Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 554 от 30.01.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 15295/2021
Вид
Решение № 554
Подписан
30.01.2024
В сила
14.05.2026
Състав
Галя Вълкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11 · Закон за общинската собственост
  • Чл. 11, ал. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 30 · Закон за пътищата
  • чл. 48, т. 2, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Т. като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100115295 по описа за 2021 година

Предявен е от Н. Г. Г. срещу Столична община иск с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 84, ал. 3 ЗЗД и от Столична община срещу „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

По главния иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищцата Н. Г. Г. твърди на 17.07.2018 г., около 21,30 ч., излизайки от магазин „Кауфланд“ в гр. София, ж.к. „Младост“ 4 част, при движение по тротоара на ул. „Филип Аврамов“ в посока метростанция „Ал. Малинов“ се е спънала в неравност (дупка), обхващаща целия тротоар. Била видяна от неин познат – П.Н., който й помогнал да се изправи, заедно с двама младежи, непосредствено вървящи след ищцата. Ищцата не могла да се задържи права, прималяло й и паднала отново на тротоара, като си ударила главата. В този момент получила мозъчно сътресение. Била повикана линейка. Ищцата била приета в болница „Света Анна“ АД, където била оперирана по спешност поради фрактура на дясна лъчева кост и на лакътна кост, както и счупване на фибула. Ищцата твърди от 17.07.2018 г. в резултат на процесния инцидент движенията на лява китка и ляв глезен са с ограничен обем. Лечението продължило общо 121 с отпуск за временна нетрудоспособност. На 1

26.05.2020 г. при преглед било констатирано, че поради щадене е необходима операция, като в периода 26.05.2020 г. – 02.06.2020 г. ищцата претърпяла болнично лечение и операция в УМБАЛ „София Мед“. Били й издадени болнични листове за общо 8 месеца нетрудоспособност. Впоследствие ищцата била освидетелствана с експертно решение на ТЕЛК и й била опредЕ.

75% трайна неработоспособност. Твърди се ищцата да изпитва силно психическо и нервно напрежение, безпокойство, тревожност и страх.

Постоянният стрес довел до влошаване на здравословното й състояние. Не си позволявала да тича, постоянно се страхувала да не падне. В лошо време се чувства неустойчива, затруднено е изкачването на стълби, нощем се буди поради крампи. В началния период на лечение разчитала на грижите на трето лице, поради което изпитвала неудобство. Ищцата твърди на основание чл. 31 ЗП и Наредба № 4/01.07.2009 г. ответната страна да дължи осигуряване на безопасни условия за движение от собственика на вещта. Чл. 11, ал. 1 ЗОС вменявал на общината задължение за поддръжка на тротоарите, като част от земното платно – без дупки и неравности. Това задължение общината следвало до осигури чрез дейността на свои служители или лица, на които е възложила изпълнението. По изложените съображения ищцата претендира осъждане на ответника да й заплати претърпени в резултат на процесния инцидент вреди:

70 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата;

2953,58 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и медикаменти;

3568 лв. – пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между дължимото трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периода 18.07.2018 г. – 05.02.2021 г., ведно със законната лихва от 18.07.2018 г. до окончателното изплащане.

Ответникът Столична община оспорва предявения иск. Оспорва ищцата да е претърпяла твърдените вреди при стъпване в дупка. Липсвала информация по кое тротоарно платно се е движела ищцата – лявото или дясното, в кой конкретен участък, с какви размери е била дупката.

Снимковият материал не е от часа на инцидента. При спокоен ход ищцата е 2 могла да забележи дупката и да съобрази как да премине без да стъпва в какъвто и да е предмет върху тротоара. Като живееща в района ищцата е била запозната с този участък. Касае се за падане, което е предизвикано от нещо друго, напр. внезапно влошаване на здравословното състояние на ищцата в резултат на заболяване, нарушено равновесие или друга увреда, доколкото в епикризата при снемане на анамнезата ищцата е посочила, че докато е ходила е усетила че „все едно някой я бута“. От история на заболяването е видна констатирана деформация на десен горен крайник и остеопораза на дясна ръка. Ищцата е имала еднопротеза по повод коксартроза. Оспорва втората операция да е в резултат на ексцес по повод процесния инцидент и оспорва определянето на % неработоспособност да има връзка с процесния инцидент, същото се дължало на общото състояние на костната система на ищцата.

Оспорва твърденията за влошаване на психичното състояние на ищцата. По делото няма данни за необходимостта от пълно обездвижване и ищцата не се е нуждаела от чужда помощ. Възразява относно необходимостта от посочените разходи за лечение по отношение на конкретно посочени разходи по фактури. Оспорва момент на дължима лихва за забава, тъй като ответникът не е получил покана за доброволно изпълнение. Ако съдът приеме претенцията за основателна моли същата да бъде на намалена поради съпричиняване, поради несъобразена грижа към собственото здраве.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди ответникът възразява, че е завишено.

По обратния иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът по обратния иск Столична община твърди че с ответника „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД е сключил № СО15-РД-55272/04.05.2015 г. с предмет дейност по поддържане, превантивен и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоражения по смисъла на ЗП и подзаконовите нормативни актове за районите „Младост“, „Изгрев“, „Студентски“ и „Панчарево“. В приложение № 11 към договора са определени улиците, сред които попада и тази, на която ищцата по главния иск твърди да е претърпяла инцидент в резултат на дупка на тротоара.

Страните по договора са се споразумели възложителят да не носи отговорност за действия или бездействия на изпълнителя, възникващи вследствие изпълнение предмета на договора в резултат на злополука за 3 физически лица, както по отношение на имуществени, така и за неимуществени вреди. Твърди се ответникът да не е изпълнил задълженията си по поддръжка на тротоарното платно на ул. „Филип Аврамов“, което е констатирано в протоколи от 04.07.2018 г., 23.08.2018 г. и от извършени месечни инспекции. Абонаментната поддръжка на улицата не е приета от възложителя и за това изпълнителят е уведомен с писма от 25.07.2018 г., 04.09.2018 г. Моли съда при уважени главни искове да осъди на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД да заплати на ищеца по обратния иск сумите, за които главния иск е уважен: 70 000 лв. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, 2953,58 лв. – разходи за лечение, както и 3568 лв. – пропуснати ползи, ведно със законната считано от 17.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. С молба от 30.05.2022 г. ищецът прави изменение чрез намаляване на исковите претенции до размера от 1000 лв. – частично от сбора от 100926,31 лв.

В отговор на обратния иск „ГБС – инфраструктурно строителство“ АД не оспорва сключването на Договор СО15-РД-55-272/04.05.2015 г. с посочен от ищеца предмет. Посочва, че липсва яснота в кой участък на ул. „Филип Аврамов“ се твърди да е настъпил процесния инцидент. Твърдението за действие/бездействие при изпълнение на договорното задължение, констатирано в рамките на месечните инспекции, не е подкрепено с писмени доказателства. В протокол от 04.07.2018 г. общината констатира, че на ул.

„Филип Аврамов“ няма налични дупки и пукнатини по тротоарната настилка.

Протокол от 06.08.2018 г. касае констатации почти месец след настъпване на инцидента и не е относим. Протокол за налагане на санкции не е съставян. В допълнение се посочва, че ул. „Филип Аврамов“ е добре осветена, поради което при полагане на дължима грижа увреждането е било изцяло предотвратимо. Моли съда да отхвърли предявения обратен иск.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с Л., поддържа предявения иск. Ответникът Столична община оспорва иска. Трето лицепомагач и ответник по обратния иск „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД оспорва иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа 4 страна:

За установяване на механизма на процесния инцидент по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П.Д.Н.. Познава ищцата – тя е майка на М., който е познат на свидетеля. В деня на инцидента видял как качват ищцата в линейка. Попитал хората наоколо как се е случило и те отговорили, че вероятно е стъпила в дупка и е паднала. Самият свидетел казва, че е било тъмно и не е гледал имало ли е дупка на мястото на инцидента.

По делото са приети епикриза от УМБАЛ „Св. Анна“ АД, Клиника по ортопедия и травматология е отразено проведено болнично лечение на 18.07.2018 г. с оплакване за болки и ограничени движения на дясна гривнена става и лява глезенна става, а в епикриза за лечение в периода 18.07.2018 г. – 23.07.2018 г. от Клиника то неврохирургия е отразено, че докато ходела, ищцата усетила все едно някой я бута и паднала, след около 30 минути преживяла същото усещане, но вече загубила съзнание, като се събудила, видяла, че се е изпуснала по малка и голяма нужда, имала главоболие, гадене, световъртеж, дразнимост от светлина, изтръпване в дясната половина на главата, болки в крайниците.

Приети са болнични за временна нетрудоспособност в периода 18.07.2018 г. – 17.08.2018 г., 17.08.2018 г. – 16.09.2018 г., 17.09.2018 г. – 16.10.2018 г., 17.10.2018 г. – 15.11.2018 г., 26.06.2020 г. – 02.07.2020 г., 03.07.2020 г. – 01.08.2020 г. 02.08.2020 г. – 31.08.2020 г. 01.09.2020 г. – 20.09.2020 г., 01.10.2020 г. – 30..10.2020 г., 31.10.2020 г. – 07.12.2020 г., 08.11.2020 г. – 06.01.2021 г., 07.01.2021 г. – 05.02.2021 г.

Приети са фискален бон и фактура за заплатен на 21.08.2018 г. Allaga san gel на стойност 9,10 лв., фактура за преглед на 26.05.2020 г. в ДКЦ „София мед“ ЕООД, 01.06.2020 г. – медицински изделия по повод операция на тазобедрена става за сумите: 1830 лв., 560 лв., 70 лв., 02.06.2020 г. – за сумата от 135,65 лв. от аптека „София мед“, 24.05.2020 г. – СМДДЛ „Рамус“ за сумата от 100 лв., 02.11.2021 г. – такса за преглед в УМБАЛСМ „Александровска“ ЕАД за сумата от 50 лв. 13.10.2021 г. копие ИЗ на стойност 90 лв., 28.05.2020 г. – аптека „Софиямед“ за сумата от 60,72 лв., 01.06.2020 г.

– за сумата от 8,11 лв.,

Вещите лица по приетата Комплексна съдебномедицинска експертиза, 5 изготвена от д-р Г. О. (невролог) и д-р Б. К. (ортопед-травматолог). Вещите лица приемат, че при инцидент на 17.07.2018 г. ищцата е получила фрактура в дисталната (долна) трета на десните лъчева и лакътна кости и външния (фибуларен) малеол на левия глезен. Касае се за две ниско енергийни фрактури, получени по индиректен механизъм, който може да се реализира при спъване и падане от собствен ръст, но да се твърди, че такива фрактури са закономерна последица при всяко падане експертите определят като „несериозно“. На ищцата е проведено консервативно лечение в УМБАЛ „Св.

Анна“ АД – манулна репозиция (наместване) на фрактурата и имобилизирането й с гипсова шина. Гипсовата имобилизация е носена от пострадалата за период от 30-35 дни. Фрактурата на левия фибуларен малеол е била лекувана консервативно посредством мануална репозиция и гипсова имобилизация тип „ботуш“. Вещите лица посочват като очакван срок на зарастване на фрактурите 25-40 дни и общ възстановителен период 2,5 – 3 месеца. По делото няма данни за развитие на дълбока венозна тромбоза или белодробна тромбоемболия – възможни усложнения, които се профилактират с „Фраксипарин“). Прекарана към предходен момент флеботромбоза на двете подбедрици представлява значителен рисков фактор при ищцата. Според експертите получените травматични увреждания в резултат на процесния инцидент не биха могли да окажат някакви съществени трайни последици върху общото здравословно състояние и нормалното функциониране на жизнените процеси на ищцата. Същевременно за периода на имобилизация ищцата почти не е могла да се придвижва самостоятелно, дори и с помощта на патерица или проходилка. Имала е непрекъсната нужда от чужда помощ при извършване на ежедневни дейности: обличане и събличане, поддържане на лична хигиена, приготвяне на храна, както и при дейности, свързани с напускане на дома, пазаруване, плащане на сметки и др. При правилно проведено консервативно лечение с последваща рехабилитация и при липса на настъпили усложнения, процесните фрактури са напълно възстановими.