Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 22.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 41/2024
Вид
Решение № 94
Подписан
22.07.2024
В сила
03.06.2025
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 370 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 96, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 395, ал. 6 · Кодекс за застраховането
  • чл. 405 · Кодекс за застраховането

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Велико Търново, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000041 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 66 от 03.11.2023 г. по т.д. № 89/2022 г. Окръжен съд Ловеч е осъдил ЗК „Уника" АД да заплати на С. И. Р. сумата общо 36682,62 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие настъпило на 24.12.2019 г. застрахователно събитие, от които 16956,46 лв. – обезщетение за имуществени вреди върху двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ***, сумата 4228,16 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди върху двуетажна жилищна сграда с гредоред с идентификатор *** и сумата от 15500 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди върху второстепенна постройка със застроена площ 70 кв.м., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението, като в останалата част искът до пълния претендиран размер от 83709,18 лв. е отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.

1

Въззивна жалба против това решение е постъпила С. И. Р. в частта, в която е отхвърлен искът за присъдената сума от 36682,62 лв. до пълния предявен размер от 83709,18 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението. Навеждат се доводи за необоснованост на обжалваното решение, като от мотивите на същото не става ясно дали изводът за отхвърляне на част от претенцията е мотивиран от това, че ищецът не твърди и не е доказал да е изпълнил задължението си да вземе всички разумни и целесъобразни мерки за ограничаване или намаляване на щетите, или е мотивиран от това, че само описаните от решаващият състав вреди са в пряка причинна връзка със застрахователното събитие. В случай, че мотивът за отхвърляне на претенцията до пълния предявен размер е неизпълнение на задълженията на ищеца по чл. 31.1 от Общите условия на застраховка „Имущество“ на физически лица, се сочи, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като ответникът не е направил възражение в този смисъл с отговора на исковата молба и с допълнителния отговор. Като е постановил решение, с което намалява размера на дължимото обезщетение на основание, различно от направените от ответника оспорвания и възражения, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение и съответно е постановил неправилно решение в разрез с принципът на диспозитивното начало. Ищецът е положил дължимата грижа, като своевременно е уведомил застрахователя за настъпване на застрахователното събитие, но близо три години застрахователят не е предприел необходимите действия за извършване на оглед и оценка на щетите.

Съгласно чл. 34 от Общите условия застрахованият не може да предприема действия за отстраняване на щетите без съгласието на застрахователя.

Ограничаването на вредите на практика е било обективно невъзможно, независимо от полаганите усилия на ищеца, поради забавата на застрахователя да изпълни свои задължения по договора. В случаите на забава на кредитора, съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД рискът преминава върху него. По тази причина, застрахователят носи риска за евентуално допълнително възникналите щети, вследствие увредените покриви на двете постройки. Изразено е несъгласие с изключването на голяма част от нанесените щети, без да се съобразят всички безспорно доказани факти относно характера и интензивността на застрахователното събитие. Доказано е, че заедно с бурните ветрове на 2

24.12.2019 г. са паднали и валежи в значителни количества. Констатираните от вещото лице повреди по вътрешните и външните мазилки на двете постройки, увредената електроинсталация на втория етаж, и увредените вътрешни и външни врати в сграда с идентификатор *** и увреждания на вътрешните мазилки в сграда с идентификатор *** са в резултат на проникване на дъжд през непосредствено причинени от бурята отвори.

Ограничавайки обема на претърпените вреди само до повредите по покривите, първоинстанционният съд необосновано е ограничил отговорността на застрахователя само до вредите, причинени от силния вятър, като е изключил вредите, причинени от преваляванията, настъпили по време и непосредствено след утихване на вятъра. Доказани са уврежданията по двете сгради, тяхната стойност, поради което жалбоподателят счита, че същите следва да се присъдят в пълните предявени размери.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част, вместо което се постанови друго, като се присъди допълнително застрахователно обезщетение в размер на 47026,56 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

В срока за отговор ЗК „Уника“ АД е депозирала становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли потвърждаване на решението в тази обжалвана част.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

3

В исковата си молба С. И. Р. твърди, че е собственик на сгради, построени в поземлен имот с площ от 2800 кв.м., находящ се в с. Дъбравата, общ. Ябланица, а именно: масивна двуетажна вилна сграда, двуетажна жилищна сграда с гредоредна конструкция и стопанска сграда. Тези сгради са застраховани в ЗК „Уника“ АД. На 24.12.2019 г. в землището на с. Дъбравата се разразила силна буря, с дъжд и силен смерч. В резултат на тази буря, върху сградите били нанесени значителни материални щети, както следва:

-Върху масивната двуетажна вилна сграда – отпрани и отнесени са покривните материали /профилирана поцинкована ламарина; отпрани са покривните обшивки, челни дъски, улуци и водосточни тръби; компрометирана и увредена е дървената носеща конструкция на покрива; силно увредена вътрешна мазилка по стените и таваните на втория и таванския етаж; частично са увредени мазилките по таваните в стаите на първия етаж; мазилките по тавана и стените на вътрешното стълбище също са паднали; мазилката по фасадата на сградата на места е паднала.

-Върху двуетажната жилищна сграда с гредоред е съборен комин, счупени са керемидите на част от покрива, компрометирана е покривната конструкция. В една от стаите на втория етаж е паднала мазилката на тавана и стените, увредена е и таванската конструкция, повредена е топлоизолацията над това помещение. Има увреждания по стрехите на сградата.

-Стопанската сграда е унищожена изцяло и не може да се ползва.

Ответникът е уведомен за застрахователното събитие на 27.12.2019 г. с обаждане на телефон ***, като на същата дата са получени потвърждения за заведени три броя щети. При разговора за завеждане на щетите бил уведомен, че ще бъде потърсен от вещо лице, което да оцени щетите. До 09.12.2022 г. никой не се свързал с него за оценка на щетите, поради което последвали разговори по телефона за предприемане на необходимите действия по оценяване и изплащане на щетите. До момента на изготвяне на исковата молба на 23.12.2022 г. не е получил обаждане от вещо лице, или от офис на застрахователя. Моли съда да постанови решение, с което да бъде осъдена ЗК „Уника“ АД да заплати на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в размер на 58000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 24.12.2019 г., ведно със законна лихва.

4

С определение от 03.10.2023 г. е допуснато изменение на исковете, като претенцията е увеличена, както следва: обезщетение за претърпени имуществени вреди върху двуетажна масивна сграда с идентификатор *** в размер на 57478 лв., обезщетение за претърпени имуществени вреди върху двуетажна жилищна сграда с гредоред с идентификатор *** в размер на 10731,18 лв. и обезщетение за претърпени имуществени вреди върху второстепенна постройка със застроена площ от 70 кв.м. в размер на 15500 лв. Претендира се и законна лихва върху сумите, считано от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението.

С отговора на исковата молба се оспорва допустимостта на предявения иск, поради липса на писмена претенция, застрахованият е отказал оглед от вещо лице на застрахователя. Оспорва се настъпването на застрахователно събитие, оспорва се размера на иска, като се сочи, че претенцията е завишена.

С обжалваното решение е прието, че между страните е налице валидна имуществена застраховка, доказано е настъпването на застрахователно събитие на посочените от ищеца дати, както и е изпълнено задължението на ищеца да уведоми застрахователя за това. Прието е, че описаните в исковата молба сгради са увредени, като вредите, които са в пряка причинна връзка със застрахователното събитие, са приети за доказани в размер, съответно за сграда с идентификатор *** – на 16956,46 лв., за сграда с идентификатор *** – на 4228,16 лв., за сграда с идентификатор *** – на 15500 лв., в които размери е присъдено застрахователно обезщетение.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства може да се мотивира следната фактическа обстановка:

Ищецът е собственик на недвижим имот в с. Дъбравата, с построени в него сгради, което се установява от нотариален акт за покупко-продажба № 196, д. № 333/2001 г.

Не се спори и от приложените застрахователни полици №№ 191286Q0276, 191286Q0196 и 191286Q0074 се установява, че ищецът е застраховал имуществото си с комбинирани застрахователни полици „У дома и щастлив“. Приложени са общите условия на застраховка „имущество“ на 5 физически лица.

От представеното писмо от Национален институт по метеорология и хидрология № ОД-03-249-1/30.03.2023 г. е видно, че в района на с. Дъбравата няма метеорологична станция, но въз основа на експертна оценка на синоптичната обстановка и информация от близки и представителни за района метеорологични станции, през периода 22.12.2019 г. - 27.12.2019 г. в района на с. Дъбравата има условия за силен вятър на следните дати:

22.12.2019 г. – силен поривист южен вятър със скорост на максималните пулсации над 15 м/с, на 23.12.2019 г. - силен северозападен вятър със скорост на максималните пулсации над 15 м/с.

Съгласно писмо от Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Плевен – Хидрометеорологична обсерватория Ловеч, на 24.12.2019 г. в района на землището на с. Дъбрава, общ. Ябланица са регистрирани валежни количества: след полунощ до 07,30 ч. – 6,2 л/кв.м., а преди обяд /07,30 ч. – 11,13 ч./ - 7,5 л/кв.м., силен вятър и намалена видимост не са регистрирани. При изготвяне на справката са използвани данни от найблизката станция в района на валежомерна станция Ябланица.

Според становище относно синоптичната обстановка в с. Дъбравата през периода 22.12.2019 г. – 24.12.2019 г., изготвено от служител в Геологогеорграфски факултет при СУ „Св.Климент Охридски“, е имало условия за силни пулсации на вятъра, достигащи и надхвърлящи скорост над 15 м/сек, което представлява потенциална опасност за нанасяне на щети по постройки и инфраструктурни обекти.

За изясняване на обстоятелствата по делото е разпитана св. П. Д., живееща в с. Дъбравата. Тя си спомня за бурята от 22 до 24.12.2019 г. След два дни ходили до имота на ищеца да го помолят за превоз, видели стопанската сграда съборена изцяло, а къщата, което е на три етажа била със свален покрив, останали само две - три ламарини. Имало счупени дървета в двора. В старата къща покривът и коминът били паднали, част от покрива била отнесена. Покривът на старата сграда е с цигли, а на триетажната къща е с ламарина. Под ламарините на триетажната къща имало свалени някои части от покрива. Ламарините се били отковали и били паднали на земята. Бурята била от 22 до 24 декември 2019 г. сутринта, тогава спрял вятърът и заваляло дъжд.