Решение № 1828 от 22.12.2020, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1828 гр. Варна , 22.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Мария К. Терзийска

Елина П. Карагьозова

Ралица Ц. Костадинова

Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20203100502986 по описа за 2020 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от М. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***** , чрез особен представител, срещу решение №3719/ 05.08.2020г., постановено по гр.д. № 6452/2019 г. на ВРС, с което е прието за установено, че дължи на „Амиго Лизинг“ ЕАД, ЕИК 204695366, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, сумата 429,88 лв., представляваща изискуеми и неплатени лизингови вноски по Договор за финансов лизинг № 02000210/00003 от 07.09.2018 г. и вноски за разсрочено плащане на застраховка „Каско МПС“, начислени по фактура № 020000743 с падеж от 01.11.2018 г. с частично неизплатена стойност от 137,50 лв. и фактура № 0200000945 с падеж 01.12.2018 г. на стойност 292,38 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.01.2019 г. до окончателното изплащане; сумата от 8,43 лв., представляваща дължима неустойка в размер на законната лихва за забава на неплатени лизингови вноски, сумата от 108,80 лв., представляваща застрахователна премия по полица Гражданска отговорност № 07118003537681/ 12.12.2018 г. , които суми са предмет на Заповед № 404/22.01.2019 г., издадена по ч.гр.д. № 1

873/2019 г. по описа на ВРС , на основание чл. 422 от ГПК във вр чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението. Поддържа се, че уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави, тъй като не отговаря на поетия от лизингодателя риск.

Твърди се, че лизингодателят не е извършил оценка на кредитоспособността на лизингополучателя, която към момента на сключване на договора е била нулева и въпреки това е сключил договора без да извърши преценка на риска и без да предвиди обезпечение. Излага се, че е налице неяснота как съдът е определил процентната стойност на възнаградителната лихва – 43% от чистата стойност на кредита. Твърдяният от ищеца размер на възнаграждението не кореспондира с приложения към договора погасителен план, като същият е останал недоказан въпреки събраната по делото експертиза.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени о т „Амиго Лизинг“ ЕАД против М. Р. Р. искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ за установяване на дължимостта от ответника на вземанията, за които по ч.гр.д. № 873/2019 г. по описа на PCВарна е издадена Заповед № 404/22.01.2019 г. за изпълнение на по чл. 410 от ГПК, произтичащи отДоговор за финансов лизинг № 02000210/00003 от 07.09.2018 г.

В исковата молба ищецът твърди, че н а 07.09.2018 г. страните са сключили Договор за финансов лизинг с № 02000210/00003, по силата на който ищецът се е задължил да придобие лек автомобил марка „Mercedes S 320 CDI“, рама № WDB2200261A115905, двигател № 61396030018940 и да предостави същия за ползване на лизингополучателя срещу възнаграждение.

Излага се, че договорът е сключен за срок от 36 месеца. Активът следвало да има непрекъснато застрахователно покритие за целия срок на договора по 2 задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и по имуществена застраховка „Каско на МПС“, като д о датата на прехвърляне на правото на собственост върху имуществото лизингополучателят се задължил да заплаща на лизингодателя всички разходи по застрахователните договори, при разсрочено плащане на премията, дължима заедно с всяка лизингова вноска. След сключването на договора лизингополучателят системно не изпълнявал задълженията си за плащане на изискуемите задължения в срок, като в т.7 от договора била уговорена неустойка за забава в размер на законната лихва при просрочие в плащането на лизингова вноска с повече от пет дни.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът М. Р. Р. , е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител, с който исковете се оспорват като неоснователни. Поддържа, че при сключването на договора ищецът не е изпълнил задълженията си по т.2.5 от ОУ, да предостави необходимата преддоговорна информация по реда на чл.5 от ЗПК в изискуемата форма. Излага, че лизингодателят не е получил предварителното съгласие на ответника за условията по застрахователните договори. Сочи, че ищецът не е положил грижата на добър търговец, тъй като не е извършил оценка на кредитоспособността на лизингополучателя, по смисъла на т. 2.4 от ОУ. В тази връзка сочи, че съгласно материалите от заповедното производство ответникът няма данни за регистрирани трудови договори или самоосигуряване. Поддържа, че липсват доказателства, че ответникът е неизправна страна по договора за лизинг.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото договор за финансов лизинг от 09.08.2017г. страните в производството се уговорили, че ищецът следва да придобие и предостави за ползване на ответника в уговорените срокове лек автомобил „Мерцедес С 320 ЦДИ““, с индивидуализиращи белези, описани в договора, а от своя страна ответникът се задължил да ползва автомобила, като ежемесечно погасява вноските по финансовия лизинг. Представен е погасителен план към Договора за финансов лизинг, от който се установява, 3 че лизинговият срок е 36 месеца – от 01.10.2018г. до 01.09.2021г.

Установява се от представения по делото приемо-предавателен протокол, че на 11.09.2018. лизингодателят е предоставил на лизингополучателя процесния лек автомобил. На 07.09.2018 г. на лизингополучателя са били предоставени и Общите условия към Договора за финансов лизинг.

Приета е като доказателство по делото застрахователна полица № 50500100001751/07.09.2018 г. по застраховка „Каско“ на лизинговото имущество, сключена между ищеца „Амиго лизинг“ ЕАД и застрахователя „ЗД Евроинс“ АД. Уговорена е премия за целия срок на договора 08.09.2018 г.

– 07.09.2021 г. от общо 1350,00 лв. платима на 12 вноски от по 114,75 лв. С преводно нареждане от 11.04.2019 г. ищецът е превел на „ЗД Евроинс“ АД сумата от 11404,94 лв., с основание на плащането „отчет 36, 37, 39, 40, 42“.

Видно от представената разпечатка от „отчет 37“, сумата включва вноска по полица № 50500100001751/ 07.09.2018 г. на стойност от 114,75 лв., от които 112.50 лева премия и данък в размер на 2,25 лв.

По делото е приложена и застрахователна полица BG/07/118003537681/ 20.12.2018 г. по застраховка „Каско“ на лизинговото имущество, сключена между ищеца „Амиго лизинг“ ЕАД и застрахователя „ЗД Евроинс“ АД.

Уговорена е премия за срок на договора 20.12.2018 г. – 19.09.2019 г. от общо 400,67 лв., платима на една вноска с падеж 20.12.2018 г. от 108,80 лв. и три с падеж 19.03.2019 г., 19.06.2019 г. и 19.09.2019 г. на стойност 97,29 лв. С преводно нареждане от 11.04.2019 г. ищецът е превел на „ЗД Евроинс“ АД сумата от 2115,21 лв. с основание за плащането „отчет 67“. Разбивка по пера се съдържа в представения по делото „отчет 67“, която включва вноска по полица BG/07/ 118003537681/20.12.2018 г. в размер на 108,80 лв., от които 94.02 лева премия, 12.90 лева, Гаранционен фонд и данък в размер на 1.88 лева.

Начислените задължения по договора са индивидуализирани в представените по делото фактури, както следва: фактура № 020000743/ 01.11.2018 г. на стойност 292.37 лева, включваща главница от втора вноска с падеж 01.11.2018 г. – 123.84 лева, възнаградителна лихва от втора вноска с падеж 01.11.2018 г. – 130.28 лева и застрахователна премия по Каско към 4 вноска втора – 38.25 лева и фактура № 0200000945 с падеж 01.12.2018 г. на стойност 292,38 лв., включваща главница от трета вноска с падеж 01.12.2018 г. – 126.41 лева, възнаградителна лихва от трета вноска с падеж 01.12.2018 г.

– 127.71 лева и застрахователна премия по „Каско“ към вноска трета – 38.25 лева. Видно е, че заплатена от лизингодателя застрахователна премия по застраховка „Каско“ в размер на 114,75 лв. е разсрочена на три вноски с размер 38.25 лева и е включена в издадените фактури за първите три лизингови вноски.

Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ по договора за финансов лизинг са извършени плащания в общ размер на 2762,33 лв., от които 1600 лева – за първоначална вноска, 108.01 лева – за регистрация КАТ, 211.64 лева – за данък МПС, 128,01 лева – за такса, 167,41 лева – за нотариална такса, 100 лева – за местен данък, 447.25 лева – за вноски по лизинг. Със сумата от 447,25 лева е погасена първа лизингова вноска с падеж 01.10.2018 г. в размер на 292.38 лева и втора лизингова вноска с падеж 01.11.2018 г. до размера от 154.87 лева. Непогасеният остатък от задълженията по договора към 21.01.2019 г. са в общ размер на 547,11 лева, от които 137.50 лева – втора вноска с падеж 01.11.2018 г., включваща 126.41 лева главница и 11.09 лева възнаградителна лихва, сумата от 254.13 лева – трета вноска с падеж 01.12.2018 г., включваща 126.41 лева главница и 127.72 лева възнаградителна лихва, сумата от 8.43 лева – мораторна неустойка за периода 01.10.2018 г. – 21.01.2019 г., от която 6.39 лева върху втора вноска и 2.04 лева върху трета вноска, 108.80 лева – застраховка „Гражданска отговорност” и 38.25 лева – застраховка „Каско”.

При установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира 5 обжалваното решение за валидно и допустимо. Очертаните в исковата молба параметри на исковите претенции сочат на тяхната процесуална допустимост, доколкото за ищеца е налице правен интерес от установяване на твърдяното от него вземане, предявено по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, които в случая се свеждат до поддържаните в първата инстанция възражения за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва и неизпълнение на задължението на лизингодателя да извърши оценка на риска. Така направените оспорвания не съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 342, ал. 2 от ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че с ответника се намират във валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за финансов лизинг, обстоятелството, че се явява изправна страна по договора, т.е. е изпълнил задължението си да придобие лизинговата вещ и да я предостави за ползване на лизингополучателя, както и размера на размера на незаплатените лизингови вноски и застрахователни премии. При установяване на посочените обстоятелства ответникът носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите лизингови вноски или направените правоизключващи възражения.

Съдът намира, че събраните в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че страните са обвързани по силата на сключен договор за финансов лизинг. Погасителният план, както и общите условия са подписани от ответника на всяка страница, респективно са станали част от договорното съдържание. Автентичността на подписите не е изрично оспорена, поради което следва да се приеме, че представеният договор се полза с формална доказателствена сила и е обвързващ за страните.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0c585064-151a-420f-a7dd-fe43659dd7ba