Решение № 428 от 13.08.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 245/2022
- Вид
- Решение № 428
- Подписан
- 13.08.2026
- В сила
- 13.08.2026
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 ал. 2 пр.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 428 гр. Благоевград, 13.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Н. Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Н. Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500245 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е по реда на чл. 294 от ГПК, при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция.
С Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа на ВКС на РБ, върховният съд е отменил въззивно Решение № 46/07.01.2019г. по в.гр.д. № 840/2018г. по описа на ОС Благоевград, в частта в която въззивният съд е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено по отношение на Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н. Д., че Д. А. Д., е собственик на 1/ 2 идеална част от коридор с площ от 7.52кв.м., разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен имот се намира в сграда на идентификатор *** по КК и КР на гр***, с административен адрес: гр.***, ул. ***, построена в имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.***, и са осъдени да предадат владението на описания имот, като въззивният съд е прекратил производството в тази му част.
Съставът на ВКС на РБ е върнал делото за разглеждането му от друг състав на ОС Благоевград в отменената част на въззивното решение, по предявения иск по чл. 108 от ЗС, който е приел за процесуално допустим.
При повторното разглеждане на делото, състав на ОС Благоевград е постановил въззивно решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, с 1 което е отменено Решение № 1427 от 25.05.2018г. по гр.д. № 218/2017г. на Районен съд*** в частта, с която е било признато за установено по отношение на Н. П. Д., Н. Н. Д. и Д. Н.
Д., че Д. Д. е собственик на основание реализирано право на строеж на ид. част от коридор с площ 7.52 кв.м, разположен по протежението на приземния етаж между гараж и работилница с площ 23.50 кв.м и мазе № 2 с площ 16.60 кв.м, който се намира в сградата с идентификатор *** по КККР на гр.*** , и ответниците са били осъдени на основание чл. 108 ЗС да й предадат владението върху този имот, и в тази част е постановено друго, с което предявеният от Д. А. Д. иск за ревандикация на ид. част от описания коридор е отхвърлен като неоснователен.
Срещу постановеното решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, е подадена касационна жалба, подадена от адв. И. Н. като пълномощник на Д. А. Д., с която са наведени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателката счита за противоречащ на събраните по делото доказателства изводът на въззивния съд за изразено от съсобствениците на жилищната сграда съгласие за промяна на предназначението на предвидения по архитектурен проект коридор в приземния етаж, в резултат на което той е загубил статута си на обща част по предназначение, като поддържа, че такова съгласие не е обективирано в сключения през 1988г. договор за групов строеж.
С Определение № 1371 от 22.03.2024г. въззвното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 2 пр.3 ГПК по подадената против него касационна жалба от Д. А. Д..
С Определение № 1793/03.04.2026г. по к.гр.д. № 101047/2023г. по описа на ВКС, I г.о. на ГК, е отменено определението от 15.06.2024г. за даване ход на делото по същество, като делото е върнато на ОС Благоевград, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, след което делото да бъден върнато на ВКС за произнясане по касационната жалба на Д. А. Д., чрез пълнмощника и адв. Н..
Видно от мотивите към постановеното определение, приема се от състава на ВКС, разглеждащ делото, че с решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, съдът в мотивите си е приел че ищцата Д. А. Д. е собственик на 1/ 2 идеална част от приземния етаж, но е отхвърлил предявения иск за ревандикация по съображения, че ползваната от ответниците реална част от този етаж не надхвърля обема на правата им.
Изложени са съображения, че съгласно разясненията, дадени в т.2А от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, предмет на иска по чл. 108 ЗС е правото на собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
Когато по предявен иск за собственост съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на 2 процесния имот, решението не е неправилно, а в него е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по предвидения в чл. 247 ГПК ред.
Приема се, че от мотивите на съставът на ОС Благоевград, изложени в решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, че макар съдът да е приел, че ищцата Д. А. Д. е собственик на 1/ 2 ид. част от приземния етаж, включващ и спорния коридор, въззивният съд не е постановил установителен диспозитив. Изложеното налага извод, че е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена от въззивния съд по предвидения за това ред, поради което определението за даване ход на делото по същество е отменено и делото е върне на Окръжен съд- Благоевград за отстраняване на указаната фактическа грешка, по реда на чл. 247 от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съставът на ОС Благоевград, излага следните правни доводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 247 ал.1 от ГПК, съдът по искане на страните или по своя инициатива, може да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решението което е постановил, като извършването на поправката не е ограничено във времето с процесуален срок. Поправката е допустима както в съдебно решение, така и в постановените от съда определения и разпореждания.
Съобразно указанията дадени от ВКС на РБ с Определение № 1793/03.04.2026г. по к.гр.д. № 101047/2023г. по описа на ВКС, I г.о. на ГК, в диспозитива на решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград е допусната очевидна фактическа грешка, за наличието на която съдът е длъжен да следи и служебно, съобразно нормата на чл. 247 ал. 1 от ГПК. Такава грешка е винаги налице, когато съдът при обсъждане на данните по делото и преценка на представените доказателства, при правилна преценка на установените правнорелевантни факти и подробно и ясно изложени правни съображения, погрешно е отразил същата в мотивите и диспозитива на съдебното разпореждане, като е налице несъответствие между формираната от съда истинска воля и външното и изразяване в съдебния акт.
В Решение № 321 от 26.09.2012г. на ВКС по гр. д. № 54/2012г., I г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, състав на ВКС се е произнесъл по въпроса какво може да съставлява очевидната фактическа грешка в един съдебен акт. Там изрично е посочено в указанията до съдилищата, че очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в диспозитива на решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите.
В настоящия случай очевидно е че се касае за неотразяване в диспозитива на постановеното съдебно решение, на волята на съда в пълен обем и съобразно изискванията на закона и съдебната практика, приета с т.2А от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. по тълк.д. № 4/2014 г. на 3
ОСГК на ВКС, тъй като съдът е пропуснал да се произнесе с решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, по предявения ревандикационен иск, с установителен диспозитив за правото на собственост. Допуснатата техническа грешка е съществена, тъй като макар и при не особено логични и последователно изложение доводи в мотивите към постановения съдебен акт, ясна е волята на съда, който въз основа на събраните по долото доказателства е приел, че с Договор за групов строеж от 25.08.1988г., от всички съсобственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда на идентификатор *** по КК и КР на гр.***, е било постигнато съгласие за ползването на ПРУмазе № 1, така и за обема на правата на собствениците в приземния етаж, като в договора за групов строеж имплицитно се съдържа изрично съгласие и за ползването на общата часткоридор, за която се установява че се е простирал по цялата дължина на партерния етаж, като съдът е приел че показателно в тази насока е и поведението на самите страни и извършените от тях още през 1996г. преустройства в общата част- коридора. Когато при предявен иск за собственост, съдът е пропуснал да се произнесе с установителен диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел че ищцата е собственик на 1/ 2 от процесния имот, то налице е допусната очевидна фактическа грешка, която следва да бъде преодоляна по реда на чл. 247 от ГПК. Поправката не може да поражда съмнения за промяна на формираната от съда воля, с диспозитива на постановения съдебен акт, като очевидната фактическа грешка следва да бъде отстранена, за да бъде ясно изразена волята на съда, която иначе подробно е изложена в мотивите на съдебното решение.
Установеното несъответствие на външното изразяване на действителната воля на съда в диспозитива на съдебното решение е отстранимо от съда, постановил съдебния акт, като същото не може да опорочи волята на съда, тъй като не се касае за изменение на вече изградените от него правни изводи.
Следва да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд Благоевград, като в диспозитива на постановеното въззивно съдебно решение, следва да бъде постановен установителен диспозитив по предявения ревандикационен иск, като Д. А. Д. следва да бъде призната за собственик на 1/ 2 идеална част от приземен етаж, в който е включван и коридор с площ от 7.52кв.м., който е загубил предназначението си на обща част, поради разрушаване на преградни стени, още през 1996г. и присъединяването му към частта ползвана от ответниците, разположен по протежението на партерния етаж, между гараж и работилница с площ от 23.50кв.м. и мазе № 2, с площ от 16.6 кв.м., който поземлен имот се намира в сграда на идентификатор *** по КК и КР на гр***, с административен адрес: гр.***, ул. ***, построена в имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.***. Ясни са мотивите на въззивният състав на ОС Благоевград, че доколкото по делото се установява, че ответниците упражняват фактическа власт върху самостоятелни обекти и присъединения коридор в приземния етаж, която не надвишава обема на притежанието на правото им на собственост, то не съществува правна пречка предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, да бъде уважен и само в установителната му част, а да бъде отхвърлен като 4 неоснователен в частта в която се иска предаване на владението. /Решение № 36/22.03.2022г. по касационно гражданско дело № 4313/2019г. по описа на ВКС, I г.о. / По арг. от разпоредбата на чл. 247 ал. 4 от ГПК, решението за поправка на очевидна фактическа грешка, подлежи на обжалване по реда, по реда по който подлежи на обжалване решението по което се допуска поправката на очевидна фактическа грешка.
Водим от горното и на основание чл. 247 ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 490 от 12.08.2022г., по в.гр.д. № 245/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, като :