Определение № 754 от 27.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 754 гр. София, 27.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Магдалена Лазарова като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600905 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. гл. ХХII от НПК.

С определение от 14.07.2023г. по НЧД № 3628/2023 г. по описа на СГС, НО, тридесет и първи състав, е оставено без уважение искането на лишения от свобода Г. П. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му със споразумение от 12.04.2022 г. по НОХД № 4584/2021 г. по описа на СГС, НО, 12-ти състав.

Срещу определението е постъпила частна жалба от служебния защитник на осъдения П. – адв. П. С., с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. В жалбата се сочи, че определението е незаконосъобразно и необосновано, като постановено в противоречие с доказателствата по делото. Твърди се, че неправилно съдът е мотивирал отказа си да освободи предсрочно П., позовавайки се на обремененото му съдебно минало. В тази връзка се изтъква, че не следва да се вземат предвид предходни осъждания за престъпни деяния, извършени от лишения от свобода, доколкото това не е сред изискуемите предпоставки на закона за допускане на УПО. Навежда доводи, че неправилно първоинстанционният съд при преценката си е отчел обстоятелството, че П. е бил веднъж дисциплинарно наказван, тъй изпитателният срок на определеното му наказание е изтекъл на 14.12.2022 г., с което са били заличени последиците от налагането му. Изразява несъгласие с твърденията на прокурора и началника на затвора за това, че прогресивната система на наказанието не е изпълнена в цялост, тъй като режимът на лишения от свобода все още не е бил заменен с „открит“. Според защитника, П. отговаря на всички изисквания за приложение на условното предсрочно освобождаване – награждаван е няколко пъти и не са констатирани нарушения на трудовата му ангажираност, 1 което е обусловило режимът на изтърпяване на наказанието му да бъде заменен от „строг“ на „общ“. Подчертават се занижената оценка на риска от рецидив и положителните резултати на лишения от свобода в резултат от провежданата корекционна дейност в затвора. Формулирано е искане да бъде отменено определението на СГС и да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на осъденото лице. Процесуалният представител на П., в качеството му на служебен защитник, е направил искане и за присъждане на адвокатско възнаграждение по делото.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради следните съображения:

Видно от приложените по делото писмени доказателства, Г. П. П. е бил осъден с влязло в сила споразумение на 12.04.2022 г. по НОХД № 4584/2021 г. по описа на СГС за извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.29, ал.1, б. “а“ от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години при първоначално определен „строг“ режим на изтърпяване. След влизане в сила на споразумението е било приспаднато времето, през което осъденият е бил задържан по ЗМВР и НПК, считано от 05.06.2021 г. до 12.04.2022 г.

От доказателствата по делото се установява също, че П. е постъпил в Затвора - гр. *** на 23.11.2021 г., като по отношение на него с начало 19.04.2022 г. е приведено в изпълнение наложеното му със споразумението наказание наказание. От приложената справка на началника на Затвора - гр.

*** е видно, че към постановяване на атакувания съдебен акт, осъденото лице е изтърпяло фактически 2 години и 16 дни, като към тази изтърпяна част са зачетени 4 месеца и 9 дни от работа или общо 2 години, 4 месеца и 25 дни.

Остатъкът за изтърпяване е бил 7 месеца и 5 дни.

При очертаното фактическо положение, първият съд обосновано е приел, че в случая безспорно е налице първата предпоставка за прилагане на института за условно предсрочно освобождаване - осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание, което е за престъпление, представляващо „опасен рецидив“. По този въпрос не се спори по делото.

Правилен и обоснован е и изводът на СГС, че макар формално П. да е придобил право по чл.70, ал.1, т.2 от НК, отсъства втората предпоставка за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване, тъй като осъденият не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. В този аспект, съдебният състав на първоинстанционния съд се е позовал на наличната информация от писмените доказателства по делото. Действително, въз основа на затворническото досие на П., се установява, че същият през периода на изтърпяване на наложеното наказание е бил трудово ангажиран, като поради доброто и съвестно изпълнение на задачите си е двукратно,а не 2 трикратно както твърди защитата, награждаван – с „извънредна хранителна пратка“ и с „писмена похвала“. Това е мотивирало администрацията на Затвора – гр. *** да понижи оценката за риск от рецидив от 68 т. на 62 т., но все още в средни стойности. Вследствие на постигнатите добри резултати от П., със заповед № 36/23.05.2023 г. на началника на затвора е бил заменен и режимът на изтърпяваното от осъдения наказание от „строг“ на общ“.

Въпреки тези положителни констатации, следва да се вземат предвид и документите от затворническата администрация, от които е видно, че след препланиране на присъдата продължават да са налице дефицитни зони, свързани със злоупотреба на алкохол и уменията за мислене на осъдения, в които е необходимо продължаване на корекционния процес. Не може също така да се приеме, че осъденият е бил достатъчно последователен и упорит за постигане на положителна промяна, доколкото в изготвения от ИСДВР Д. доклад е отразено, че П. е отказал да участва в специализирана програма за въздействие, заложена в плана на присъдата му, предвид наличие на проблемна зона „злоупотреба с алкохол“.

Неоснователни за защитните упреци, че съдебният състав на СГС, при обсъждане на наличието на предпоставките за приложение на УПО, незаконосъобразно се е позовал на предходните осъждания на П. за сходни престъпни деяния на това, за което понастоящем търпи наказание „лишаване от свобода“. Въззивният съд намира, че в случая първостепенният съд е наистина е съобразил криминалното минало на осъдения, но е сторил това в светлината на високите стойности на риска от рецидив, и без да го възприел като самостоятелна предпоставка за отказ за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване. При това АС-София се солидаризира с извода на СГС, че предвид предходните осъждания на П., същият се характеризира като личност с трайно и устойчиво престъпно поведение, поради което за приложението на УПО следва да са събрани категорични доказателства за поправяне и изоставяне на асоциалните му навици.

Единственото изключение в правилната аналитична дейност на контролирания съд е свързано с приемането на лишения от свобода за дисциплинарно наказван. Видно от заповед № 524 от 14.09.2022 г. на началника на Затвора – гр. *** е, че на П., е наложено веднъж дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три месеца. Доколкото обаче осъденият не е извършил ново нарушение в рамките на определения изпитателен срок, към настоящият момент същият следва да се смята за ненаказван. Констатираният от настоящия състав пропуск обаче не обуславя обаче краен извод, различен от направения от контролирания съд. Това е така, тъй като снижаването на оценката на риск от рецидив с 6 точки за периода на фактическо изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“ от над две години, сочи за започнал поправителен процес, но при положение, че същият е все още в средни стойности и съществуват дефицитни зони, не и за пълно поправяне на целеното от закона чрез наказанието на осъдения. Такъв прогрес не може да се приеме за значим, поради което и режимът на изтърпяване на наказанието не е заменен все още на „лек“ в затворническо общежитие от открит тип, а 3 по-скоро навежда за положителна тенденция. При така направените направените констатации, възпитателната работа следва да продължи в условията на лишаване от свобода в пенитенциарното заведение за постигане на устойчиви резултати.

По отношение на искането на служебния защитник на осъдения за присъждане на адвокатско възнаграждения, Апелативния съд намира, че следва да бъде издаден препис от постановеното определение в настоящето производство на адв. С., което да послужи пред НБПП.

Водим от горното, въззивният съд намира, че проверяваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2 от НПК, вр. чл. 345 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.07.2023 г. по НЧД № 3628/2023 г. по описа на СГС, НО, тридесет и първи състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Г. П. П. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му със споразумение от 12.04.2022 г. по НОХД № 4584/2021 г. по описа на СГС, НО, 12-ти състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

Препис от определението да се изпрати за сведение на осъденото лице и на Затвора - гр. ***.

Препис от определението да се издаде на адв. П. С. за послужване пред НБПП.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4