Решение № 1082 от 23.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100113600 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от С. К. Г., с която е предявен срещу Б. М. Т. иск с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД за сумата от 149 000 лв., представляваща подлежащи на връщане сума поради разваляне поради неизпълнение от ответника на задълженията му по договор от 08.02.2018 г. за придобиване на проектна документация с работни проекти за извършване на инвестиционни мероприятия с цел внедряване на нови електрохимични източници и технологична разработка с обосновки за цялостната реализация и организация на производство на екологични елементи за батерии и за съхранение на ел. енергия.

Ищецът твърди, че на 08.02.2018 г. е сключил с ответника договор, по силата на който ответникът се е задължил да му прехвърли собствеността върху 50% от недвижим имот и 50% от проектна документация и разработки, които ответникът следва да извърши. Частта от договора, отнасяща се прехвърляне на собствеността върху недвижимите имоти, е изпълнена, а в останалата си част ответникът не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността и предаде на ищеца проектна документация и разработки, съгласно уговорките, макар цената за същите в размер на 149000 лв. да е платена. Претендира връщане на платената цена поради неизпълнение на задължението на ответника и съдебно-деловодните разноски.

Ответникът оспорва иска. Не оспорва да е сключен договорът със съдържанието, посочено от ищеца, но твърди, че „страните на практика са осъществили своите намерения“ чрез създаване на дружеството Б.Б. БГ ООД на 16.01.2018 г., като предметът на дейност на дружеството се припокрива с 1 договора от 08.02.2018 г. (процесният). На 16.02.2018 г. с подробен опис е предал на ответника техническа документация, която напълно покрива изпълнението на процесния договор. С посоченото ищецът счита, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора от 08.02.2018 г.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД:

Не е спорно в процеса, че между страните е възникнало валидно облигационното отношение по силата на договор, наименуван „Договор за покупко-продажба на 50% от поземлен имот и две сгради, описани в настоящия договор, както и придобиване в съсобственост на 50% от проектна документация с работни проекти за извършване на инвестиционни мероприятия с цел внедряване на нови електрохимични източници и технологична разработка с обосновки за цялостната реализация и организация на производство“ от 08.02.2018 г. По силата на договора ответникът Б. М. Т. се е задължил да прехвърли на ищеца С. К. Г. 1/2 ид.ч. от собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** в гр. Вършец, ул. ******* с площ от 4491 кв.м. и находящите се в имота сгради с идентификатори: *** и *** (чл.1 от Договора), както и 50% от собствеността върху работен проект за извършване на ремонтни дейности в сграда с цел провеждане на инвестиционни мероприятия и монтаж на оборудване и организиране на производствена дейност (чл.1.1 от Договора). Ответникът е поел задължение да прехвърли в съсобственост всички разработки, извършени лично от него при разработване на цялостна технология и технологична част за обекта с обосновки, избор на оборудване, конструктивни разработки, схеми, и изготвяне на задания за изработка на специализирано оборудване за специализирани процеси по технологичната част на разработката, както и за новите разработки и експериментални уточнения до пуск на мощностите (чл.1.3 от Договора). Срещу посочените задължения ищецът е поел задължение да плати цена в размер на 225 000 лв., от които 76 000 лв. – за прехвърляне на недвижимите имоти с нотариален акт, а остатъка – чрез банкови преводи на сумата от 129 000 лв. и 20 000 лв. по две различни сметки на ответника, посочени в договора.

Безспорно е по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е изпълнил задължението си за плащане на уговорената цена, а ответникът е изпълнил задължението си да прехвърли на ищеца 1/2 ид.ч. от посочените в договора недвижими имоти – поземлен имот и сгради (нотариален акт – л.9-10, платежни документи – л.11-14 от делото на СОС).

Спорно е обстоятелството изпълнил ли е ответникът задължението си 2 по чл.1.2 и чл.1.3 от договора, а именно – да предаде на ответника работен проект за ремонтни дейности на сградите в имота и да извърши лично и прехвърли разработка на цялостна технология и технологична част за технология до пуск на мощностите.

Съдът приема, че в частта относно уговорките в чл.1.2 и чл.1.3 правоотношението има характера на договор за изработка – ответникът, в качеството си на изпълнител, е поел задължение лично да изработи поръчаното със свои средства, като изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение (чл.259 и чл.261 ЗЗД), а ищецът, в качеството си на възложител е поел задължение да приеме извършената съгласно договора работа и да заплати възнаграждението за приетата работа (чл.264 и чл.266 ЗЗД). Ищецът е платил уговореното възнаграждение предварително (в аванс), като твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да му предаде техническите книжа за технологията. Ответникът не оспорва да е получил плащането, но твърди, че изпълнил в цялост задължението си да изработи и предаде на ищеца техническите книжа, предвидени в договора.

По делото са представени опис (л.59 от делото на СОС) и технически книжа (приложени в отделен том). Доколкото съдът не разполага със специални технически познания, за да прецени дали документите представляват технология за изграждане и пускане на производствени мощности, по делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза.

Установява се от писменото заключение на вещото лице инж. Д. М. и разясненията, дадени от него в съдебно заседание при приемане на експертизата, че предоставената проектна документация от инвестиционен проект (ИП) „Производствена база за екологични елементи за батерии и за съхранение на ел. енергия“, фаза „технически инвестиционен проект“ (ТИП), съдържа част „Архитектура“, но част „Архитектура“ НЕ съдържа книжата, описани в чл.1.2 от процесния договор, както в своята текстова част, така и в своята графична част. Представените от ответника технически книжа не са достатъчни, за да може въз основа на тях да бъде изградена и да заработи производствена линия. Вещото лице разяснява, че отделните компоненти на технологичната линия трябва да бъдат дефинирани изключително стриктно, като всеки един от компонентите изисква например определена електрическа енергия, която трябва да се подаде, може да изисква флуиди, газове, вода.

Всичко това следва да бъде подробно описано, трябва да има чертеж, габаритни размери, входове и т.н. Това трябва да съставлява ядрото на самата документация. Вещото лице сочи, че в случая описаните компоненти са налични, но не в достатъчна степен – има Технологична част, която обаче е развита до някаква степен, но не е развита до край, както следва да бъде.

Вещото лице дава пример, че за всяка машина, за всеки един компонент, от които се състои производствена линия, се очаква поне по един дебел класьор, който съдържа както графична, така и текстова част.

3

От изложеното съдът приема, че ответникът, в съответствие с доказателствената си тежест, не установява да е изпълнил задължението си по договора съгласно уговореното в чл.1.2 и чл.1.3, като предаде на ищеца технически книжа за „Производствена база за екологични елементи за батерии и за съхранение на ел. енергия“, които да са годни за ползване – да служат за изграждане и пускане на производствените мощности.

Изработените и представените технически книжа не са достатъчни, за да може въз основа на тях да бъде изградена и да заработи производствена линия, поради което съдът приема, че изпълнението е неточно в качествено и количествено отношение до степен на пълно неизпълнение.

Неоснователни са възраженията на ответника, че изпълнението по договора е извършено чрез учредяване от двете страни по делото на общо дружество – „Б.Б. БГ“ ООД. По делото не се установява във връзка с процесния договор двете страни по него да са постигнали съгласие да изменят уговорките относно начина на изпълнение и кому ще се престира изпълнението, нито има данни за постигнато съгласие за новация (подновяване), по силата на което правоотношението се погасява чрез замяна на задължението с друго. В този смисъл гласните доказателства – разпитаният по почин на ответника свидетел В. Г.А. не са относими към предмета на доказване. Свидетелят установява в показанията си, че в качеството си на служител на дружество „Б.Б.“, заедно с ответника, е осъществил пътуване до Китай за сключване на договор за доставка на оборудване. За проекта се е очаквало финансиране и изграждане на обекта, но това не се е случило и след три месеца е напуснал работа. Обстоятелствата, които установява свидетелят, нямат отношение към релевантните за спора факти относно изпълнение на процесния договор, а в случай че ответникът се домогва да докаже, че изпълнението не е осъществено не по негова вина, а поради липса на осигурено от ищеца финансиране, то това също не е относимо към спора.

Съгласно уговорките в процесния договор, изпълнението на задължението на ответника не е поставено под условие или обусловено от наличие на финансиране. Ето защо възражения за невиновно неизпълнение не могат да почиват на такива твърдения.

По изложените съображения съдът приема, че е налице неизпълнение на задължение на ответника по процесния договор и изявление на ищеца за разваляне на договора. Поради това на основание чл.87, ал.1, вр. чл.88 ЗЗД облигационното отношение между страните е прекратено с обратна сила, с което е отпаднало основанието на извършените престации, в това число авансово платената сума на ответника в размер на исковата претенция. На основание чл.55, ал.1 ЗЗД в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 149 000 лв., представляваща връщане на даденото по разваления договор.

Предявеният иск е основателен.

По разноските:

4

На ищеца следва да се присъдят на основание чл.78, ал.1 ГПК, направените разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и ддепозит за експертиза – в размер на 11 710 лв. разноски по делото.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. М. Т. , ЕГН:**********, да заплати на С. К. Г. , ЕГН:**********, както следва: чл.55, ал.1, вр. чл.87, ал.1 ЗЗД сумата от 149 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума поради разваляне поради неизпълнение от ответника на задълженията му по договор от 08.02.2018 г. за придобиване на проектна документация с работни проекти за извършване на инвестиционни мероприятия с цел внедряване на нови електрохимични източници и технологична разработка с обосновки за цялостната реализация и организация на производство на екологични елементи за батерии и за съхранение на ел. енергия. на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 11 710 лв. , представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5