Решение № 19006 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19006 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20241110172126 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК по искова молба на ищеца „Банка ДСК“ АД срещу ответника З. Р. И., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да плати на ищеца сумите 482,90 € (равностойност на 944,48 лева) – главница, ведно със законната лихва върху последната посочена сума за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.06.2024 г., до окончателното плащане;

208,61 € (равностойност на 408,01 лева) – възнаградителна лихва по кредита за периода от 09.05.2022 г. до 09.04.2024 г.; 46,85 € (равностойност на 91,63 лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията по кредита за периода от 09.05.2022 г. до 29.05.2024 г.; и 61,36 € (равностойност на 120 лева) – разноски за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост – вземания по Договор за стоков кредит № 785127/09.04.2022 г., сключен между страните, като по частно гражданско дело № 38990/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 28. състав, е отхвърлено искане на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по вземанията.

Ищецът твърди, че сключил с ответника Договор за стоков кредит № 785127/09.04.2022 г., като поддържа, че е отпуснал по договора 944,48 лева, които определя като кредит за покупка на тротинетка – сбор от цената от 799,99 лева и застраховка на стойност 144,49 лева, които ответникът следвало да върне за 24 месеца, при лихва от 21,57 % годишно. Претендира се, че годишният процент на разходите (ГПР) е 23,84 %. Поддържа се, че не е платена нито една вноска, заради което ищецът поискал издаване на заповед за изпълнение, но тъй като искането било отхвърлено поради неяснота на размера на вземанията, се предявява настоящия осъдителен иск. Претендират 1 се разноски.

В законоустановения срок (започнал на 07.10.2025 г.) не е подаден отговор от ответника – З. Р. И., чрез особения му представител.

В съдебното заседание ищецът чрез представител поддържа исковете, като претендира и разноски, и поддържа, че ГПР по договора е коректно изчислен.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен от ищеца и неоспорен Договор за стоков кредит № 785127/09.04.2022 г. (на лист 20 – 21 от делото), който е представен по заповедното дело подписан с квалифициран електронен подпис на ответника, ищецът се задължил да плати 799,99 лева на „Технополис България“ ЕАД, за да достави на ответника телефон XIAOMI, като ответникът се съгласил да сключи и застраховка „Стандарт 150+“ с премия от 144,49 лева. Така според т.

1 от договора отпуснатият кредит бил в размер на 944,48 лева. Паричните суми се плащат директно на търговеца на техника и застрахователя, а ответникът се задължава да ги върне на месечни вноски съгласно погасителен план – 24 на брой, като общата сума за връщане е 1171,13 лева, годишният лихвен процент – 21,57 %, а за стойност на ГПР е посочен 23,84 % (т. 7 от договора).

На лист 34 от делото е представена Фактура № 0900230013/10.04.2022 г., издадена от „Технополис България“ ЕАД, която не носи подпис, полето за това, че стоката е получена е празно, и няма посочена дата на плащане. Във фактурата е записано, че плащането ще е по банков път.

Съгласно представената на лист 30 – 33 застрахователна полица и информационния документ на лист 35 от делото покритието „Стандарт 150+“ дава на ответника право при смърт, временна или трайна нетрудоспособност или безработица да получи 50 % от остатъчното си задължение, а ищецът ще получи 100 % от остатъчното задължение (общо 150 % за ползващите се лица).

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявении са по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно съединени при условията на кумулативност осъдителни искове за:

– заплащане на остатъчна главница по договор за потребителски стоков кредит с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПКр;

– за заплащане на възнаградителна лихва със същата правна квалификация;

– за заплащане на лихва за забава с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПКр, и

– за заплащане на разноски за уведомяване като вреди на кредитора 2 съгласно чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД във връзка с чл. 82 ЗЗД.

Съдът е указал с доклада по делото, че следи служебно на основание чл.

22 ЗПКр във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр дали посоченият в договора за кредит ГПР отговаря на залегналата в приложението към закона формула, като по отношение на застраховката ще я взема предвид като разход съгласно указанията на Съда на Европейския съюз по решението му от 23.04.2026 г. по дело C-744/24 Bank Polska Kasa Opieki.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между ответника и праводател на ищеца е сключен договор за потребителски кредит, по който на търговец, продал стоки и услуги на ответника, е предоставена парична сума, равна на цената на стоките и услугите, като се следва дефиницията за стоки и услуги по цитираното в предходния абзац решение за преюдициално заключение. Искът за възнаградителна лихва се уважава при уважаване на иска за главница, ако е уговорена такава лихва. Претенцията за лихва за забава се уважава при доказване на падежи на вземането. Претенцията за разноски за неизпълнение на ответника се уважава, ако ищецът установи, че е направил такива, и то в причинна връзка с неизпълнението на договора. Всички искове без първия ще се отхвърлят на основание чл. 23 ЗПКр, ако се установи, че посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря точно на формулата в приложението към същия закон.

Тъй като застраховката облагодетелства не само кредитора, но и ответника, то включването на премията за нея в размера на „чистата стойност“ отпуснатия кредит не противоречи на § 1, т. 1 и 3 ЗПКр. ГПР е правилно изчислен.

Представената фактура обаче не доказва, че ищецът е платил за стока, която ответникът е получил, тъй като няма описано признание за плащане или приемане на стоката от ответника. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 10 ЗДДС датата на данъчното събитие не е задължително да е дата на плащането, а съгласно чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗДДС данъчното събитие може да възникне и преди доставка на стоката, поради което фактура без посочена изрично дата на получаване на стоката от правоимащо лице, различно от платеца, не доказва продажба към това лице. Следователно не е доказано получаване на стока от ответника и продажба към него, и ищецът не е доказал изпълнение на задължението си да предостави пари на тръговеца – продавач към ответника.

По делото няма нито един друг подписан от ответника документ, който да установява договорните им отношения с ищеца, няма и признание за получаване на стоката – т.е. за това, че ответникът е използвал кредита. Не се твърди и плащане, с което ответникът да е признал дълга си. Оттук и няма данни, че именно ответникът е бил в договорна връзка с ищеца.

Следователно всички искове следва да се отхвърлят.

Допълнително исковете за лихва за забава и „разходи“ за изискуем кредит се основават на забранени договорни клаузи, които нарушават правилото изпадналия в забава потребител – длъжник, да плаща само законна лихва за забава – чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПКр, и не са основателни и поради това.

3

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК. Той обаче не е взел лично участие по делото, не е правил разноски, и не следва да се присъждат такива.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК от „Банка ДСК“ АД искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9 ЗПКр; чл. 33, ал. 1 ЗПКр, и чл. 82 ЗЗД за осъждане на З. Р. И., с ЕГН: **********, и постоянен адрес: общ. П., с. Б., ул. „С. С.“ № **, да плати на „Банка ДСК“ АД, с ЕИК: 121830616, и адрес на управление: София, ул.

„Московска“ № 19, сумите от 482,90 € (четиристотин осемдесет и две евро и 90 цента) – главница; 208,61 € (двеста и осем евро и 61 цента) – възнаградителна лихва по кредита за периода от 09.05.2022 г. до 09.04.2024 г.;

46,85 € (четиридесет и шест евро и 85 цента) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземанията по кредита за периода от 09.05.2022 г. до 29.05.2024 г.; и 61,36 € (шестдесет и едно евро и 36 цента) – разноски за уведомяване на ответника за предсрочна изискуемост – вземания по Договор за стоков кредит № 785127/09.04.2022 г., сключен между страните.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4