Определение № 2077 от 14.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2077 гр. Бургас, 14.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501121 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК и е образувано по частната жалба на „А1 България“ ЕАД с ЕИК 131468980, против Определение № 544 от 11.05.2026 г. по гр.д.19/2026 г. по описа на P C Несебър, с което е върната исковата молба на частния жалбоподател и е прекратено производството по делото.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

По-конкретно се твърди, че неправилно с Разпореждане № 1092/31.03.2026 г. и с

Разпореждане

№

1249/14.04.2026 г. първоинстанционният съд е указал на ищеца да заплати 200 евро за особен представител на ответника К. И. С., като не е съобразил, че производството по чл.422, ал.1 от ГПК, е продължение на заповедното производство срещу същото лице, а в случая в заповедното производство на длъжника редовно е връчена издадената Заповед за изпълнение и срещу нея същият е подал възражение.

Твърди се, че след като веднъж вече са му редовно връчени книжа в заповедното производство, за ответника е възникнало задължението по чл.41, ал.1 от ГПК да уведоми съда за новия си адрес, съотв.при неизпълнение на това задължение, съгласно разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, последващите съобщения следва да се приложат към делото и да се смятат за редовно връчени. Твърди се, че указания в тази насока са дадени на ответника с издадената в заповедното производство и връчена му редовно заповед за изпълнение. По изложените съображения се твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил нормата на чл.41, ал.2 от ГПК и като последица от това е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Претендира се съдът да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на производството.

1

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на „А1 България” ЕАД против К. И. С. за установяване дължимостта на сумата от 313,82 лв. - главница и сумата от 68,88 лв. – лихва, дължими за предоставена комплексна електронна съобщителна услуга по сключен между страните договор. Посочено е, че за процесните суми, по подадено от ищеца заявление е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника, против която той е депозирал в законовия срок възражение.

След като до ответника по делото е изпратен препис от исковата молба и приложенията към нея по месторабота - *** (чрез който на длъжника е връчена заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.11923/2025 г. по описа на СРС, л.78 от това дело), на настоящия адрес на длъжника – *** и на постоянния адрес на длъжника – ***. Призовката, изпратена чрез работодателя е върната с отразяване, че К. С. не е работник във фирмата от 23.09.2025 г., което кореспондира с отразеното в приложената по делото Справка за трудови договори на ответника, съгласно която последното трудово правоотношение на ответника е с ***, и то е прекратено на 23.09.2025 г. Призовката, изпратена на постоянния адрес на ответника (съгласно НБД), е върната с отразяване, че на този адрес ответникът е работил като барман през 2020 г., но е бил уволнен през същата година и не пребивава в комплекса.

Посочено е, че е извършено залепване на уведомление на входната врата на комплекса. Изпратената до ответника призовка на постоянния му адрес (***) е върната с отразяване, че „по сведение на портиера на сградата и на други съседи, отказващи категорично да се представят, лицето не живее на адреса от поне 10 години“.

С разпореждане № 900/17.03.2026 г. първоинстанционният съд е приел, че на основание чл.47, ал.5 ГПК съобщението до ответника следва да се счита за редовно връчено, поради което на основание чл.47, ал.6 ГПК то следва да се приложи по делото, а на ответника следва да бъде назначен особен представител, поради което до АК Бургас е изпратено искане за определяне на особен представител на ответника и за определяне на размер на възнаграждението за него.

След получаване на писмото от АК Бургас, с което за особен представител на ответника е определен адв.Райко Добрев и му е определено възнаграждение в размер на 200 евро, с разпореждане рег.№ 1092 от 31.03.2026 г. на ищеца е указано в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесен депозит по сметка на РС Несебър в размер на 200 евро, представляващ разноски за особен представител на ответника. Предупреден е, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната. Съобщението е връчено по реда на чл.38, ал.3 ГПК - на избран от страната електронен адрес (вписан в исковата молба).

На 06.04.2026 г. (датата, на която съобщението е връчено на ищеца), от него е подадена молба с вх.№ 4137 от 06.04.2026 г., с която е поискано разпореждане рег.№ 1092 от 31.03.2026 г. да бъде отменено, по съображения, че следва да се приложи разпоредбата на чл.41, ал.2 ГПК.

2

С разпореждане рег.№ 1249 от 14.04.2026 г. съдът е отхвърлил искането на ищеца и му е дал нов едноседмичен срок от получаване на съобщението за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане рег.№ 1092 от 31.03.2026 г., като отново е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията на съда. Съобщението е връчено редовно по реда на чл.38, ал.3 ГПК, вр.чл.41а, ал.2 ГПК на 20.04.2026 г.

До края на предоставения срок (27.04.2026 г.), а и до датата на постановяване на обжалваното определение, по делото не са представени доказателства за внесен от ищеца депозит по сметка на РС Несебър в размер на 200 евро, за разноски за особен представител на ответника.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е постановил на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено. Изложени са съображения, че неизпълнението на указанието за внасяне на разноски по чл.47, ал.6 ГПК е основание за връщане на исковата молба при условията на чл.129, ал.3 ГПК.

Съдът намира определението за правилно, а частната жалба – за неоснователна.

На първо място настоящият съдебен състав приема, че независимо от това, че исковото производство по чл.422 ГПК се явява продължение на заповедното производство, връчването на заповедта за изпълнение на длъжника на определен адрес или чрез работодател, не може да доведе до прилагане в исковото производство на последиците по чл.41, ал.2 ГПК, в случай, че междувременно длъжникът е променил адреса си или местоработата си. Касае се за две различни производство, като правата на страните във всяко от тях следва да бъдат гарантирани.

Независимо от горното и за пълнота следва да се добави още, че:

След връчване на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.11923/2025 г. по описа на СРС, чрез работодателя на длъжника (л.71 от това дело) и постъпването по това дело на Възражение, подадено от *** (л.73), по указание на заповедния съд, длъжникът е депозирал писмено Становище (л.81), с което е заявил, че потвърждава извършените действия от работодателя му. В това писмено становище, длъжникът е посочил за свой адрес: *** (постоянния си адрес съгласно НБД).

Дори да се приеме, че задълженията на ответника по чл.41 ГПК, респ.последиците по чл.41, ал.2 ГПК от неизпълнението им, са съобщени на длъжника с връчването чрез работодателя му на Заповедта за изпълнение, данни за което по делото няма, следва да се приеме, че адресът, на който длъжникът е следвало да бъде призоваван, е посоченият от него адрес в писменото му становище (постоянния му адрес съгласно НБД).

Според настоящия състав, след като призовката, изпратена на съобщения от длъжника адрес е върната с отразяване от призовкаря, че лицето не е открито на адреса, а поради липсата на посочени имена на портиера и на съседите, дали сведения, че лицето не живее на адреса от поне 10 години, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.41 ГПК, съдът намира, че правилно първоинстанционният съд е приел връчване по чл.47 ГПК, със съотв.назначаване на особен представител на ответника, и правилно е указал на ищеца да заплати определената от АК Бургас сума за депозит за особен представител.

Според настоящия състав, след като ищецът не е изпълнил 3 указанията на съда за внасяне на депозит за възнаграждение за особен представител на ответника, правилно първоинстанционният съд е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК, тъй като внасянето на разноски за особен представител е предпоставка за развитието на процеса.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 544 от 11.05.2026 г. по гр.д.19/2026 г. по описа на PC Несебър.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274, ал.3, т.1 ГПК, вр.чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4