Решение № 11675 от 04.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11675 гр. София, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЮЛИАНА АСП. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20231110100137 по описа за 2023 година Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП по отношение на първия ответник за обявяване на нищожен договор за потребителски кредит № 7001012687 от 19.07.2019 г., под евентуалност за обявяване на недействителна на клаузата на чл. 7 от договора и за признаване за установено, че ищцата не дължи на втория ответник сумата в размер на 50 лв., като частичен иск от 20 000 лв., поради нищожен договор за потребителски кредит № 7001012687 от 19.07.2019 г.

Ищецът твърди, че с ответника (ФИРМА) е сключен Договор за потребителски кредит № 7001012687 на 19.07.2019 г., по силата на който му е предоставен заем в размер на 10 000 лв. Излага се становище, че със застраховка „Живот“, еднократна такса за оценка на риска и възнаградителната лихва общата дължима сума по кредита е станала 24 363,63 лв., която е разсрочена на равни месечни вноски от 08.2019 г. до 07.2023 г. Твърди, че към настоящия момент е изплатила сумата в размер на 9668,80 лв. Обосновава нищожност на процесния договор, поради противоречие с императивни правни норми и добрите нрави. Под евентуалност релевира доводи за недействителност на чл. 7 от договора.

Сочи, че е уведомена, че вземанията по процесния договор са прехвърлени с 1 договор за цесия на втория ответника (ФИРМА), поради което предявява иск срещу него, че не дължи сумата в размер на 50 лв., като частичен иск от сумата в размер на 20 000 лв.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, чл. 19 и чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗЗП. .

За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, както и че да докаже, че договорът, респ. клаузата на чл. 7 от договора, е нищожна поради противоречие с императивна правна норма, че договорът, респ. клаузата на чл. 7 от договора накърнява принципите на справедливостта, добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения, както и принципите за предотвратяване на несправедливото обогатяване

Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото следните обстоятелства: сключването между ищцата и (ФИРМА) Договор за потребителски кредит № 7001012687 на 19.07.2019 г., по силата на който банката е предоставила на ищцата заем в размер на 10 000 лв., както и е уведомена, че вземанията по процесния договор са прехвърлени с договор за цесия на втория ответник (ФИРМА).

Също така няма спор и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора за кредит, ищцата-потребител е включена в застрахователни програми "Защита живот". При сключването на договора за застраховка, ответникът (ФИРМА) ЕАД е действал в качеството си на застрахователен агент, а застраховател е (ФИРМА). В тази насока в чл. 7. 1 от договора за кредит е посочено, че общият размер на дължимата от потребителя застрахователна премия е 3744 лева. В чл. 7.2.2 от договора за кредит е предвидено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка, се превежда 2 директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане с подписването на договора.

Съгласно чл. 19 от договора за кредит, при сключването на този договор потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а по свое желание и собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на договора.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за паричен заем съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребитеския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът /банка/ се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит /потребителски кредит/ за общо ползване /за задоволяване на лични нужди/, като не са налице изключенията по чл. 4 от ЗПК. При така възприето съдът приема, че за 3 валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Основателен, е доводът на ищцата за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради невключване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина "общ разход по кредита за потребителя" е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

От така изложените императивни норми следва изводът, че застрахователните премии представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, в случаите, в които сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита или задължително условие за ползване на кредита при конкретните параметри /напр. срок на договора, размер на възнаградителната лихва и на допълнителните разходи и пр. /. Също така следва изводът, че при наличие на посочените от закона условия, застрахователната премия представлява разход по кредита за потребителя независимо от това, дали тя се заплаща пряко от потребителя на застрахователя, или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговецакредитор за сметка на потребителя. Законът не провежда разграничение между тези две хипотези, защото и в двата случая плащането 4 на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размера на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи.

Въпросът, дали сключването на застрахователния договор

/присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми/ е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо или за отпускането му при предоставените с договора параметри, подлежи на изследване въз основа на всички обстоятелства по сключването на процесния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените от търговеца клаузи. В този смисъл обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора, е лишено от правно значение за преценката на съда, ако от останалите обстоятелства, свързани със сключването на процесния договор, се установява противното.

Клаузите са част от предварително изготвения от кредитора текст на договора, върху който потребителят не е имал възможност да влияе, и имат изцяло декларативен характер.

В настоящата хипотеза съдът приема, че сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на процесния кредит. От една страна това е така, защото въпреки цитираните по-горе клаузи на чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора, размерът на застрахователната премия също е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. От друга страна видно от представеното от ответника заявление-декларация за установяване на договорни отношения между страните, в случая е извършено предварително обозначаване на полетата, които потребителят следва да зачертае, за да му бъде отпуснат кредита. Маркирани са полетата, които потребителят следва да зачертае, за да даде своето съгласие за обработка на неговите лични данни, за предоставяне на личните му данни на трети лица и за сключване на процесната застраховка. Тъй като заявлението-декларация представлява изготвен от търговеца документ, изискуем за целите на кандидатстването за отпускане на кредита, и на основание чл. 146, ал. 2, вр. ал. 4 ЗЗП следва да се приеме, че цялото негово съдържание, включително извършеното маркиране до полетата за съгласие, е предварително изготвено от търговеца. При съвкупността на така посочените обстоятелства – 5 предварително посочване на полето за съгласие на потребителя да бъде сключена застраховката и предварителното включване на застрахователната премия в главницата по договора, следва изводът, че сключването на застраховката е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК вр. пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите.

Възражението на ответника, че застрахователната премия вече била включена в ГПР, тъй като била част от главницата по кредита, са неоснователни, защото главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение съгласно установената в Приложение № 1 формула. Същевременно, както беше уточнено, допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в годишния процент на разходите, независимо от това дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца, тъй като и в двата случая представляват оскъпяване на кредита за потребителя в допълнение към чистата стойност на заетата сума /в случая главницата от 1000 лева/. При включване на застрахователната премия в годишния процент на разходите /в размер на 49,03 % без нея/ неговият размер безспорно надвишава 50%, какъвто е петкратният размер на законната лихва към 2019 г.