Решение № 218 от 10.12.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Ловеч, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200881 по описа за 2024 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №0054130 издаден от ОД на МВР Ловеч, на жалбоподателят М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****, на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250.00 лева за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, за това, че на 12.10.2022 г. в 15.30 часа в обл. Ловеч, път II-35 км 38+844, с АТСС АRH CAM S1, насочено в посока гр. ****, снимащо движещите се в посока гр. Плевен при максимално разрешена скорост от 60 км.ч., въведено с ПЗ В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3%. С АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна застраховка ГО. Посочено е, че за МПС ****** с регистрационен номер ******* е установено нарушение на Кодекса за застраховането (КЗ), заснето с автоматизирано техническо средство/система № 120cd3d. Посочено, е че собственик на когото е регистрирано МПС е М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена, в срок жалба от М.

С. Б., чрез адв. Ц. от ЛАК, с която моли съда да отмени обжалвания ЕФ. С жалбата навежда твърдения, че процесното МПС не е негова собственост а е собственост на Министерство на отбраната, като към датата на която се твърдяло, че е извършено нарушението е имало валидна сключена задължителна застраховка ГО, в която насока излага подробни аргументи.

С оглед на гореизложеното моли съда да отмени издадения ЕФ, като незаконосъобразен и неоснователен, като съдът присъди на доверителят му направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Ц., който моли съда да отмени обжалвания ЕФ на посочените в жалбата основания.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч - редовно призован, не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е 1 процесуално допустима и основателна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 30.09.2024 г., а жалбата е депозирана на 03.10.2024 г. с вх. №295000-10781, поради което съдът приема, че жалбата предмет на настоящето дело се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по раздел ІІ, буква "А", т. 10. 1 от приложение № 1 от КЗ е въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ въвежда задължение да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите всяко лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

По делото са приети и вложени като доказателства: свидетелство за регистрация на МПС от поделенията на въоръжените сили, удостоверение за наличие на сключена застраховка, издадено от Зам. Директор на ЗД „Бул Инс“ АД, от което е видно, за автомобил „******** с рег. №******* и рама №******** към дата 12.10.2022 г. има валидна полица ****** по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите в ЗД „Бул инс“ АД; заверено копие на застрахователна полица ****** с валидност от 0000 часа на 01.07.2022 г. до 23.59 часа на 30.06.2023 г.; заверено копие на договор №УД-15-8/01.07.2021 г. сключен между МО и ЗД „Бул инс“ АД от 01.07.2021 г.; заверено копие на списък на ППС от военно – географска служба за застраховане със задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите и „Злополука на местата в МПС“ в периода от 01.07.2022 г. до 30.06.2023 г. от който е видно, че процесното МПС е собственост на Министерство на отбраната, като същото е посочено в т.3.1 – 4 позиция на списъка.

Отделно от това по делото не са представени доказателства, от които да се установява, че процесното МПС е собственост на жалбоподателя М. Б., както и не се обориха представените от жалбоподателя доказателства, че последното е собственост на Министерство на отбраната, което води до извод, че в случая неправилно е определен субекта на нарушението.

Със съпроводително писмо с рег. № 906000-15989/10.10.2024 г. на ВПД Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч в РС Ловеч е изпратена цялата административно наказателна преписка /видно от отразеното в писмото / но към преписката не са приложени, каквито и да е било доказателства от които да се установява, защо за процесното нарушение ангажирана за процесния ЕФ отговорността на жалбоподателя Б., а не на собственика на процесния ЕФ.

По силата на чл.84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият в административнонаказателното производство е лицето посочено като нарушител и той се 2 счита за невинен до доказване на противното. Следователно по аргумент от чл.84 от ЗАНН вр. чл.103 ал.1 от НПК не може да се приеме, че отразените в процесния ЕФ обстоятелства, имат доказателствена сила до доказване на противното, като в тежест именно на административнонаказващия орган е да докаже нарушението, тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение и именно той следва да докаже по безспорен начин пред съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. В конкретния случай административнонаказващия орган не ангажира, каквито и да било доказателства от които да се установява, че именно жалбоподателят е извършителят на констатираното нарушение. Ето защо съдът приема, че нито от обективна, нито от субективна страна, не се доказа в хода на делото, че жалбоподателят е извършил деянието, описано в обжалвания ЕФ.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че МПС „******** с рег. №******* и рама №******** към 15.30 часа на дата 12.10.2022 г. е имало валидна полица ****** по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите в ЗД „Бул инс“ АД, предвид на което и не е осъществен състав на нарушение по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ; както и че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Б., тъй като събраните по делото писмени доказателства безспорно сочат на извод, че собственик на процесното МПС към датата на която се твърди, че е извършено нарушението, е МО.

По изложените по – горе съображения, съдът намира, че обжалваният Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №0054130 издаден от ОД на МВР Ловеч, се явява незаконосъобразно издаден и като такъв следва да бъде отменен.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът н а чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е договорено възнаграждение в размер на 500 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата 3 на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното възнаграждение е в размер на 500 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 250.00 лева, като АНО е направил на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При така събраните данни, съдът намира, че претендирания размер на адвокатското възнаграждение е над минимума на предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата размер и следва да бъде уважен в размер от 400.00 лв., а за горницата над 400 лева до 500 лева оставен без уважение.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия Г №0054130 издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на жалбоподателят М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****, на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.1 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250.00 лева, за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР – Ловеч да заплати на М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****, сумата от 400 лв. представляваща направените разноски за адвокатска защита по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. Б., ЕГН ********** от гр. ****, за присъждане на разноски за адвокатска защита в пълния претендира по делото размер от 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

4