Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 774 от 20.06.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 608/2025
Вид
Определение № 774
Подписан
20.06.2025
В сила
20.06.2025
Състав
Надя Узунова, Гюлфие Яхова, Диана Кирилова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 82 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 774 гр. Б., 20.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно частно гражданско дело № 20251200500608 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 13161/28.05.2025 г., подадена от Р. К. С., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Б., ул. „14-ти полк“ № 35, чрез адв. П. Ж., със съдебен адрес: гр. С., ж. к.

„Л.“, ул. „М.К.“ № 9, партер, срещу Определение № 953/14.05.2025 г., постановено по гр.д. № 1056/2025 г. на Районен съд Б.. С атакувания съдебен акт районният съд е отказал да освободи страната от заплащане на разноски и такси по делото.

Въззивният съд след като разгледа доводите в частната жалба и се запозна с материалите по делото констатира следното:

Пред Районен съд Б. е предявен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1105130/07.07.2024г. Посочена е цена на иска – 3899, 49 лв., поради което дължимата ДТ за разглеждането му е 155,97 лв.

Ищцата е направила искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото поради липса на средства. В подкрепа на това си искане представя декларация за материално и гражданско състояние, видно от която ищцата е на 37 години, не получава доходи, не е омъжена, не притежава недвижими имоти, притежава кола /Смарт, година на производство 2003г./ и дялове в търговско дружество на стойност 100 лв. Посочила е, че не страда от 1 заболяване, безработна е и има задължения към кредитни институции. Съдът е изискал служебно справки, от които се установява, че ищцата не работи по трудово правоотношение, няма имоти, на нейно име е регистрирана фирма.

Има и непълнолетно дете, но в декларацията не е посочено дали детето живее с нея и дали му осигурява средства за издръжка.

При тези данни районният съд е отказал да освободи страната от заплащане на дължимите такси и разноски.

Атакуваният съдебен акт е правилен.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценка за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.

В случая дължимата държавна такса по предявения иск е в размер на 158, 98 лв.

Установява се, че ищцата е в млада и трудоспособна възраст /на 37 години/, няма данни за заболявания, респ. наличие на други обективни причини, които да препятстват полагането на труд и реализиране на доходи.

Действително трудовото й правоотношение е прекратено още през 2024г., но липсват данни страната да е регистрирана в Бюрото по труда като лице, което активно търси работа. Освен това страната притежава МПС, както и е управител и едноличен собственик на капитала на дружество, в което притежава 100 % от капитала. Дружеството е действащо, като не е декларирано, че не осъществява дейност.

Соченото от страната, че дължи връщане на суми по кредити не може да е основание за направа на извод, че страната не разполага със средства за заплащане на дължимата ДТ и разноски по делото.

На първо място ищцата сама се е поставила в тази ситуация, сключвайки договори за кредит с различни финансови институции. След като е получила суми по тези договори за кредит страната се е обогатила, а и щом са и отпускани такива суми /по процесния договор за кредит сумата е 2900 лв./ 2 очевидно същата все пак разполага с някакви доходи и имущество.

С оглед на изложеното по-горе е правилна преценката на съда за това, че не са налице предпоставките за освобождаване на страната от заплащане на такси и разноски по делото. Ето защо жалбата е неоснователна, а атакуваното определение, с което съдът е отказал да освободи страната от заплащането на такси и разноски, е правилно и като такова ще следва да се потвърди.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 953/14.05.2025 г., постановено по гр.д.№ 1056/2025 г. на Районен съд Б., в частта с която е оставено без уважение искането на ищцата Р. К. С., с ЕГН **********, и адрес: гр. Б., ул.

„14-ти полк“, № 35, чрез адвокат П. Ж. Ж. за освобождаване на основание чл.

83, ал. 2 от ГПК от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

Особено мнение на съдията Надя Узунова

Особено мнение на съдия Надя Узунова:

Не споделям мнението на мнозинство от съдебния състав. Считам, че то не е съобразено с трайно установената съдебна практика по прилагане на чл.

83, ал. 2 от ГПК, според която е недопустимо съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси и разноски, мотивирайки се с предположения за евентуални доходи на молителя.

Преценката за освобождаване не може да се извършва на основата на предположения за възможността лицето да полага труд и да реализира доход, з а възможността то да има приходи от евентуално осъществявана от него 3 търговска дейност, включително и за възможен бъдещ доход от притежавано имущество –/от наем или продажбата му/.

Освен това мнението на мнозинството не съобразява, че преценка трябва да се направи към момента на искането за освобождаване от заплащане на такси и разноски.

По настоящото дело няма доказателства молителката да има каквито и да било доходи, да работи по трудово правоотношение, или да реализира доходи от осъществяване на търговска дейност.

От данните по делото касаещо общото й материално състояние следва логичния извод, че тя няма средства за заплащане дори и на минималния размер държавна такса.

Ето защо и като съобразих, че нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК има социален характер и е призвана да гарантира достъп до правосъдие, вкл. защита пред съд на материално затруднени лица, каквито по смисъла й са лицата без или с недостатъчни доходи и имущество, от което биха могли да се издържат без да го отчуждават, считам, че са налице предпоставките, визирани в чл. 82 ГПК за освобождаването й.

4