Протокол № 158 от 15.04.2025, Окръжен съд - Шумен

ПРОТОКОЛ

№ 158 гр. ***, 15.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, СЪСТАВ II, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Димчо Ст. Луков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова и прокурора М. Й. С.

Сложи за разглеждане докладваното от Румяна В. Райкова Частно наказателно дело № 20253600200131 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Осъденото лице Т. Я. М., редовно уведомено от предходно с.з., явява се лично и с редовно упълномощеният си защитник – адв. С. Щ. С. от ШАК, приет от съда отпреди.

За Окръжна прокуратура – ***, редовно уведомени от предходно с.з., се явява прокурор С..

Прокурорът: Няма пречки, да се даде ход на делото.

Адв. С.: Моля, да се даде ход на делото.

Осъденото лице Т. М.: Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поради това

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва постъпилите материали в изпълнение на предходно 1 определение на съда, а именно:

Постъпила е справка за съдимост от Бюро съдимост при Районен съд – *** за Т. Я. М. с ЕГН **********. Лицето не е осъждано, няма налагани административни наказания по чл. 78а от НК.

Изпратено е и напомнително писмо, включително чрез Директора на ОД на МВР – *** до сектор „Пътна полиция“, поради липсата на отговор от тях до днес и с днешна дата е постъпил отговор, в който ни изпращат справка за нарушител/водач на лицето Т. Я. М., 3 бр. наказателни постановления и 2 бр. заповеди за прилагане на принудителна административна мярка.

Постъпило е по електронна поща и второ Удостоверение по чл. 6 от Рамково решение 2008/947/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа на взаимното признаване към съдебни решения и решения за пробация с оглед на надзора върху пробационните мерки и алтернативните санкции преведено на български език от 10.02.2025 г., относно лицето Т. Я. М..

Прокурорът: Не съм запозната със справката за нарушител.

Адв. С.: Аз се запознах днес.

Съдът ДАВА възможност на представителя на прокуратурата да се запознае с постъпилата справка за нарушител/водач от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. ***.

Прокурорът: Да се приемат.

Адв. С.: Моля, да се приемат.

Съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото постъпилите Справка за съдимост за лицето Т. Я. М. с ЕГН: **********, издадена от Бюро съдимост при Районен съд – *** с рег. № 250408005000165657 от 08.04.2025 г., както и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – *** с рег. № 869000-5038 от 2

11.04.2025 г. с приложени към него справка за нарушител/водач на Т. Я. М. с ЕГН: **********, 3 бр. наказателни постановления /НП/ и 2 бр. заповеди за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/.

ОГЛАСЯ и ПРИЕМА материалите по ЧНД № 131/2025 г. по описа на ШОС: Наказателно решение № 585 от 19.11.2024 г. по НД № 851/295/2024, постановено от Съд ***, Област ***, Република ***; Сертификат на *** език;

Справка от НБД „Население“, както и Справка № 10 за предоставяне на данни, във връзка със Заповед РД-07 № 82/01.102018 г. в НАП за актуално състояние на трудовите договори към дата 11.03.2025 г.

Съдът дава възможност на страните да направят доказателствени искания.

Прокурорът: Не правя други доказателства.

Адв. С.: Няма да соча.

Осъденото лице Т. М.: Съгласен съм със защитника си.

Съдът намира фактическата обстановка за изяснена, счита, че не се налага събирането на други гласни или писмени доказателства и поради това О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, предвид събраните доказателства по делото, считам, че все пак с оглед изискванията за двойна наказуемост, не считам, че следва да се приема решението на ***я съдебен орган. Описаното деяние извършено на 10.05.2023 г. от българския гражданин в Р***, не съставлява престъпление по българския Наказателен кодекс, а административно нарушение по ЗДвП, доколкото е липсвало предходно административно наказание налагано на водача за управление на МПС, без съответно свидетелство. Запознах се с доста съдебна практика по въпроса и установих, че има решение и в двата смисъла – и приемайки, и отказвайки допускането и изпълнението на съдебни решения. И в този смисъл моля да 3 вземете вашето решение, съобразно вашето вътрешно убеждение.

Адв. С.: Уважаеми окръжни съдии, видно от материалите по делото приети като доказателства, в случая е депозирано удостоверение по чл. 6 от Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз за прилагане на принципа за взаимно признаване на съдебни решения. От самото удостоверение и приложеното към него наказателно решение е видно, че моят доверител в *** е управлявал МПС, за което не е притежавал свидетелство за управление.

Деянието осъществено от моя доверител в *** не попада сред изброените в чл.

14, ал. 2 от специалния закон, поради което се изисква двойна наказуемост по смисъла на ал. 1 от същия закон. В удостоверението и в самото наказателно решение е изрично описано, че моят доверител в *** е управлявал МПС по обществени пътища, като не притежава свидетелство за правоуправление.

Посоченото деяние в действителност се явява наказуемо по българското законодателство по смисъла на чл. 343, ал. 2 от НК, където е предвидено и съответното наказание за това деяние. В случая намирам, че с оглед изложените фактически положения, следва да се постанови признаване и изпълнение на определените в наказателната присъда пробационни мерки с приложението на чл. 5 от специалния закон, чрез адаптирането им към българското законодателство. С цел упражняване на пробационен надзор над осъденото в *** лице – моят доверител в настоящото производство, в рамките на условното освобождаване от изтърпяване на наказание за срок от 2 /две/ години, считано от датата на влизане на самата присъда. В този смисъл е налице и съдебна практика, дори и на Окръжен съд – *** – по ЧНД № ***/2018 г. Затова ви моля за определение в този смисъл.

Съдът дава възможност на осъденото лице Т. Я. М. за лична защита.

Осъденото лице Т. М.: Съгласен съм с това, което каза адвоката ми. Искам да си изтърпя присъдата в България и като отида в *** да нямам никакви главоболия. Искам да си изтърпя присъдата в България. Няма да ходя в ***. Аз не живея в с. ***, преместих се и живея в *** и адресът ми е: гр. ***, ул. *** № 8, вх. 4, бл. 3, ап. 75.

4

Съдът дава възможност на осъденото лице Т. Я. М. да се изкаже последен.

Осъденото лице Т. М.: Последно от съда искам каквото каза адвоката ми.

След съвещание съдът обяви решението си, ведно с мотивите, като разясни реда и сроковете за неговото обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5