Решение № 180 от 13.01.2020, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 147/2019
- Вид
- Решение № 180
- Подписан
- 13.01.2020
- В сила
- 12.05.2021
- Състав
- ЙОАНА НИКОЛАЕВА ВАНГЕЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 189, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 218, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328 ал. 1 т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И
Е
№ гр. Варна, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА при участието на секретаря Д.И., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 147 по описа за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Ищцата П.А.И. твърди, че с Решение № 4678/16.11.2017 г. по гр. д. № 10041/2016 г. на ВРС било признато за незаконно уволнението ѝ, извършено със Заповед № РД-06-756/20.06.2016 г. на Началника на Регионален инспекторат по образованието – Варна, заповедта била отменена и тя била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност – „директор“ на ОУ „Х.Б.“, с. Н., общ. Суворово, обл.
Варна. Решението било потвърдено с Решение № 616/04.04.2018 г. по в. гр. д. № 574/2018 г. на ВОС, което не било допуснато до касационно обжалване с Определение № 835 от 30.10.2018 г. по к. гр. д. № 2807/2018 г. на ВКС, IV Г.О.
Излага, че на 06.11.2018 г. в 9:00 часа се явила в сградата на училището, придружена от адв. К.Г.и свидетелите Н. И. Й.и М.К.М., за да бъде възстановена на работа. На място пристигнал и служител на полицията. Заявява, че в дирекцията заварили временно изпълняващата длъжността директор Б.Б.и Б.А.– учител по физическо възпитание. Б.Б.отказала да започне предаването на училищната документация и останалите необходими вещи за изпълнение на длъжността, докато в сградата не дойдат длъжностни лица от РУО-Варна. Около 10:00 часа в училището пристигнали служителите на РУО – Варна И.Р.и Т.О., адвокат М. Д., както и началникът на РУО – Варна В.Г.. По молба на последната Н. Й.и М.М.напуснали директорския кабинет.
В това време в стаята влязла П.Х.- счетоводител на училището. Служителите на РУО – Варна предоставили на ищцата за подпис Заповед № 1378/06.11.2018 г. за възстановяване на длъжността „директор“, заедно с нова длъжностна характеристика.
След подписване на документите на временно изпълняващата длъжността „директор“ Б.Б.била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 06.11.2018 г.
Ищцата твърди, че непосредствено след оформяне на горепосочените документи ѝ била връчена процесната Заповед № РД07-19/06.11.2018 г. за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 5 КТ – липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата, считано от 07.11.2018 г., след което на Б.Б.била връчена нова заповед, по силата на която същата отново да изпълнява временно длъжността „директор“. П.И. посочва, че В.Г. я поканила в РУО – Варна, за да бъде оформена трудовата ѝ книжка и да подпише допълнително споразумение за работната си заплата. Доколкото прекратяването на трудовото правоотношение било от 07.11.2018 г., адв. Г.призовал да пристъпят към предаване на цялата учебна документация, печати и др. вещи, необходими за изпълнение на длъжността, тъй като на 06.11.2018 г. именно ищцата била директор на училището. В тази връзка бил съставен и приемо-предавателен протокол, но Б.Б.отказала да предаде печата на училището. Ищцата заявила, че няма да подпише протокола, тъй като не ѝ били предадени печатът, ключовете за сградата и кодовете за достъп до електронната система, за да може реално са изпълнява задълженията си. Тя обяснила, че държи да изпълнява длъжността си, за да може да се разпореди със сума по спечелен проект, на който тя била ръководител. Същата била преведена по сметка на училището през месец март 2018 г., но временно изпълняващата длъжността „директор“ отказвала да разпредели сумите на лицата, работили по проекта – ищцата и няколко учители, работили в училището /И.Б., В. И. и Н. Й./. Началникът на РУО – Варна заявила, че не е възможно това да се случи в рамките на деня, като бил съставен нов протокол, в който било отразено, че печатът на училището ще остане при нея до отразяване на промяната в Регистъра на печатите към Министерството на образованието и науката. Последното било отбелязано и в приемо-предавателния протокол. След като получила препис от съставените протоколи ищцата твърди, че отишла до РУО – Варна, за да получи трудовата си книжка и допълнителното споразумение.
Ищцата развива подробни съображения за незаконосъобразност на уволнението. На първо място изтъква, че не е била допусната реално да заеме длъжността, на която е възстановена. Счита, че е допуснато нарушение на чл. 127, ал. 1 КТ, както и на чл. 218, ал. 1 КТ, тъй като не са ѝ предадени вещите, необходими за изпълнение на длъжността и не ѝ е проведен инструктаж. Поради изложеното поддържа, че е било недопустимо да се прекрати трудовото ѝ правоотношение.
На второ място ищцата развива доводи за злоупотреба с право, превратно упражняване на работодателска власт и заобикаляне на закона. Посочва, че само формално е възстановена на работа, за да може да бъде издадена нова уволнителна заповед, за която твърди, че преповтаря мотивите на отменената от съда заповед за уволнение. Заявява, че макар на началника на РУО – Варна да било известно, че се ползва със синдикална закрила по чл. 333, ал. 3 КТ, в качеството си на секретар на НСО „Образование и наука“ към С.С., не било поискано разрешение за уволнението ѝ от синдиката. Чрез формалното възстановяване на работа била поставена в невъзможност да инициира създаване на синдикална структура към „С.С.“ в предприятието на работодателя.
На следващо място, ищцата развива аргументи за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ. Изразява несъгласие с мотивите на уволнителната заповед, съгласно които не се ползва със синдикална закрила, тъй като при издаване на уволнителната заповед в ОУ „Х.Б.“, с. Н. няма първична организация на НСО „Образование и наука“ към С.С.. Поддържа, че такава е съществувала към момента на предходното ѝ уволнение. Наред с изложеното посочва, че е избрана за секретар на ръководен изборен синдикален орган, изграден на национален и отраслов принцип, като към момента на уволнението НСО „Образование и наука“ към С.С.има изградени две първични организационно-структурни звена при двама различни работодатели, както и една структура на териториален и отраслов принцип. Поддържа, че сферата на дейност на посочената синдикална организация има връзка и кореспондира със спецификата на полагания от ищцата труд.
По-нататък в исковата молба са наведени доводи, че с процесната уволнителна заповед извършени дисциплинарни нарушения са квалифицирани като липса на качества за ефективно изпълнение на длъжността. Посочва се, че за описаните в заповедта действия вече е ангажирана дисциплинарната отговорност на ищцата, за което е издадена отменената от съда уволнителна заповед. Излага се, че констатациите, отразени в мотивите на процесната заповед, са извършени от РИО – Варна при проверка в училището за периода 02.11.2015 г. – 30.11.2015 г., като същите са отразени в Констативен протокол № КМОД 11-761/18.12.2015 г., който не е връчен на ищцата. Посочва, че уволнението е обосновано и с доклад за извършена финансова проверка от АДФИ, който също не ѝ е връчен.
Наред с изложеното ищцата счита, че при извършване на уволнението не е спазен предвиденият в чл. 194, ал. 1 КТ срок. Последният намира, че е приложим по аналогия при ангажиране безвиновната отговорност на служителя. Поддържа, че два пъти е ангажирана отговорността ѝ за едни и същи действия, което е недопустимо съгласно чл. 189, ал. 2 КТ.
Ищцата оспорва да е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, на което работодателят се позовава, а именно – липса на качества за ефективно изпълнение на работата. Твърди, че за времето, в което е изпълнявала длъжността, не са доказани нередности при управлението на училището.
Счита, че чрез издаването на заповедта за уволнение от 06.11.2018 г. ответникът цели пререшаване на приключилото съдебно производство, което има за предмет законосъобразността на предишното уволнение. Поради изложеното навежда доводи за наличие на сила на пресъдено нещо.
Поддържа, че началникът на РУО – Варна е допуснала нарушение на чл. 9, ал. 1 и следващите от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието, издаден от Министъра на образованието и науката, който ѝ вменява задължението да окаже методическа подкрепа на директора на учебно заведение. В тази връзка счита, че е поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с временно изпълняващата длъжността „директор“ Бистра Бойчева, на която са оказани институционална подкрепа и методическа помощ. Поради посоченото намира, че са нарушени чл. 4