Решение № 21 от 14.05.2024, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Перник, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА в присъствието на прокурора Албена М. Стоилова като разгледа докладваното от ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600134 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 2 от 29.02.2024 г. по НОХД № 38/2023 г. Районен съд Брезник е признал подсъдимия М. И. В., роден на *** в ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ в **********, за виновен в това, че на *** в **********, чрез нанасяне на удари с ръка и лопата, причинил леки телесни повреди на повече от едно - на три лица, като деянието е извършено по хулигански подбуди /съпроводено с извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - изблъскал със своя автомобил автомобила на пострадалите и удрял с лопата по него, викал и крещял/, както следва:

- на А. С. Г., ЕГН ********** – ограничени болезнени движения в областта на дясната лакътна става; болезненост в областта на дясна раменна става; кръвонасядане по гръдния кош вдясно; кръвонасядане и охлузване по дясна мишница; оток, кръвонасядане и охлузни наранявания в областта на дясна лакътна става и дясна предмишница, осъществили медикобиологичния признак временно разстройство за здравето, неопасно за живота;

- на Г. П. Г., ЕГН ********** - контузия в областта на шията, болезненост в областта на тялото на долна челюст вдясно, в областта на шията, болезненост при прегръщане, 1 осъществили медикобиологичния признак страдание без разстройство на здравето;

- на С. Г. Г., ЕГН ********** – охлузно нараняване в дясната челна област на главата, две лентовидни кръвонасядания в областта на лявата предмишница, осъществили медикобиологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1, във вр. чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК, поради което и на осн. 301, ал. 1, т. 4 от НПК и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лева.

С присъдата РС Брезник е осъдил на основание чл. 45 ЗЗД по гражданските искове подсъдимия:

- да заплати на А. С. Г. сумата от 1800 лв., като е отхвърлил иска пълния предявен размер от 8000 лв.; за разликата до

- да заплати на Г. П. Г. сумата от 1500 лв., като е отхвърлил иска му за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв.;

- да заплати на С. Г. Г. сумата от 2200 лв., като е отхвърлил иска му за разликата до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Върху всички присъдени суми по гражданските искове е постановено да се заплати и законна лихва от датата на уврежданията – ***, до окончателното заплащане на главниците.

Подсъдимият е осъден също да заплати на частните обвинители и граждански ищци А.

С. Г., Г. П. Г. и С. Г. Г. сумата от 3000 лв., представляваща сторените от тях разноски по делото пред първия съд.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК РС Брезник е осъдил подсъдимия да заплати сторените по делото разноски – 2108,67 лв., в полза на ОДМВР Перник.

Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова изцяло оправдателна такава. Подсъдимият сочи, че той е бил нападнатият, а не нападащият при инцидент с частните обвинители на *** около 18.00 часа в двора на къщата му. Изтъква, че е нормално разпитаните свидетели като близки на частните обвинители да свидетелстват в тяхна полза.

Постъпила е въззивна жалба и от частните обвинители. В нея се сочи, че при несъобразяване на чл. 78а, ал. 7 НК и при наличието на множество престъпления първият съд неправилно е наложил по реда на чл. 78а, ал. 1 НК административно наказание на подсъдимия. Наред с това гражданските искове били уважени в занижени размери. Иска се въззивният съд да наложи наказание по общия ред на подсъдимия и да увеличи размера на присъденото по гражданските искове.

Районна прокуратура Перник не е подала протест и не изразила становище по жалбата.

Окръжна прокуратура Перник пледира за потвърждаване на присъдата.

Окръжен съд Перник, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата в обжалваната част съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия М. И. В. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал.

2

1 и 2 НК за това, че на *** в **********, чрез нанасяне на удари с ръка и лопата, причинил леки телесни повреди на повече от едно - на три лица, като деянието е извършено по хулигански подбуди /съпроводено с извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - изблъскал със своя автомобил автомобила на пострадалите и удрял с лопата по него, викал и крещял/, както следва:

- на А. С. Г., ЕГН ********** – ограничени болезнени движения в областта на дясната лакътна става; болезненост в областта на дясна раменна става; кръвонасядане по гръдния кош вдясно; кръвонасядане и охлузване по дясна мишница; оток, кръвонасядане и охлузни наранявания в областта на дясна лакътна става и дясна предмишница, осъществили медикобиологичния признак временно разстройство за здравето, неопасно за живота;

- на Г. П. Г., ЕГН ********** - контузия в областта на шията, болезненост в областта на тялото на долна челюст вдясно, в областта на шията, болезненост при прегръщане, осъществили медикобиологичния признак страдание без разстройство на здравето;

- на С. Г. Г., ЕГН ********** – охлузно нараняване в дясната челна област на главата, две лентовидни кръвонасядания в областта на лявата предмишница, осъществили медикобиологичния признак временно разстройство на здравето неопасно за живота.

За престъплението се предвижда наказание до три години при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК и до една година или пробация по чл. 130, ал. 2 НК.

Подсъдимият е неосъждан.

Престъплението няма за съставомерен признак причиняването на имуществени вреди.

Тези обстоятелства – предвидената наказуемост, чистото съдебно минало на обвиняемия (сега подсъдим) и липсата на съставомерни имуществени вреди, са достатъчни, за да се приеме, че приложимият процесуален ред за съдебната фаза на наказателното производство е диференцираният по реда на глава ХХVІІІ от НПК. Наказуемостта, която попада в категорията "до три години лишаване от свобода" за умишлени престъпления, липсата на предходни осъждания, както и на причинени съставомерни имуществени вреди, отговарят на предпоставките по чл. 78а, ал. 1 НК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за това престъпление. От характера на обвинението следва също, че липсва материалноправна пречка от изброените в чл. 78а, ал. 7 НК за приложение на този институт. Конкретно следва да се посочи, предвид възражението в тази посока на частните обвинители, че причиняването на телесна повреда на повече от едно лице с едно деяние като система от действия представлява едно престъпление съгласно чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК, тоест не се касае за множество престъпления, и чл. 78а, ал. 7 НК не намира приложение в случая. За конкретния казус е налице единно деяние, а причиняване на телесна повреда на повече от едно лице е негов квалифициращ признак.

Поради това прокурорът е следвало съгласно чл. 375 НПК, когато установи, че са налице основанията на чл. 78а от Наказателния кодекс, да внесе делото в съответния първоинстанционен съд с мотивирано постановление, с което да направи предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В случай че прокурорът поради опущение или грешно приложение на материалния закон внесе делото с обвинителен акт, както в случая, законът е въвел 3 допълнителни гаранции, че делото ще се разгледа по отнапред предвидения законоустановен ред, като е създал правомощия на съда, въпреки внесения обвинителен акт, да насрочи делото по реда на глава ХХVІІІ – чл. 248, ал. 5, т. 4 НПК вр. чл. 376, ал. 1 НПК.

Производството по глава XXVIII от НПК се различава съществено от общия ред за разглеждане на наказателното дело в съдебна фаза. Съгласно чл. 376, ал. 3 и ал. 4 НПК в това производство не се допуска граждански иск и не участва частен обвинител. Друго отклонение от общия ред е, че съгласно чл. 378, ал. 3 НПК съдът разглежда делото в рамките на фактическите положения, посочени в постановлението, прокурорът няма правомощия да изменя обвинението, а когато установи нови фактически положения, съдът прекратява съдебното производство и връща делото на прокурора.

В настоящия случай на 09.05.2023 г. Районна прокуратура Перник незаконосъобразно е внесла в съда обвинителен акт вместо постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК.

С разпореждане по чл. 247б НПК от 10.05.2023 г. съдията-докладчик е насрочил разпоредително заседание по делото, като неправилно е приел, че не са налице основания за разглеждане на делото по диференцираната процедура на глава XXVIII НПК и е постановил препис от обвинителния акт да се връчи на пострадалите с указания, че същите могат да направят искания за конституирането им като частни обвинители и граждански ищци.

В проведеното на 21.09.2023 г. разпоредително заседание първият съд незаконосъобразно е конституирал тримата пострадали като частни обвинители и е приел за съвместно разглеждане предявените от тях граждански искове.

Изводът е, че като не е провел диференцираната процедура по глава XXVIII НПК, а вместо това е разгледал делото по общия ред, първият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правата на подсъдимия, което налага делото да се върне на първия съд за отстраняване на това нарушение – чл. 335, ал. 2 НПК вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Това е така, защото е нарушен принципът за равенство в наказателния процес (чл. 11, ал. 2 НПК), който изисква при наличие на еднакви законови предпоставки гражданите да бъдат третирани еднакво от съда. Иначе казано, всички неосъждани обвиняеми за умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода до три години, за които обвиняеми не са налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НПК, и при липса на съставомерни имуществени вреди, следва да бъдат наказателно преследвани по еднакъв процесуален ред. В противоречие с това начало, при неспазване на законоустановения ред за разглеждане на делото, в случая е утежнено процесуалното положение на подсъдимия чрез включване на нови страни с обвинителни функции (частни обвинители) и граждански ищци.

Наред с това, обжалваното решение страда и от липса на пълноценни и задълбочени мотиви, поради което е налице още едно процесуално основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане – чл. 335, ал. 2 НПК вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК. Не са обсъдени доводите на подсъдимия за нанесени му от пострадалите по същото време и на същото място удари, както и не са анализирани събраните доказателства, сочещи, че е проявена агресия и от страна на пострадалите към подсъдимия - съдебно-медицинското удостоверение на л. 47 от делото на районния съд, съдебно-техническата експертиза на л.

102-128 от досъдебното производство, обясненията на подсъдимия. Това има своето 4 значение и при евентуално преквалифициране на деянието /чл. 130, ал. 3 НК/. Липсата на прецизен доказателствен анализ е довел до отсъствието на ясни и точни мотиви по отношение на съставомерността на инкриминираното деяние и по-конкретно по отношение на квалификацията му по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, а именно – като извършено по хулигански подбуди. На следващо място, поведението на пострадалите, освен че поставя под въпрос реализирането на квалифициращия признак по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 НК, има значение и за индивидуализацията на административното наказание глоба по чл. 78а НК и следва да намери място сред обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 НК в новия краен съдебен акт на районния съд.