Решение № 375 от 20.08.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 742/2026
- Вид
- Решение № 375
- Подписан
- 20.08.2026
- В сила
- 20.08.2026
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА, ВЛАДИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА ЦАРИГРАДСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 435 ал. 2 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 375 гр. Плевен, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.-ПАНОВА
Членове:
ЖАНЕТА Д. Г.
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г. Въззивно гражданско дело № 20264400500742 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК.
Плевенският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Р. Б. Г. в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20267560401 2 4 3 против постановлението на ЧСИ Ц. Н. рег. № *** на НК и район на действие ПлОС относно размера на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, респ. дължимия размер на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Посочва се, че длъжникът е заплатил общата сума на главницата и разноските в срока за доброволно изпълнение, но не е съгласен с прекомерният размер на направените разноски от взискателя за адвокатско възнаграждение, като се позовава на ниската фактическа и правна сложност на делото. Иска се от съда да отмени обжалваното постановление на ЧСИ и да намали размера на разноските по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение на взискателя, съответно да намали разноските за такса към ЧСИ по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ с оглед намаления размер на събраното вземане. С въззивната жалба е представена квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 12,78 евро.
1
По делото е депозирано писмено възражение на жалбата по реда на чл.
436 ал. 1 от ГПК от взискателя „Екс Колект“ ЕООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Р. Ш. от САК, в което се изразява становище за недопустимост и алтернативно за неоснователност на жалбата. Посочва се, че длъжникът е заплатил всички разноски и е узнал за размера им от поканата за доброволно изпълнение и няма основание да обжалва издаденото постановление за разноските без дата. Излага доводи, че размерът на разноските е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, че с молбата за образуване на изпълнително дело са поискани изпълнителни действия, извършвани са справки, а наред с това към тези разноски са включени и тези за възражението по жалбата, както и че длъжникът не се освобождава от задължението за разноски, ако заплати задължението в срока за доброволно изпълнение. Счита, че заплатеният размер на възнаграждението от 400 евро е съобразен с Наредба № 1/2004 г. на ВАС за възнагражденията за адвокатската работа, която може да служи за ориентир и не са налице основания за неговото намаляване. Позовава се на цитирана практика на ВКС и СЕС.
От мотивите по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК депозирани от ЧСИ Ц. Н. рег. № 756 на НК и район на действие ПлОС се установява становището му за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Плевенският окръжен съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:
От приложеното копие от изпълнително дело № 20267560401243 по описа н а ЧСИ Ц. Н. рег. № 756 на НК и район на действие ПлОС се установява, че същото е образувано на 15.05.2026 г. против длъжника Р. Б. Г. след депозиране на молба от взискателя „Екс Колект“ ЕООД, гр. София чрез пълномощника му адвокат Р. Ш. от ПлАК и представен изпълнителен лист /ИЛ/, издаден на 16.01.2026 г. по гр.д. № 3506/2025 г. по описа на ПлРС въз основа на влязло в законна сила на 30.12.2025 г. съдебно решение, с което длъжникът е осъден да заплати на цедент на взискателя – Ц. Н. Д. общо сумата от 2 057,95 евро за разноски по делото. С молбата са представени договор за цесия от 14.05.2026 г. и уведомление по чл. 99 от ЗЗД от цедента чрез цесионера за цесията до длъжника.
Установява се от молбата за образуване на изпълнителното дело, че към 2 същата е приложен договор за правна помощ от 14.05.2026 г., по който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 евро.
Установява се, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Р. Б. Г. на 12.06.2026 г., като в същата са посочени дължима сума по ИЛ в размер на 2 057,95 евро и 210,80 евро – такси по ТТРЗЧСИ .
Установява се, че на 15.06.2026 г. по банковата сметка на ЧСИ е получена сумата от 2 303,05 евро, представляваща сбор от посочените в поканата за доброволно изпълнение суми.
Установява се, че с втора покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника Р. Б. Г. на 23.06.2026 г. същата е уведомена, че дължи сума по ИЛ в размер на 2 057,95 евро, 598,91 евро разноски по изп. дело и 249,78 евро – такси по ТТРЗЧСИ. Установява се, че с постановление за приети разноски без дата, но връчено на длъжника също н а 23.06.2026 г. ЧСИ е приел, че разноските по изпълнителното дело са както следва: 448,69 евро в полза на ЧСИ, от които 198,91 евро за такси по т. 1, т. 3, г. 4, т. 5, т. 9, т. 31а и т. 31к от ТТРЗЧСИ и 249,78 евро – такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ и 400 евро в полза на взискателя за адвокатско възнаграждение.
Установява се, че на 24.06.2026 г. длъжникът е поискал с писмено възражение от ЧСИ да намали размера на адвокатското възнаграждение, дължимо по делото и в съответствие с това да коригира размера на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, която молба е оставена от ЧСИ без уважение с постановление от 30.06.2026 г..
Установява се, че на 24.06.2026 г. длъжникът е обжалвал постановлението за приетите разноски и именно същото е предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство.
При съобразяване на гореизложеното съдът приема, че ж албата е подадена в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, при наличие на правен интерес от надлежна страна срещу процесуални действия подлежащи на обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество. Съдът приема, че е сезиран с жалба на длъжника против разноските в изпълнението по чл. 435 ал.
2 т. 7 от ГПК и същата е депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, тъй като по делото липсват доказателства при връчване на поканата за доброволно изпълнение на 12.06.2026 г., станала предпоставка за извършеното плащане по делото длъжникът да е бил уведомен за претендираните от взискателя 3 разноски по изпълнителното дело, респ. за по-висок размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ съобразен с тези разноски. Постановлението за приети разноски е връчено на длъжника на 23.06.2026 г., поради което жалбата се явява подадена в законоустановения двуседмичен срок от връчването й.
Плевенският окръжен съд, като съобрази гореизложеното и закона намира за частично ОСНОВАТЕЛНА въззивната жалба на длъжника срещу постановлението на ЧСИ относно разноските по изпълнителното дело по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника освен в изрично изброени в разпоредбата случаи, един от които по т. 3 е разноските по изпълнението са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди понисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36 ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от ЗАдв..
Въззивният съд приема, че доколкото към датата на сключване на договора за правна помощ и заплащане на адвокатското възнаграждение липсва приета Наредба, издадена от Министъра на правосъдието по чл. 36 ал.
4 от ЗАдв. не са налице основания за съобразяване на размера на възнаграждението с критериите, посочени в чл. 36 ал. 3 от ЗАдв., а наред с това с оглед установената практика на СЕС не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г. на ВАС, /наричана за краткост Наредбата/. Правната и фактическа сложност на спора в изпълнителното производство не е ниска, тъй като цената на подлежащото на принудително изпълнение надхвърля четирикратно 511,29 евро /1 000 лв./ и в изпълнителното производство са извършени изпълнителни действия – наложени са запори върху три банкови сметки на длъжника и едно МПС, но не и е много висока, тъй като длъжникът е заплатил в срока за доброволно изпълнение всички дължими суми, посочени му във връчената покана за 4 доброволно изпълнение, в която не е бил посочен размер на направени разноски за адвокатско възнаграждение. Към настоящият момент няма данни длъжникът да е заплатил изцяло дължимите суми за разноски по изпълнителното дело, посочени в обжалваното постановление и с оглед постановения от ЧСИ отказ да намали тези разноски въззивният съд следва да съобрази това обстоятелство.
Въззивният съд приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение при образуване на делото от 400 евро е прекомерно и следва да бъде намалено.
Липсва законова разпоредба, съгласно която при извършено в срока за доброволно изпълнение плащане от страна на длъжника да задължава ЧСИ, респ. съда да намали пропорционално на предвидените в чл. 10 от Наредбата размери този на вече заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение във връзка с изпълнителното дело - за образуване на изпълнително дело и за процесуално представителство, защита и съдействие, респ. за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Към датата на образуване на изпълнителното дело видно от данните по същото са изминали повече от пет месеца след влизане в сила на решението на ПлРС, чието принудително изпълнение се търси в конкретното изпълнително производство и е безспорно, че в този срок длъжникът не е изпълнил доброволно задължението си към взискателя, с което е станал причина за образуване на изпълнителното дело. Към датата на сключване на договора за правна помощ, респ. към датата на образуване на изпълнителното производство взискателят не е имал възможност да предположи, че в срока, указан в поканата за доброволно изпълнение ще постъпи плащане от страна на длъжника, поради което може да се направи обоснован извод, че направените разноски от негова страна са обхванали и двете хипотези на чл. 10 от Наредбата, която служи за известен ориентир. При съобразяване на фактическата и правна сложност на конкретното изпълнителното дело, размера на подлежащото на принудително изпълнение вземане, обстоятелството, че в полза на взискателя е постъпило доброволно изпълнение на главницата на паричното вземане по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, но също така, че пълномощникът на взискателя е следвало да осъществи процесуално представителство по изпълнителното дело като излага становища по постъпилите възражение и жалба от длъжника, както и че необходимостта от извършване на изпълнителни действия не може да бъде 5 изключена предварително преди образуване на изпълнителното дело, окръжният съд приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 300 евро отразява справедлив размер на реално извършените от пълномощника на взискателя правни услуги във връзка с образуване и водене на конкретното изпълнителното дело до момента.
Като съобрази гореизложеното, въззивният съд намира, че постановлението на ЧСИ за приети разноски о т 23.06.2026 г., потвърдено с постановление от 30.06.2026 г., с което е постановен отказ да бъде намален заплатеният размер на адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде частично отменено като неправилно и незаконосъобразно, като вместо него бъде постановено намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК от 400 евро на 300 евро, респ. намаляване на размера на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 249,78 евро на 238,64 евро с ДДС съобразно този размер.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за приети разноски по изпълнително дело № 20267560401243 против постановлението на ЧСИ Ц. Н. рег. № *** на НК и район на действие ПлОС, потвърдено с постановление на ЧСИ от 30.06.2026 г., с което са определени дължими разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя „Екс Колект“ ЕООД, гр. София за разликата над 300 евро до 400 евро и дължими такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ към ЧСИ за разликата над 238,64 евро до 249,78 евро, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c5d3ce5-a463-462a-940e-858a885f922a