Решение № 7196 от 24.10.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9314/2019
- Вид
- Решение № 7196
- Подписан
- 24.10.2019
- В сила
- 24.10.2019
- Състав
- ЛЮБКА ЕМИЛОВА ГОЛАКОВА, БОЖАНА КОСТАДИНОВА ЖЕЛЯЗКОВА, ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ЯНЕВА-ДИМИТРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София, 24.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 24-ти състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА ГОЛАКОВА
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА като разгледа ч.гр.д.№ 9 314 по описа за 2019 година, докладвано от съдия Любка Голакова и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №91410/15.07.2019г. от длъжника „Т.С.” ЕАД срещу постановление от 13.06.2019г. по изпълнително дело №20198380402511, в частта, в която са определени разноски от 350 лв. адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят -
„Т.С.” ЕАД поддържа, че определения размер на адвокатското възнаграждение не е съобразен с размера на главното вземане. Посочва, че общо определения размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде: 230 лв., от които 200 лв. – за образуване на изпълнително дело и 30 лв. – на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съдът да отмени обжалваното постановление и да намали определения адвокатски хонорар до посочения минимум. Претендира направените разноски за настоящото производство.
Взискателят – Ю.А.Т.в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК е депозирал възражение. В него се поддържа, че размерът на договорения и заплатен адвокатски хонорар е определен коректно, поради което жалбата е неоснователна.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:
Производството по изпълнително дело №20198380402511 е образувано на 12.06.2019г. по молба с вх. №32266 на Ю.А.Т., в качеството му на взискател, чрез пълномощника му адв. И.Д. срещу „Т.С.” ЕАД, в качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на 28.05.2019г. по гр.д. № 72 980/2016г. по описа на Софийски районен съд, 82 състав. Към молбата е приложен договор за правни услуги от 04.06.2019г., съгласно който е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева.
На страница 4 от изпълнителното дело е представен изпълнителния лист, който е за сумата от 349, 80 лв.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в едноседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебния изпълнител, като неговия акт може да бъде обжалван по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.
Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя единственото процесуално действие, което е извършено е депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело.
Жалбоподателят посочва, че към така определения размер на адвокатско възнаграждение следва да се включи и този определен по чл.
10, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото в срока за доброволно изпълнение не е постъпило плащане на задължението то длъжника, действително в този случай следва да се определи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай материалния интерес е над 500 лв. /това е сбора от сумата, посочена в изпълнителния лист и разноските, дължими по изпълнителното производство, които са за сметка на длъжника – такси за съдебния изпълнител и адвокатско възнаграждение за взискателя/ и съобразно т. 10, ал. 1, т. 2, предложение 2 от посочената наредба – адвокатското възнаграждение е минимум 60 лв.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 260 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.
По изложените съображения жалбата срещу постановлението, с което са определени разноските по изпълнително дело № 2018380402511 се явява частично основателна, в частта, в която са определени разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение за разликата над сумата от 260 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 13.06.2019г. по изп. дело №20198380402511, в частта, в която е определено адвокатско възнаграждение сумата от над 260 лв. до вписания размер от 350 лв. като разноски по изпълнителното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.