Решение № 1646 от 08.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1646 гр. София, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110203380 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по подадена жалба ЕТ „,,***''“ срещу Наказателно постановление (НП) № 42-0000081/22.01.2026 г., издаденo от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 255,65 евро за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „в“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС и на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че санкцията не е съответна на нарушението.

Посочва се, че при извършени проверки било установено провеждането на занятия в школата по график, при присъствие на всички курсисти и в съответствие на всички изисквания, като поради смъртен случай, касаещ семейството на ръководител на учебна дейност, в регистъра за 01.12.2025 г. и 02.12.2025 г. не е било сменено името на преподавателя, провеждащ занятието, което не повлияло на учебния процес. Изложени са твърдения за липса на други нарушения и наложени санкции за периода от 2011 г. до момента. Направено е искане за ревизиране на санкцията.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, е бил представляван от законния му представител. На етап съдебни прения са 1 изложени доводи, сходни на тези в жалбата, и е направено искане за отмяна на обжалваното НП.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган, редовно призована, не е изпратила процесуален представител.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД-12-4571/01.12.2025 г. от административнонаказващия орган било разпоредено извършването на комплексна проверка на жалбоподателя.

На 03.11.2025 г. била извършена проверка в офиса на стопанисвания от жалбоподателя учебен център, находящ се в гр. София, жк. ,,***''. По делото не са представени доказателства, но и не се спори, че жалбоподателят е имал разрешение за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС.

Съгласно учебен дневник за теоретичното обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС (л. 9) и график за обучението за група ,,***'' като преподавател било предвидено лицето Б.Г.Г..

Видно от изготвения доклад на л. 12 на място в учебния ден 03.11.2025 г. не присъствал преподавателят Б.Г.Г..

На 01.12.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 353387 от Ю.С.Б., заемащ длъжността „инспектор“ при Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. София, видно от представената длъжностна характеристика и заповед № 897/03.10.2025 г., за това, че Б.С.М. в качеството си на ръководител учебна дейност в учебен център не е осигурил спазването на изискванията на учебната дейност в група № ,,***'', като учебният дневник бил отбелязан за дата 03.11.2025 г. преподавател Б.Г.Г. на база на извършена проверка, констатирана с доклад било установено, че преподавателят не съответства. В АУАН било посочено, че макар в учебния дневник за 03.11.2025 г. като преподавател да е отбелязан Б.Г.Г., при проверката било установено, че преподавателят не съответства. В акта било прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 5, б. „б“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС. Актът бил връчен на 2 законния представител на жалбоподателя на 01.12.2025 г.

По делото липсват данни за постъпили възражения в законоустановения срок от жалбоподателя.

На 22.01.2026 г. било издадено обжалваното НП № 42-0000081 от административнонаказващия орган, оправомощен със заповед № РД-08107/29.02.2024 г., в което било прието, че Б.С.М. в качеството си на ръководител учебна дейност в учебен център не е осигурил спазването на изискванията на учебната дейност в група № ,,***'', като учебният дневник бил отбелязан за дата 03.11.2025 г. преподавател Б.Г.Г., на база на извършена проверка, констатирана с доклад, било установено, че преподавателят не съответства. В НП било извършено преквалифициране на нарушението на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, като било прието, че нарушението било по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „в“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС. На жалбоподателя била наложена „имуществена санкция“ в размер на 255,65 евро на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Препис от наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 06.02.2026 г.

Съдът кредитира изцяло приобщените по делото писмени доказателства на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. Съдът намира приложените по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка.

С оглед липсата на противоречия в събраната доказателствена маса и по аргумент за противното от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3 изр. 2 от НПК, съдът намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.

С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд е инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както 3 процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от оправомощени лица, видно от представените писмени доказателства и са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът счита за безпредметно да обсъжда доказаността на извършването на процесното нарушение и авторството му, съставомерността му от обективна и субективна страна. Това е така, тъй като в изпълнение на служебните си правомощия съдът служебно констатира, че е било допуснато съществено процесуално нарушение в процедурата по ангажиране отговорността на жалбоподателя.

На първо място, съдът счита, че описанието на нарушението относно фактическите положения, еднакво възпроизведени в АУАН и НП, е некоректно формулирано, за да се приеме по еднозначен и непротиворечив начин кой е извършителят на нарушението. И в двата акта е посочено, че трето за производството лице – Б.С.М., не бил осигурил спазването на изискванията на учебната дейност в група № ,,***'', доколкото в учебния дневник друго лице било отбелязано като преподаването, а на място било констатирано друго лице. И в двата акта липсва закрепване на описание на конкретното поведение на жалбоподателя- едноличен търговец в разрез с законовите разпоредби, или дори споменаване на връзката между посоченото по имена лице, чието поведение е било прието за противоречащо на материалния закон, и наказания субект на правния мир. В този смисъл съдът счита, че и в двата акта не е закрепено ясно, недвусмислено и точно формулирано поведение на жалбоподателя в разрез със законовите разпоредби.

На следващо място се констатира различие между АУАН и НП в приетите като нарушени разпоредби на материалния закон. В АУАН е посочено, че с поведението си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.

24а, ал. 3, т. 5, бл. „б“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, а в НП е извършено преквалифициране на нарушението на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН на такова по чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „в“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС. Съобразно разпоредбата на чл. 24а, ал. 3, т. 5, б. „б“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС „Преподавателят по теоретично и/или практическо обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на 4

МПС е длъжен при провеждане на обучението да спазва: б) графика за провеждане на теоретичното обучение“. Следователно в АУАН е било прието като нарушено задължението на предвидения по учебния дневник и график за съответния ден и час преподавател и субектът на нарушението се явява именно това лице. Съгласно разпоредбата на чл. 24а, ал. 2, т. 3, б. „в“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС „Ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен: при организиране на обучението да осигури спазването на: в) графика за провеждане на теоретичното обучение“. Следователно в НП е било прието като нарушено задължението на ръководителя на учебната дейност да подсигури спазването на предварителния график за съответния ден и час на обучението и именно това е субектът на нарушението. Съдът счита, че в разрез с процесуалните правила на основание чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган е преквалифицирал нарушението, доколкото променяйки субекта на нарушение, се изменя един от съществените признаци на административнонаказателния състав. Отделно от това, нарушенията и по двете разпоредби като поведение също се явяват различни, доколкото в първия случай става въпрос за задължение на преподавателя по придържане към графика, а във втория –за задължение на ръководителя с насоченост обезпечаване на провеждането на обучението по график. В този смисъл съдът счита, че с НП за пръв път е дадена правна квалификация на нарушените разпоредби, което е довело до нарушаване правото на защита на жалбопдоателя.

На последно място следва да се отбележи, че така словестното описание на нарушението, направено в НП, противоречи на дадената правна квалификация. Променяйки в разрез с процесуалните възможности квалификацията на нарушението, административнонаказващият орган е запазил възприетото в АУАН словестно описание на нарушението касателно поведението на Б.С.М., който и в двата акта е посочен като ръководител на учебната дейност, но се представят доказателства в тази насока. Отделно от това, в НП въпреки посочването, че Б.С.М. е ръководител учебна дейност, същият не е санкциониран за нарушението лично, а е ангажирана отговорността на жалбоподателя-едноличен търговец на основание чл. 178б, ал. 5, т. 3, б. „в“ от ЗДвП, последната предвиждаща наказване на ръководителя 5 на учебната дейност.

Предвид гореизложеното съдът счита, че при издаването на обжалвания акт са допуснати съществени пропуски, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и обуславящи отмяна на обжалваното НП, като е безпредметно обсъждането на направените от страните доводи и възражения, доколкото същото не би променило правния резултат.

При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в полза на жалбоподателя се дължат разноски, като страната не е претендирала такива, поради което не следва да й се присъждат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

О ТМ ЕН Я Наказателно постановление № 42-0000081/22.01.2026 г., издаденo от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – София, с което на ЕТ „,,***''“, ЕИК ,,***'', е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 255,65 евро за нарушение на чл.

24а, ал. 2, т. 3, б. „в“ от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС и на основание чл.

178б, ал. 5, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6