Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 289 от 03.12.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно гражданско дело 438/2025
Вид
Решение № 289
Подписан
03.12.2025
В сила
24.07.2026
Състав
Мирослав Данаилов Досов, Катя Николова Гердова, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

  • чл.119, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 134 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 218 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 219, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 221 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 237 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Враца, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20251400500438 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх.№ 17142/16.12.2024г. от „Юлстрейд“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: *** против Решение № 759/02.12.2024 г. по гр.д. № 1569/24 г. на РС-Враца, с което е осъдена Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1150,00 лева, представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделски земи от 31.10.2018 год., вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй, вх. рег. № 3023/31.10.2018 год., акт № 263, том IV, за стопанската 2022/2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 год./РС-Лом/ до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 996,00 лв. по посочената в решението банкова сметка, като неправилно и незаконосъобразно и желае неговата отмяна.

Решението е постановено при участието на "Юлстрейд" ООД, ЕИК ***, като трето лице - помагач на страната на ищеца по делото Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***.

Посочва, че обжалва изцяло първоинстанционното решение, с което е уважен осъдителния иск на ищеца за разпределително плащане, както и конституиране на „Юлстрейд“ ООД като трето лице - помагач на ищеца с приет за съвместно разглеждане обратен иск и отразяването му в диспозитива.

Счита, че решението в частта, с което е уважен главния иск против ответницата Б. Г. В. е неправилно и необосновано. Сочи, че същата не дължи исковата сума на ищеца, а само на своя кредитор - „Юлстрейд“ ООД, като нейн наемодател. Съдът е нарушил разпоредбите на чл. 228 ЗЗД и чл. 30, ал. 3 ЗС, като е смесил двете правоотношения /наемното с това между съсобственици за разпределително плащане/ и объркал отговорните за двете самостоятелни 1 задължения лица.

Освен това „Юлстрейд“ като единствен кредитор по договора за наем, при получаването на наемната сума от ответницата, има намерение да извърши прихващане на цялата му дължима от него сума по реда на чл.30,ал.3 от ЗС с вземания на дружеството против ищеца, които са направени за поддръжка на имота /административни такси/, които не касаят наемното правоотношение, но могат да бъдат прихванати с дължимото разпределително плащане до пълния му размер уреждащи отношения между съсобственици.

С решението си първостепенния съд е лишил „Юлстрейд“ ООД от тази възможност, като по недопустим начин се намесил в чуждо правоотношение между наемодател и наемател, по което ищецът е трета страна.

На следващо място, въззивника сочи, че съдът недопустимо е допуснал привличането му като трето лице-помагач на страната на ищеца, както и приетия за съвместно разглеждане обратен иск срещу дружеството, тъй като не били налице процесуалните предпоставки на чл. 219 ГПК.

Развива правни хипотези в кои случаи „Юлстрейд“ ООД може да бъде привлечен като страна в процеса.

Моли въззивната инстанция да отмени решението по главния иск и по същество да отхвърли претенцията против ответницата, а в частта по допуснатото привличане и приетия за съвместно разглеждане обратен иск, отразени като краен резултат в диспозитива на решението с посочване, че е постановено при участие на „Юлстрейд“ ООД като трето лице помагач на страната на ищеца, да обезсили решението.

Моли да му бъдат присъдени направените деловодните разноски за двете инстанции.

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 2172/11.02.2025г. от въззиваемия Д. К. И., чрез пълномощника му адв. П. Ц. М. от АК-Монтана, с който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно законосъобразно.

В отговора се излагат доводи, че въззивника „Юлстрейд“ ООД заявил, че няма намерение да извършва разпределение на сумите, ако би получил цялото наемно плащане, тъй като следвало да извърши прихващане съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС, което е извън предмета на делото, тъй като липсват доказателства за плащания, свързани с поддръжка на имота /административни такси/ или каквито и да е други, касаещи отношенията между съсобственици.

Сочи, че относно привличането на въззивника „Юлстрейд“ ООД, като трето лице помагач и предявяването на обратен иск, разпоредбите на чл. 219, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 218 от ГПК, както и практиката на ВКС били ясни и категорични и не следва да ги коментира.

Относно изложението във въззивната жалба за прилагането на сурогационният иск по чл. 134 от ГПК в посочените от въззивника правни хипотези счита, че същият е неприложим в случая, тъй като за да бъде предявен такъв иск, кредиторът може да се намесва само с оглед запазването на наличното имущество на длъжника, а не с оглед на неговото увеличение, цитирайки съдебна практика на ВКС.

Въззиваемия сочи, че по делото не са представени доказателства за извършено плащане за стопанската 2022/2023 година към третото лице-помагач и ответник по обратният иск „Юлстрейд“ ООД, вследствие на което обратният иск по отношение на него правилно е оставен без разглеждане, а е уважен главният иск по отношение на ответницата 2

Б. Г. В..

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила и материалният закон.

Претендира за разноски и пред двете съдебни инстанции.

С отговора на въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

Постъпила е въззивна жалба вх.№17144/16.12.2024г. от Б. Г. В., ЕГН **********, с адрес: *** против Решение № 759/02.12.24 г. по гр.д. № 1569/24 г. на РС Враца, с което е осъдена да заплати на Д. К. И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1150,00 лева, представляваща дължим наем по Договор за наем на земеделски земи от 31.10.2018 год., вписан в Служба по вписванията - гр. Козлодуй, вх. рег. № 3023/31.10.2018 год., акт № 263, том IV, за стопанската 2022/2023 година, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.03.2024 год./РС-Лом/ до окончателното й изплащане, както и направени по делото разноски в размер на 996,00 лв. по посочената в решението банкова сметка, като неправилно и незаконосъобразно и желае неговата отмяна.

Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на чл.228 от ЗЗД и чл.30,ал.3 от ЗС. Сочи, че „Юлстрейд“ ООД е нейн наемодател и на него следва да заплаща наемните суми, а не на ищеца по разпределение. Той има право на пряк иск към „Юлстрейд“ ООД след получаване от последния на суми по наемния договор, което правоотношение е между съсобственици, а не произтича от наемното правоотношение.

Сочи, че тя като наемател отговоря пряко само към своя наемодател и не е длъжна при сключване на договора за наем, да се интересува кои са останалите съсобственици, които могат да се променят във времето, въз основа на различни правни отношения. Наемателят е обвързан с плащането на наема само към своя кредитор - наемодателя и към никой друг.

По делото няма предявени искове на третото лице –съсобственик/неучастващо в наемното правоотношение/ и не следвало да се обсъждат.

Сочи, че исковата претенция на ищеца насочена спрямо нея следвало да се отхвърли.

На следващо място сочи нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд при разпределение на доказателствената тежест по чл.154 от ГПК относно твърдението на ищеца за изпълнение от ответницата към ищеца разпределително плащане за предходна стопанска година /но по друг договор, а не по процесния/, че следвало да бъде оборено от нея, но поради липса на възражение от нейна страна съдът го приел за вярно.

Счита, че решението на РС-Враца е необосновано, тъй като бил игнорирал становището й в писмения отговор, че тя не носи отговорност за разпределително плащане към ищеца, а такава носи наемодателя и негов съсобственик „Юлстрейд“ ООД. Съдът бил приел за голословно твърдението на ищеца за предходно плащане от страна на ответницата към него по друг договор, а не процесния тригодишен договор, което е неотносимо.

Също така било недопустимо привличането на „Юлстрейд“ ООД като трето лицепомагач на страна на ищеца, поради което били нарушени процесуаланите правила на чл.219 от ГПК.

По делото не било установено и представено доказателство, че „Юлстрейд“ ООД е съсобственик с ищеца.

Моли съдът да отмени обжалваното решение в цялост /а в частта по привличането да го обезсили/, като й се присъдят направените деловодните разноски за двете инстанции.

3

С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 2173/11.02.2025г. от въззиваемия Д. К. И., чрез пълномощника му адв. П. Ц. М. от АК-Монтана, с който оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно.

Сочи, че Б. Г. В. е уведомена своевременно с уведомително писмо изх. № 138/14.12.2020 г., получено от нея на 07.01.2021 г. и е заплащала през предходните години дължимата сума. Навежда твърдения, че наемателят може да извърши разпределението по чл. 30, ал. 1 от ЗС, след уведомяване, което в случая е извършено и другия съсобственик/наемодателя по договора за наем на зем.земи/ не се е противопоставил, като не са представени доказателства в хода на първоинстанционното производство по отношение на предишните плащания.

Сочи, че ответницата Б. А. и третото лице помагач „Юлстрейд“ ООД,биха могли да оборят твърденията за предходни плащания, като представят платежни документи, но такива не били представени пред първата инстанция. В тази връзка с отговора приложил авизо местен превод за сумата 1150,00 лв. за стопанската 2019/2020г. извършен от Б. А. в полза на Д. И..

Твърди, че не са представени доказателства за извършено плащане за стопанската 2022/2023 година към третото лице-помагач и ответник по обратният иск „Юлстрейд“ ООД, вследствие на което обратният иск по отношение на него правилно е оставен от първостепенния съд без разглеждане, а е уважен главният иск по отношение на ответницата В..

Неоснователно е твърдението на въззивника в жалбата, че не били представени доказателства за качеството „съсобственик“ от страна на Д. И., като още с исковата молба са представени Нотариален акт за дарение и Нотариален акт за покупко-продажба, които са вписани в Служба по вписвания гр. Козлодуй.

Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните правила и материалният закон. Претендира за разноски и пред двете съдебни инстанции.

С въззивните жалби и с писмените отговори не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания пред въззивната инстанция.

С определение рег.№ 108/25.02.2025г. постановено по ВГД № 78/2025г. по описа на ОС-Враца, въвзивната инстанция прекратила производството по това дело и го върнала на РС-Враца за отстраняване нередовността по въззивните жалби.

Първоинстанционния съд изпълнил указанията на въззивната инстанция, но приел, че страните по делото не са изпълнили коректно дадените им указания и с Разпореждане рег.

№1994/05.05.2025г. постановено по гр.д.№ 1569/2024г. по описа на РС-Враца върнал въззивните жалби на жалбоподателите.

С Определение рег.№ 522/18.09.2025г. постановено по ВЧГД № 323/2025г. по описа на ОС-Враца е отменил по частна жалба вх. № 7316/20.05.2025 г. на Б. Г. В. - А. от ***, чрез пълномощника си адв. М. Л. - АК-Враца и по частна жалба вх. № 7318/20.05.2025 "Юлстрейд" ООД, ЕИК ***, като трето лице - помагач на страната на ищеца, чрез пълномощника си адв. М. Л. - АК-Враца, Разпореждане 1994/05.05.2025 г. по гр.д. № 2216/2025 по описа на РС-Враца в частта в която първоинстанционният съд е върнал 4 въззивните им жалби против Решение № 759 от 02.12.2024 год., постановено по гр. дело № 1569/2024 год. по описа на Районен съд - Враца.