Решение № 173 от 20.02.2023, Административен съд - Бургас
- Съд
- Административен съд - Бургас
- Дело
- Административно дело 2023/2022
- Вид
- Решение № 173
- Подписан
- 20.02.2023
- Състав
- ЧАВДАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.203 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.203 и 204 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.204, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 204, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 205 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.268, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.271, ал.1, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- § 1, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.31, ал.1 до ал.5 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.31, ал.1 до ал.5 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.31, ал.1 до ал.5 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.31, ал.1 до ал.5 · Закон за достъп до обществена информация
- чл.31, ал.1 до ал.5 · Закон за достъп до обществена информация
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.10, ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.1, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- §1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.7 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И Е
№: 173 20.02.2023г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас IІІ-ти състав
На седми февруари две хиляди двадесет и трета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Чавдар Димитров
Секретар: И.Л.
Прокурор: Д.Х. като разгледа докладваното от съдия Димитров административно дело № 2023 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК.
Делото е образувано по исковата претенция на К.З.К. ***, чрез адв. М.Д. БАК, против Военновъздушните сили на Република България, представлявани от командира на ВВС генерал – Майор Д.П., с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, с цена на иска 1500,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди на същата стойност и законна лихва, считано от датата на извършване на деликта – 09.09.2022г., ведно с разноските по делото, свързано с отразени констатации за противоправно поведение на ищеца (непристойно и внушаващо за интимна връзка между него и р. К.) - последното според обстоятелствените части на два броя заповеди РД – 01 – 372 и РД – 01 – 373, ведно с изчитането им от дисциплинарнонаказващия орган пред целия личен състав на В.Ф., към което се числи ищецът и наказаната, което породило у него чувство на обида и унижение, и накърнило личното му достойнство, както и професионалната и военна чест на същия. Причинило му семейни проблеми и довело до значително отслабване на жалбоподателя. Предявяването на претенцията се обосновава с невярното съдържание на изложените против К. твърдения и по-късната отмяна на тези заповеди поради тяхната незаконосъобразност, както и с липсата на правно основание за публичното им прочитане пред строя на В.Ф., където работи.
Ответникът по иска – Военновъздушни сили на република
България, чрез командването на ВВС, представлявано от подполковник ген. майор Д.П., редовно призовани се представляват от упълномощения си процесуален представител подполковник С. с надлежно удостоверено юридическо образование.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение за неоснователен и недоказан. Претендира направените по настоящото производство разноски - юрисконсултско възнаграждение и пътни разходи.
Контролиращата страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас излага становище за неоснователност и недоказаност на иска.
Предявен е иск с правно основание чл.1, ал.1, от ЗОДОВ., вр. чл.203 и 204 от АПК. Същият е допустим, предвид наличие на предпоставките на чл.204, ал.1 АПК. Разгледана по същество, исковата претенция се явява частично основателна и доказана, като за да достигне до този извод Съдът приема за установено следното:
К.К. е военнослужещ – к. във В.Ф. /в.ф./ 26720 – гр. Ч..
На 09.09.2022г. сутринта, пред целия личен състав на В.Ф. , подп. С. – командир на формированието, е изчел 3бр. заповеди, с които в качеството му на дисциплинарнонаказващ орган е наложил на р. Милена К. – военнослужещ в същото В.Ф., три дисциплинарни наказания. В две от заповедите личността на ищеца присъства, посочена с имена и звание в следния контекст:
В заповед №РД-01-372/08.09.2022г. са посочени следните обстоятелства: „Около 00:30 ч. влизайки в сграда № 13 битовия корпус, констатирах че в помещение № 13.11.8.
- стая за почивка на офицерите от РТК - 1 (ползвана от к. К.З.К.), се намира р.
Милена Иванова К., назначена в длъжностно качество по бойния разчет „Планшетист“ с моя заповед № РД-01-313/21.07.2022 г. Същата беше по тениска, без панталон, по чехли, без чорапи и се обличаше. Зададох й въпроса защо се намира в тази стая, като р. М.И.К.ми отговори, че се е къпала и е поискала разрешение от к. К.З.К. да ползва стаята, за да се преоблече.
На въпроса къде е к. К.З.К., р. М.И.К.отговори, че не знае, а в писмените си обяснения с per. № 1593/23.07.2022 г. заявява че същия е влязъл в банята след нея.
В обяснения с per. № 1596/23.07.2022 г. к. К.З.К., не заявява че е разрешил на р. М.И.К.да ползва помещение N° 13.11.8.
След съпоставяне на информацията от обяснения сper. № 1593/23.07.2022 г. на р. М.И.К.и per. № 1596/23.07.2022 г. на к. К.З.К., установих, че един от двамата военнослужещи, умишлено прикрива информация или умишлено посочва неверни факти. Според същите обяснения, к. К.З.К. и р. М.И.К.са били едновременно без дрехи в коридора покрити с хавлия или в помещение М 13.11.8. “ …….
……… „ понижаване на военното звание с една степен за срок от една година ” на р. - 3-ти клас Милена Иванова К., затова че:
- умишлено и целенасочено се е намирала в присъствието на военнослужещ от срещуположния пол по хавлия и е ползвала нерегламентирано помещението му за преобличане, като с тези си действия по време на носене на бойно дежурство дава личен пример за недостойно поведение“.
В заповед №РД-01-373/08.09.2022г. се сочи: „Около 00:30 ч., влизайки в битовия корпус, констатирах че в помещение № 13.II.8. - стая за почивка на офицерите от РТК - 1 (ползвана от к. К.З.К.), се намира р. Милена Иванова К., назначена в длъжностно качество по бойния разчет „Планшетист“ със моя заповед № РД-01-313/21.07.2022 г. Същата беше по тениска, без панталон, по чехли, без чорапи и се обличаше.
Зададох й въпроса защо се намира в тази стая, като р. М.И.К.ми отговори, че се е къпала и е поискала разрешение от к. К.З.К. да ползва стаята, за да се преоблече.
Същата е предупреждавана лично от мен многократно да преустанови нарушаването на служебните си задължения, които са й вменени съобразно заеманото от нея длъжностно качество, а именно - да напуска помещенията, в които следва да се намира, да сваля снаряжението и униформата си, а в конкретния случай, цитиран по-горе и полугола.“
Установява се от събраните по делото доказателства това, че след прочитането на горните констатации, ищецът, липсващ в строя, е бил уведомен от неустановено лице, като на следващия ден е провел телефонен разговор с колегите си М.И.М. и Ж.С.Д., в които разговори изразил възмущението и обидата си.
Двамата колеги станали свидетели и на промяна в здравословното, физическо и психическо състояние на ищеца и по-конкретно във влошаването му във времето, както и на споделяне от страна на жалбоподателя за възникнали семейни проблеми – влошаване на семейния климат и спокойствие вследствие узнаване на съпругата му за изнесените в посочените по-горе заповеди обстоятелства.
С исковата молба, в настоящото производство, са приложени и приети заповед №РД-01-371/08.09.2022г., заповед №РД-01-372/08.09.2022г., заповед №РД-01-373/08.09.2022г., както и отменящите ги като незаконосъобразни адм. актове на по-горестоящия военноадминистративен орган – Решение на Командира на В.Ф. 22320-Божурище рег. № 3-2230/21.09.2022г. и Заповед на Командира на В.Ф. 22320-Божурище № РД – 510 от 26.09.2022г.
Допуснати са били гласни доказателствени средства за сочените като претърпени неимуществени вреди – разпит на свидетелите М.И.М. и Ж.С.Д., водени от ищеца , както и В.С.Ж. и Г.Й.Б., водени от страна на ответното юридическо лице, всички те колеги на К.К..
Според свидетеля М., близък колега кум и кръстник на децата на ищеца, както и пряк негов началник, за съдържанието на тези заповеди той узнал в деня след прочитането им, тъй като не е бил на работа в деня на публичното им анонсиране, като не е участвал и в изготвянето им. Разбрал за съдържанието и за дословното им прочитане пред строя от самия ищец който, бил много притеснен и ядосан от това, което се е случило.
Според свидетеля, ищецът е бил разстроен както от фактите, изнесени в заповедите, т.е. от цитираните подробности, така и коментарите на хората след изчитането на заповедите и подмятанията, които са започнали. М. е станал свидетел на такива коментари и подмятания от страна на други лица - техни колеги, че такова прочитане и то на три заповеди една след друга никога не се е случвало, нито по такъв начин да се представят подробности. Коментарите според свидетеля са били доста подигравателни, като същият цитира следните фрази: „ще раздаваме хавлии на застъпващите в наряд, … телячки“ и други приказки …“ . к. К. е присъствал лично на такива подмятания, вкл. пред цялото формирование в строя, като реакцията му е била на много притеснен и объркан от тези коментари човек.
Относно съдържанието на заповедите е споделял, че коментарите са продължили месец, месец и половина като ищецът е заявил, че не издържа и ще пусне рапорт за уволнение, за напускане, защото всеки ден е идвал на работа и само подмятания е чувал.
Според свидетеля М. и към настоящия момент състоянието, в което е изпаднал К. не е преодоляно от него, напротив продължавал да страни от хората, станал мълчалив, като преди това не е бил такъв. Според свидетеля М., К. е отслабнал, започнал да има проблеми с кръвното, а тези проблеми ги е имал месец след случката. Самият свидетел споделя, че никога не е оставал с такова впечатление за интимна близост между р. К. и к. К..
Отношенията им е възприемал за нормални между колеги на работно място, доколкото не са се усамотявали. Според свидетеля преди да бъдат изчетени тези заповеди, до него не са стигали слухове те да имат отношения, които да излизат извън нормалните колегиални, приятелски отношения.
Свидетелят М. споделя и това, че ако дежурен е станал свидетел на нарушение следва да докладва или на него или на командира, като последният е компетентен да реши дали да назначи проверка или да не се проверява. Според свидетеля М. ищецът не е викан от командира за изясняване на фактите, изложени в заповедта, преди постановяване на заповедите. По думите на М. р. К. е обжалвала заповедите пред командването на базата. В базата е била назначена служебна проверка с цел изясняване на всички факти от висшестоящи, които са били посочени в заповедите, като комисията е идвала два или три пъти.
Имало е проверка с изготвен протокол от проверката и впоследствие тези заповеди са били отменени, като липсвали констатации за интимни отношения между р-к К. и кап. К.. Свидетелят М. разказва и това, че малко преди Нова година случката и изнесените със заповедите факти са станали достояние на съпругата му от нейна клиентка във фризьорския салон, вследствие на което атмосферата в къщи явно много се е влошила тъй като той идвал на работа и казвал, че в къщи е „нещо страшно“. Всяка вечер някакъв нов слух ставал повод за противоречия. Според М. към настоящия момент не му е известно да продължават слуховете за интимна връзка между двамата наказани, но са продължили от м. Септември. Според свидетеля нарядите на редниците и на офицерите се изготвят от различни лица, като командирът на В.Ф. утвърждава целия списък и може да размества служители по негова преценка. Според споделеното женският състав не е малък и няма начин да не присъстват жени на наряда.
В отговор на въпросите на ответника св. М. споделя, че е запознат, че дисциплинарно наказание е било наложено и на кап. К..
М. твърди, че е станал свидетел на случай, когато здравословното състояние на ищеца е било влошено вследствие процесните събития, като го е освобождавал да отиде на преглед. Описва ситуация. При която на К. не му е било добре, а лекарят на формированието е отсъствал, поради което К. е посетил друг лекар и по този повод е представил издаден болничен лист. Причината била високо кръвно, а случаят е от месец октомври.
Според свидетеля р-к К. и кап. К. нямат йерархична зависимост, тъй като са от различни формирования. Според М. Етичният кодекс на БА е общ за всички служещи и не забранява семейни лица или такива в лични отношения да служат заедно, но не и да са йерархично свързани, т.е. като началник и подчинен те не могат да дават наряд заедно. Според свидетеля заповедите са с внушения, тъй като според него не са се случили някои факти.
Дава за пример обстоятелството, че двамата военнослужещи са били в едно и също помещение по едно и също време, като обяснява, че никой не е видял подобно присъствие по едно и също време и то голи по хавлия, като разстоянието от банята до служ. помещение на ищеца е около 4м.
Според показанията на свидетеля Д., който не се намира в йерархично подчинение на ищеца, нито обратно, във В.Ф. съществува практика някои заповеди, които се издават да се изчитат, когато касаят дисциплинарни наказания, но на някои военнослужещи се изчитат, а на други не се изчитат.