Решение № 2493 от 05.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2493 гр. София, 05.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ДЕНИСЛАВ ВЛ. БАЙРЕКТАРОВ като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110211758 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. М. И.ов, ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. Р., ул. ***, срещу наказателно постановление № 23-4332-034054/06.03.2024г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

В жалбата се поддържа, че И.ов на процесната дата 18.07.2023г. е управлявал МПС-то на неговия баща, като същото е имало редовни регистрационни табели и талон за регистрация, който му е бил предаден, за да ползва МПС-то. Поддържа, че едва при направената справка от полицейските служители е узнал, че автомобилът служебно е бил дерегистриран от КАТ, поради причина, че собственикът му е пропуснал да стори това. Прави се искане НП да бъде отменено.

За проведеното на 20.11.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Аминистративнонаказващият орган не изпраща процесуален представител, а жалбоподателят

И. не се явява, не се представлява и от процесуален представител. Не претендира разноски.

С молба от 19.11.2024г. адв. А. И., с представено към молбата пълномощно прави искане за присъждане на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение1, като 1 прилага и списък за разноски по чл. 80ГПК, вр. чл. 144 АПК, както и договор за правна защита и съдействие.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

От фактическа страна се установи:

На 18.07.2023г. около 15.02 часа И. М. И.ов, ЕГН ********** е управлявал лек автомобил “Фолксваген транспортер”, с ДК № ***, собственост на ‘”***” ЕООД с представител М. И.

М.. Водачът на автомобила се е движел с горепосочения лек автомобил в гр. София по Околовръстен път с посока на движение от ул. “Ботевградско шосе” към бул. “Цариградско шосе”. Спрян бил за извършване на полицейска проверка от екип на ОСПС-СДВР на около 500 метра преди моста на АМ Тракия и в хода й било констатирано, че управляваният автомобил не е регистриран по надлежния ред и МПС - то било със служебно прекратена регистрация на 03.05.2023г.

С оглед на това свид. И. И. Б., на длъжност инспектор при ОПП СДВР, съставил срещу Б.

АУАН Серия GA № 1034806/18.07.2023г., в който описал констатираните обстоятелства.

Материалите били изпратени от 08 РУ на СДВР и въз основа на тях била образувана пр. пр. № 46725/2023г. по описа на СРП. С постановление от 16.02.2024г. на СРП е постановен отказ на да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по материалите, съдържащи се под № 973/2023г. по описа на СРП, преписка вх. № 46725/2023. по описа на СРП и преписката е била прекратена. В хода на образуваното досъдебно производство не били събрани доказателства в насока И. да е бил надлежно уведомен относно служебно прекратената регистрация на управлявания автомобил, поради което с постановление от 16.02.2024г., наказателното производство било прекратено. Материалите по преписката били изпратени на Началника на ОПП СДВР за предприемане на съответни действия по компетентност. В резултат от това било издадено атакуваното наказателно постановление за извършено от И. нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 ЗДвП му било наложено кумулативно административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля И. И. Б., и писмени - справка-картон на водача; заповед № 513з-960/13.02.2017г; заповед 8121К- 13170/23.10.2019г.; заповед № 8121ю1632/02.12.2021г., постановление за прекратяване на наказателното производство по ДП № 973/2023г. по описа на СРП, пр. пр. № 46725/2023 г. по описа на 08 РУ СДВР; справка 2 картон на водача, както и всички други писмени документи, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът кредитира събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, намирайки ги за обективни, достоверни и в корелация помежду си.

Конкретно, съдебният състав се довери на депозираните от свидетеля Б. показания досежно констатираното при извършената на 18.07.2023г. проверка на управлявания от И. автомобил, и обстоятелствата по съставяне на АУАН, доколкото кореспондират с писмените доказателства. Посредством материалите, съдържащи се по ДП № 973/2023г. по описа на СРП, пр. пр. № 46725/2023 г. по описа на 08 РУ СДВР, се установява, че на 18.07.2023г. регистрацията на лек автомобил марка “Фолксваген транспортер”, с ДК № *** е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. С оглед на това съдебният състав прие последното обстоятелство за изяснено безспорно. По делото се установи и от представените материали, че собственик на процесното МПС е ‘”***” ЕООД с представител М. И. М., последнията баща на жалбоподателя. Същевременно от материалите по преписката не се установява към процесната дата собственикът на автомобила да е бил надлежно уведомен за служебната дерегистрация на автомобила, респективно да е бил наясно със съответното обстоятелство. Не се доказа и че ползвателят на процесния лекия автомобил, а именно жалбоподателя, да е бил насяно с обстоятелството, че лекият автомобил е бил дерегистриран.

Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН, и тази на административнонаказващия орган по издаване на НП, следват от длъжностните им качества и възложените им във връзка с тях правомощия, изводими от представените заповед № 513з-960/13.02.2017г; заповед 8121К- 13170/23.10.2019г.; заповед № 8121ю1632/02.12.2021г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни органи, по надлежния ред, и са връчени редовно на санкционираното лице.

Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани подробно, при което нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН не се констатират.

Същевременно атакуваното НП е постановено при неправилно приложение на материалния закон, въпреки обективното установяване на факта, че на посочените в АУАН и НП време и място жалбоподателят Николов е управлявал МПС, чиято регистрация е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Изводът за това се налага, доколкото от доказателствата, приобщени в хода на проведеното съдебно следствие, не се доказа жалбоподателят да е бил надлежно уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на МПС. Следователно и поведението му е субективно несъставомерно, тъй като преди извършване на полицейската проверка на 3

18.07.2023г.не е знаел, че автомобилът, който управлява, е със служебно прекратена регистрация. Знанието на съответното обстоятелство не се презумира, а още повече, че И. не е собственик на процесното МПС, тъй като същият няма как да е бил наясно дали и кога собственикът на автомобила при покупката му е изпълнил задължението си в двумесечен срок да регистрира превозното средство на името на последния, респективно дали регистрацията ще бъде служебно прекратена. Следователно липсва виновно осъществено поведение от негова страна.

Изводимо от горното, НП е неправилно - незаконосъобразно и необосновано, и подлежи на отмяна. Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

По делото е постъпила молба от 19.11.2024г. от адв. А. И.- САК, с приложени пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, съдържаща становище по съществото на спора, с което в съществената си част се преповтарят изложените в жалбата доводи. В молбата е направено и искане за присъждане на разноски, изразяващи се в договорено адвокатско възнаграждение.

Съдът намира, че в случая не са налице основания за уважаване на претенцията за разноски, Жалбата е подадена лично от жалбоподателя, без упълномощаване на процесуален представител към момента на нейното депозиране. В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят и процесуален представител не са се явили, не е направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, както и не са представени писмени доказателства за активна процесуална защита. Представеното становище в молбата на процесуалния представител не надхвърля съдържанието на жалбата, не въвежда нови факти, обстоятелства или правни доводи, и не е достатъчно да обоснове реално направени разноски по делото, свързани с правна помощ в съдебната фаза на производството. /Решение № 9203/16.07.2020г. по адм. д. № 1530/2020г. по описа на ВАС/

По тези съображения съдът намира, че не са доказани действително направени разноски и искането следва да се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 89д, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-034054/06.03.2024г., издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу И. М. И.ов, ЕГН ********** за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 /двеста/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски, направено от адв. А. И.

- САК, като неоснователно, поради изложеното в мотивната част на решението.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.София в 14-дневен 4 срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5