Решение № 54 от 13.02.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. П., 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20225200500743 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 1104/ 14.10.2022 г. по гр.д. № 20225220100410 по описа за 2022 г. на Пазарджишки районен съд е признато за установено, по предявения установителен иск от С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ***, ет.1, ап.1 и К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.П., ***, вх.Б, ет.7, ап.41 против Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, грС., *** , че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на земеделската територия в землището на с.Д., общ.П., обл.П., с административен адрес: с.Д., местност „Възстановими граници“, с площ на имота 1026 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседни имоти:

***,***,

***,

***,

***,

*** и

***.Присъдени са съответните разноски.

Против така постановеното решение е постъпила жалба от Държавата , представлявана от Министъра на земеделието,чрез надлежно упълномощения процесуален представител К.К. , изпълняващ длъжността Директор ДАПФСДЧР при ОДЗГ гр. П..В жалбата се излагат подробни съображения за недопустимост и незаконосъобразност поради неправилност на обжалваното решение. На първо място се поддържа , че съдът се произнесъл без да е налице правото на иск на ищците.Предявен бил иск с правно основание 1 чл.124, ал.1 от ГПК, но за ищците не бил налице правен интерес от предявяването на такъв иск , поради което се моли съда обжалваното решение да бъде обезсилено , паради липсата на абсолютна процесуална предпоставка и производството по делото да бъде прекратено.

Излагат се съображения и за неправилност. По своята същност процесният имот бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ и той подлежал на реституция по реда и в сроковете на този специален закон. Нямало постановено решение в административно производство по ЗСПЗЗ, легитимиращо като собственик на имота друг правен субект, различен от Държавата в лицето на Министерството на Земеделието. Фактът че, имота не е включван в ТКЗС, не означавало, че той не подлежи на реституция по реда на ЗСППЗ.

Такава възможност съществувала дори когато в имота е извършено строителство, както в конкретния случай. В съдебното решение неправилно било прието че, имота никога не е бил държавна или общинска собственост , поради което и не намират приложение разпоредбите на чл.10 б,ал.5, 24, ал.1 и чл. 19 от ЗСПЗЗ. Правото на собственост за държавата било възникнало при хипотезата на предложение трето на чл.77 от Закона за собствеността - по друг начин определен в закона. В конкретния случай чрез осъществяване на фактическият състав на чл.10 б,ал.5, 24, ал.1 и чл.19 от ЗСПЗЗ. Твърди се , че в настоящия случай били осъществени всички предпоставки на нормата на чл. 10 б ал.5 ЗСПЗЗ . Процесният имот бил земеделска земя и бил застроен и това били двете правнорелевантни предпоставки за възникване правото на собственост в полза на държавата. Законодателят не бил поставил условие , имотите да са били включени в ТКЗС или ДЗС. От друга страна имотът попадал в хипотезата на чл. 53 ППЗОЗЗ. Видно от данните по делото , сградата в процесния имот била построена преди приемане на ЗСПЗЗ през 1991 г. и както самите ищци твърдели , липсват данни земята да е отчуждена , предоставена или да е променяла предназначението си по установения ред , поради което са налице всички предпоставки за да се приеме , че имота е държавна собственост. Още повече в следващите разпоредби бил уреден редът и начина за провеждане на административно производство за придобиване на право на собственост върху имоти земеделски земи, в които е извършено строителство от лица собственици на построената сграда.

Решението било неправилно и поради нарушение на материалния закон и то на „основната материално правна норма", - чл. 79 ал.1 от Закона за собствеността. В конкретния случай считат че, са налице съществуващи във времето забрани за придобиване по давност на имота държавна собственост. С приемането на чл. 2 ЗС през 1951 г. в чл. 86 ЗС била залегнала забраната за придобиване на държавни имоти по давност. С промяната на редакцията от 1990 г. до 1996 г. също е предвидена такава забрана и за двата вида собственост – държавна и общинска. След 1997 г. била въведена категорична забрана с разпоредбата на чл. 24 ал.7 ЗСПЗЗ за придобиване по давност на земи от държавния поземлен фонд. Въпреки , че наследодателите на ищците са упражнявали фактическата власт върху процесния имот, не бил изтекъл необходимия срок на владение за придобиване на собствеността върху този имот по давност. Молят решението да бъде отменено и предявения иск отхвърлен.

2

В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците по въззивната жалба чрез своят процесуален представител считат,че имат правен интерес от предявяване на иска , тъй като с включването на имота в ДПФ се оспорват правата им.Искът бил основателен , тъй като имотът не представлявал земеделска земя ,а имал жилищен характер и не попадал под действието на ЗСПЗЗ. Поддържа се , че този имот бил застроен с жилищни и стопански постройки и има селищен характер. Районният съд правилно е държал сметка, че процесният имот бил единствено жилище на наследодателя на страните и от момента на придобиването му през 1961 г. до смъртта му , той е живял в него. А при действието на ЗПИНМ и ППЗПИНМ , собствеността върху имота се запазва в реални граници, когато той макар и извън регулация има селищен характер и е застроен с жилищни и обслужващи ги стопански постройки , ползвани за задоволяване жилищните нужди на кооперативния член и домакинството му. Спрямо него не следвало да се прилага и разпоредбата на чл. 10 б ал.5 , във връзка с ал.1 ЗСПЗЗ , тъй като застрояването на имота не било извършено от други лица и не представлява „ мероприятие „ по смисъла на закона. Сградата била построена от собственика на земята , за неговите лични жилищни нужди, а не за мероприятие от обществено значение. Молят решението да бъде потвърдено.

В съдебно заседание, страните чрез техните процесуални представители и в представени писмени бележки - поддържат своите доводи и възражения , така както са изложени в подадената въззивна жалба и отговор.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на съдебното решение ,намери ,че се касае за валиден и допустим съдебен акт.

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.

124 ал.1 ГПК. Доводите за недопустимост на иска, респективно на съдебното решение са неоснователни.

Установителен иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши граждански спор със сила на присъдено нещо, както е в случая. Спор може да възникне относно всяко гражданско право, затова установителният иск е допустим относно всякакви граждански права. Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се претендира отричаното от него право.

Според това, дали установителният иск цели да установи съществуването или несъществуването на спорното право той е в първия случай – положителен, а във втория – отрицателен. Един и същ правен спор може да даде повод било за положителен, било за отрицателен установителен иск – зависи коя от двете страни ще вземе инициативата за съдебното разрешаване на спора.

Правният интерес от предявяването на положителния установителен иск в случая се обуславя от включването на процесния имот в ДПФ, с което ответникът е оспорил правата на ищците и те имат правен интерес от установяване на своите права по съдебен ред , върху имота , във владение на който се намират.

3

За да се произнесе по съществото на спора ,съдът взе предвид следното:

В исковата си молба против Държавата , представлявана от Министъра на земеделието, ищците С. И. Т. с ЕГН ********** от гр.П., ***, ет.1, ап.1 и К. И. Б. с ЕГН ********** от гр.П., ***, вх.Б, ет.7, ап.41 , твърдят , че притежават в съсобственост поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.Д., общ.П., обл.П., с административен адрес: с.Д., местност „Възстановими граници“, с площ на имота 1026 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, при съседни имоти: ***, ***, ***, ***,***, *** и ***. Ищците твърдят, че са единствени наследници на И.К.Д. с ЕГН **********, починал на 11.05.1992 г., който е притежавал дворно място с площ около 1 дка, за което е отреден парцел ІІІ-33,34,35 в кв. 2 по обезсиления регулационен план на с.Д.. Поддържат, че наследодателят е придобил собствеността върху имота по силата на явно,спокойно и непрекъснато давностно владение, което е установил на 24.10.1961 г., когато същият му е предаден от неговата майка М.А.Д., за да построи в него жилище за семейството си. Последната е придобила имота въз основа на изпълнителен лист по гр.д. №2102/1942 г. на Пазарджишкия околийски съд. Предаването на владението станало с издадена от нея декларация-съгласие за строеж по т.41 от Наредба ІІІ-16420, обн. ДВ, бр. 280 от 11.12.1942 г., а за строежа на сградата бил съставен протокол №19/24.10.1961 г. за определяне на строителна линия и ниво. Строителната документация била за построяването на стопанска постройка с площ 26 кв.м., но в действителност наследодателят построил жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор – електрифицирана и водоснабдена. В този имот той живял до смъртта си през 1992 г. и през цялото време го владял като свой собствен. След смъртта му ищците започнали да упражняват фактическата власт върху имота, което правят и до момента. Ищците твърдят, че по действащата КККР на с.Д., одобрена със заповед №РД-18-66/30.06.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, техният имот е нанесен с идентификатор ***, с площ от 1026 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, и е записан като земя от държавния поземлен фонд.

Ищците твърдят, че имотът не е отчуждаван и не им е изплащано обезщетение. Макар да бил изключен от регулацията на селото по силата на ПМС №216/1962 г., същият никога не е представлявал земеделска земя, не е включван в блок на ТКЗС, ДЗС или други земеделски организации и не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, както и че винаги е служил за задоволяване на жилищните нужди на техния наследодател. Затова искат от съда да установи правото им на собственост по отношение на държавата. Претендират съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК , ответникът представляван от Министъра на земеделието /на основание чл. 24 ал.12 ЗСПЗЗ/, е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска , като поддържа , че имотът представлява застроена земеделска земя, което не позволяват възстановяване на собствеността по реда на чл.10 ЗСПЗЗ. Затова на основание чл.10б, ал.5 и чл.24 ЗСПЗЗ същата е останала държавна собственост, без значение дали е била включена в 4 трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. На следващо място поддържа, че държавната собственост е възникнала при условията на чл.53 ППЗОЗЗ, тъй като строителството е извършено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, без земята да е отчуждена, предоставена или да е променено предназначението по установения ред.

Съдът , като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните ,прие за установено следното:

По делото е безспорно установено, че ищците С. И. Т. и К. И. Б. са дъщери и единствени наследници на И.К.Д., б.ж. на с.Д., починал на 10.08.1992 г., който от своя страна е син и наследник на М.А.Д., починала на 08.05.1967 г.

Като писмено доказателство е представено заверено копие от протокол за въвеждане във владение по изп. дело №463/1943г., на 03.08.1943г. , видно от който М.А.Д. е била въведена във владение на имот, представляващ градина с площ от 1 дка в м. „Под селото“ при съседи: свещ. С.П.М., Д.С.Х. и С.Д.К..