство е издадена заповед за изпълнение срещу Н. З. за сумата 1734,44 лв., представляваща парично задължение за предоставени ВиК услуги в периода 8.08.2016 - 13.02.2024. в имот на адрес **********, ведно със законната лихва от 1.10.2024 г. до изплащане на вземането.

Длъжникът Н. З. е подала писмено възражение по чл.414а ГПК за извършено плащане и е представила платежен документ. Възражението е подадено от упълномощен адвокат, към който е приложен е договор за правни услуги с приложение №2, от което приложение се установява, че за процесуално представителство в заповедното производство страните са договорили длъжникът да заплати 250лв. без ДДС. Представен е отчет по банковата сметка на упълномощения адвокат, видно от който Н. З. е заплатила на същия по банков път сумата 300лв. по ч.гр.д. №40/2025г. на РС Разград. С възражението длъжникът е направил искане за присъждане на сторените деловодни разноски.

С определение № 421/23.04.2025г. РС Разград е обезсилил издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414а ал.5 ГПК. В постановения съдебен акт липсва произнасяне за разноските.

Длъжникът е депозирал молба за изменение на определението, с което заповедта е обезсилена, в частта за разноските, с искане за неговото допълване и осъждане на заявителя 1 да му заплати претендираното адв.възнаграждение.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените доказателства, приема от правна страна следното: частната жалба е неоснователна.

От депозираното пред заповедния съд възражение е видно, че пълномощникът на длъжника е анализирал множество аспекти на претендираното вземане и се е обосновал относно недължимостта му по всеки от изложените пунктове. Твърдението, че заповедното производство е с ниска фактическа и правна сложност поради целта му да провери дали вземането е безспорно, е неоснователно. Длъжникът чрез своя процесуален представител е изложил подробни мотиви в депозираното възражение по чл. 414а ГПК. Възнаграждението се преценява по реда на чл.7 ал.7 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, което е сторено в обжалваното определение на районния съд. Въззивният съд не споделя възражението в частната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на чл.6 ал.1 т.5 от Наредбата, защото разглежданата в настоящото производство хипотеза е на процесуално представителство в заповедното производство, а не на предоставена адвокатска услуга за изготвяне на молба по принцип.

Минималният размер по чл.7 ал.7 в.в. с ал.2 т.2 от Наредбата е 237лв., а уговореното адв.възнаграждение е 250 лв. без ДДС. Въззивният съд не намира основание за намаляването му, тъй като е уговорено в размер малко над минималния такъв.

Предвид гореизложеното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „Софийска вода“АД гр.София, против определение № 640/25.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 40/2025г. на РС Разград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2