Акт от 21.09.2020, Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е № 613

21.09.2020г. гр.Хасково

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд

Хасково в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар Мария

Койнова

Прокурор Невена

Владимирова като разгледа докладваното от съдията адм.д.№752 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците.

Образувано е по жалба от М.Р., гражданин на Мароко, с посочен по делото съдебен адрес:*** към ДАБ при МС, срещу Решение №УПХ 81/14.08.2020г. на Интервюиращ орган в РПЦ-Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС. В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Излагат се съображения, че обжалваното решение било постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В тази насока се твърди, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно било от съдържанието на обжалваното решение, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Мароко. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производството по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Правителствените институции били добре запознати с насоките за работа със случаи на заплахи и преследване, на които бил обект в Мароко. Трябвало да се съзнава тежкото положение на хората като него, които се намирали в безизходица и притиснати от събитията в страната им на произход.

Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че оспорващият се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган. Интервюиращият орган изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращия орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Навеждат се доводи, че неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. Изложил своите опасения относно обстановката в Мароко, както и че положението там се влошавало непрекъснато, но административният орган приел, че не бил обект на репресии и нямало риск за живота му в Мароко. Счита, че евентуалното му връщане в страната му на произход, с оглед ситуацията в страната, би довело до заплаха за живота и сигурността му. Изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Мароко. Иска да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО.

Касаело се не за насилие, насочено спрямо личността на търсещия закрила, а за заплаха поради ситуация на безогледно насилие или тук липсвало личен елемент и съответна персонализация на заплахата. Поради неправилното тълкуване на материалната норма административният орган достигнал до погрешен извод и постановил акт в нарушение на чл.15, б.В от Директива 2004/83/ЕО. Оспорващият счита, че обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което моли да бъде отменено и да бъде върната преписката на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът Интервюиращ орган в РПЦ -

Харманли при Държавната агенция за бежанците при МС (Е. Г.), чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед №5392 ПАМ – 354/10.07.2020г. на Началник Отдел „Миграция“ към СДВР, МВР краткосрочно се настанява в обособено за тази цел звено на Специален дом за временно настаняване на чужденци /СДВНЧ/ към Дирекция Миграция за срок до 30 календарни дни по заявени от него данни чужденецът Р. М., роден на ***г., гражданин на Мароко.

С молба №105400-740/27.07.2020г. по описа на Дирекция

Миграция СДВНЧ София жалбоподателят е поискал закрила в Република България. С молба №591/03.08.2020г. по описа на ДАБ при МС жалбоподателят е поискал закрила в Република България. Видно от писмо до Директора на СД М ДАНС при задържането си лицето се е представило като Р. М., роден на ***г., от Мароко. Приложена е и Декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, тъй като лицето не притежава документи за самоличност, като е подписана и декларация за съгласие и информационен лист за обработване на лични данни от 03.08.2020г., както и покана от 04.08.2020г. за провеждане на интервю, решение за настаняване, регистрационен лист от 03.08.2020г. и приложение към регистрационен лист, съставена е дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в центрове на ДАБ. Приложени са и медицински документи относно извършени прегледи.

С приемно-предавателен протокол – л.42, се установява, че жалбоподателят, заедно с други изброени лица, е предаден като чужденец с молба за закрила, в РПЦ Харманли.

На 05.08.2020г. с кандидата било проведено интервю, за което е съставен представения по делото протокол - жалбоподателят заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Нямал други използвани имена.Нямал роднини в страна от ЕС. Напуснал Мароко на 13.03.2020г. легално за Турция със самолет за Истанбул, където останал около 4 месеца, а след това влязъл в Гърция и я преминал транзит.

На 06.07.2020 влязъл нелегално в България с още 5-ма, през зелената граница.

След 4 дни пеша стигнали до ЖП гара и се качили на влак за София, а там ги заловили полицаите. До напускането на Мароко живял в гр.Уаджда и имал само мароканско гражданство. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за закрила тук в България. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Принадлежал към етническа група арабин, изповядвал религия мюсюлманин, но нямал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група или заради изповядваната от него религия. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Родителите му, както и двамата му братя били в Мароко. Там нямало работа, а това водело до лоши условия на живот, липсвала добра здравна система, а корупцията била навсякъде. Затова искал да отиде в Германия, да живее нормално, да работи и да се реализира. Имал начално образование и работел като строителен работник. Не бил получавал заплахи и не му било оказвано насилие, както и на семейството му, но не искал да се върне, защото финансовото му състояние било много зле. Затова бил тръгнал да работи и да се прехранва. Ако получел документи и тук щял да работи. С Решение №УПХ 81/14.08.2020г. на Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли, на основание чл.70, ал.1 във вр. чл.13, ал.1, т.1 - 2 от ЗУБ е отхвърлена молбата от М.Р. за предоставяне на международна закрила, като същото е съобщено на жалбоподателя на 19.08.2020г. и той бил запознат със съдържанието му на език, разбираем за него.

Жалбата срещу решението е подадена чрез органа на същата дата.

Представена е Справка №МД-431/14.08.2020г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка, спазване на човешките права в Мароко.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 19.08.2020г., а жалбата е подадена на същия ден, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – Е. Г., на длъжност младши експерт в Регистрационно приемателен център – Харманли, определен със Заповед №РД05-225/23.03.2016г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган – л.17 от делото.

Процесният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като се мотивира с посочване, както на конкретни факти, на които се издава, така и има съответна правна обосновка.

Съдът не установява при постановяването на решението да има допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и особено такива, които да водят до нарушение на правото на защита на жалбоподателя.

Процесният акт е надлежно съобщен на адресата си на език, който той владее, като всички процесуални действия в особеното производство са извършвани в присъствие на преводач от езика, владян от търсещия закрила чужденец.

Оспореното решение е издадено в ускорена процедура в производството по реда на Глава VI,

Раздел II. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ производството се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.

В случая чужденецът е регистриран на 03.08.2020г., а оспореният акт е издаден на 14.08.2020г. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ за произнасяне в ускорена процедура. В хода на производството пред решаващия орган при РПЦ Харманли при ДАБ с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

В случая административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, но по делото няма приложено последващо становище. Липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал.1 от ЗУБ - в ускорена процедура в производството по общия ред, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58, ал.9, изр.2 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Поради това съдът счита, че не са налице основанията по чл.146, т.1-3 от АПК.

Оспореното решение съдът намира и за съответно на материалния закон.

Причините, които българският законодател установява, като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, се сочат в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по произход.

Разпечатката съдържа 42 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c5c1365-ddbb-481f-ba3d-f02291fccb99