Определение № 1957 от 04.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1957 гр. София, 04.07.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20228002103920 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 15071/06.07.2022г. на М. Б. М.,гр.К., чрез процесуалния представител адвокат А. М., срещу въззивно решение № 779/31.05.2022г. по гр.д.№3081/2021г. на Софийски апелативен съд. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба са изложени твърдения за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и на чл.280,ал.2, предл.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. В хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд при изпълнение задължението си по чл.307 , ал.3 ГПК, да извърши указаните му процесуални действия от ВКС, респ. да формира мотиви и обсъди документ, който представлява писмено доказателство по смисъла начл.303, ал.1, т.1 ГПК; 2. Следва ли въззивният съд служебно да допусне изпълнение на съответната експертиза /съдебно-техническа/ с оглед приложението на специални знания, предвид преценката по реда на чл.307, ал.3 ГПК на писмено доказателство – в случая строителен протокол № 162/1967г.; 3. Доколко въззивният съд е длъжен да установи точно, респ. да обоснове своя краен акт по реда на чл.235,ал.2 ГПК само върху установените правопораждащи факти по делото; 4. Наличието на извършена строителна реорганизация и вътрешно преустройство на спорния имот, доколкото основите и част от стените на имота са запазени, може ли да доведе до възникването на нов обект на правото на собственост; 5. Може ли наличието на извършена вътрешна реорганизация на 1 отчуждената вещ да обуслови извод, че сградата не съществува реално до размера, в който е била отчуждена, респ. че по отношение на тази сграда не може да настъпи реституционният ефект. 6. Следва ли презумпцията по реда на чл.69 ЗС да се счита за оборена, в случая от страна на ищеца, ако претендиращият владелец е упражнил процесуалното си право по реда на чл.224 ЗУТ да иска премахване на сграда, върху която упражнява фактическа власт и за която е претендирал, че представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ; 7. Препятства ли се възникването на последиците на изтеклата придобивна давност, ако след изтичане на законово определения срок за нея отпадне един от елементите на фактическия й състав – намерението за своене; 8. Може ли да се заличат с обратна сила последиците на изтеклата придобивна давност, в случай, че след изтичане на законово определения срок отпадне един от елементите на фактическия й състав – намерението за своене. Сочат се решения на ВКС, вкл. ТР №1/2012г., ОСГК, ТР № 4/2012г. ОСГК, №7/2014г., ОСГТК, с твърдение че обжалваното им противоречи по горните въпроси.

Основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК се мотивира с допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане строителен протокол №162/1967г. и неизпълнение на задължението по чл.307, ал.3 ГПК, неизпълнение на задължението за излагане на мотиви по чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК. Сочи се за очевидно несъстоятелно и необосновано приетото, че искането за премахване на незаконна постройка представлява по своята същност липса на намерение за своене. По делото са депозирани „писмени бележки“ от касатора от 31.03.2023г., които съдържат допълнителни аргументи към касационната жалба и изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК, но същите не могат да бъдат разгледани в настоящото производство.

В отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД, гр. София, сочи, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С решение № 157/2015г. по гр.д.№7271/2014г. на ВКС, І г.о. е отменено въззивно решение № 16667/2014г. по гр.д.№1531/2014г. на Софийски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане. Дадени са указания за назначаване на техническа експертиза за установяване на запазените части на одържавената сграда и евентуално навеса, като се направят допълнителни изследвания.

С решение № 605/2017г. по гр.д.№ 4905/2015г. на Софийски апелативен съд е отменено решение №88/2014г. по гр.д.№228/2013г. на Окръжен съд – Кюстендил и е постановено друго, с което е уважен предявеният от „Специализирана болница за рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД срещу М. Б. М. иск с правно основание чл.108 ЗС. С определение №63/2018г. по гр.д.№ 2775/2017г. на ВКС, Іг.о. не е допуснато касационно 2 обжалване на въззивното решение.

С решение на ВКС от 06.10.21г. по гр.д. № 1209/21г. по реда на чл.307,ал.3 ГПК е отменено влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд №605/2017г. по гр.д. № 4906/15г. и делото е върнато за ново разглеждане на въззивния съд.

При новото разглеждане с въззивното решение е отменено решение на ОС-Кюстендил от 07.03.14г. по гр.д. № 228/13г. Постановено е друго, с което е признато за установено по иска с правно основание чл. 108 ЗС на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД против М. Б. М., че ищецът е собственик на: масивна едноетажна сграда със застроена площ от 390 кв. м., състояща се от кухня със застроена площ от 120 кв. м., столова със застроена площ от 180 кв. м. и зала със застроена площ от 90 кв. м., която сграда е построена в УПИ *-* в квартал 294 по плана на [населено място], образуван от бившия парцел *, имот с пл. № *, в квартал 294 по плана на [населено място], находяща се на [улица], № 21, целият с площ от 749 кв. м., ведно със съответното на сградата право на строеж върху урегулирания поземлен имот, при подробно описани граници на имота по КККР, с предназначение – складова база. М. М. е осъдена да предаде на „Специализирани болници за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД владението на описания имот. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен КНА № 60 от 04.04.2012г.

Въззивният съд е приел, че събраните в рамките на всички проведени до момента съдебни производства доказателства /писмени, гласни и експертни заключения/, преценени в съвкупност и в контекста на твърденията и възраженията на страните, установяват, че в полза на държавата са били отчуждени по реда на ЗОЕГПНС имоти, собственост на Г.Б. и Р.З., в това число: терен, находящ се в [населено място], ул. „9-ти септември“ № 21 /сега [улица]/, заедно с разположените в имота – къща с площ от 90 кв. м. и навес - гараж с площ от 90 кв. м. След отчуждаването описаните имоти са били предоставени от държавата за стопанисване и управление и включени в баланса на „Санитарно курортен комплекс“, гр.

Кюстендил. Със заповед от 28.07.2000г. на министъра на здравеопазването курортният комплекс е преобразуван при условията на чл. 103 и чл.104 ЗЛС /заедно с други подобни комплекси/ в „Специализирана болница за рехабилитация – Национален комплекс“ ЕАД /вписано в търговския регистър с решение на СГС от 02.08.00г./. Дружеството е поело активите и пасивите на преобразуваните комплекси. Дружеството се е снабдило с КНА № 81/2005г. за правото на собственост върху масивна едноетажна сграда със застроена площ 390 кв. м., състояща се от кухня със застроена площ 120 кв. м., столова със застроена площ 180 кв. м. и зала със застроена площ 90 кв. м., находяща се в имот с пл. № *, кв. 294 по плана на [населено място], на [улица]. След влизане в сила на ЗВСОНИ описаните дворно място с площ 749 кв. м., находящо се в [населено място], [улица], съставляващо имот с пл.

№ *, кв. 294 и едноетажна масивна сграда с площ 90 кв.м. и навес с площ 90 кв.м. са възстановени на наследниците на бившите собственици, които са се снабдили с КНА № 40А /19.08.99г. за тези имоти. Впоследствие са продали с нотариален акт № 98/20.07.06г. поземлен имот, сграда с площ 90 кв.м. и барака – лятна кухня с площ 54 кв. м. на ответника М.М.. Ищецът поддържа, че се легитимира като собственик на процесния недвижим имот 3

/както е индивидуализиран в КНА № 81/2005г. чрез придобиването му от държавата при условията на правоприемство, настъпило в хипотезата на чл. 103 и чл. 104 ЗЛЗ. Ответникът поддържа, че се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на деривативно придобивно основание съгласно сключения договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 98/2006г.

Въззивният съд е посочил, че след преценка на приетите по делото доказателства във всички съдебни производства в тяхната съвкупност се установява, че отчуждените сгради /индивидуализирани с параметрите по НА № 40-А/99г. и № 98/2006г. са били фактически /строително/ преобразувани до 1992г., когато е настъпил реституционният ефект по ЗВСОНИ и вследствие на това са придобили параметрите /видоизменени до индивидуализацията/ съгласно НА № 81/2005г. Спорни по делото с оглед решенията на ВКС : № 157/2015г. по гр.д.№7271/2014г., І г.о и №60113/2021г. по гр.д. № 1209/2021г., Іг.о., са обстоятелствата дали извършеното фактическо строителство и преустройство на сградите представлява създаване на изцяло нов обект на собственост. В тази хипотеза, предвид правилото на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ и постановките на ТР № 1/1995г., ОСГК, ВКС, реституцията не би породила правен ефект спрямо постройките. Ако тази реорганизация е извършена при запазване на старите постройки, чрез фактическо инкорпориране на същите в новоизградения обект на собственост, реституционният ефект по ЗВСОНИ би породил правен ефект в полза на наследниците на бившите собственици, съответно и в полза на последващия приобретател на имота – ответника по делото. Релевантното към правния спор обстоятелство не е кога точно във времето, а дали строителството и реорганизацията са извършени след отчуждаването и до влизане в сила на ЗВСОНИ. Този факт е надлежно установен в процеса от събраните доказателства. Те установяват, че преустройството и строителството са започнали в периода след отчуждаването по ЗОЕГПНС и са приключили към момента на реституцията по ЗВСОНИ. Тези факти не са спорни между страните.

Видът на процесното преустройство /от фактическо и строително естество/ подлежи на проверка основно чрез технически експертизи. От приетото заключение на назначената съобразно указанията на касационната инстанция с решение № 157/2015г. по гр.д.№ 7271/2014г. на ВКС разширена експертиза, извършила оглед на сградите, обясненията на всички вещи лица, гласните доказателства, строителния протокол № 162/1967г., обосновал решението на основание чл.303,ал.1 т.1 ГПК на ВКС в производството по отмяна, се налага извод, че отчуждените постройки не са били разрушени изцяло, а са били частично запазени и на практика инкорпорирани в новия строеж /извършен поетапно във времето/.

Извършеното фактическо преустройство на отчуждените имоти обаче е било толкова съществено, че същото на практика е променило като индивидуализиращи параметри изцяло първоначалните обекти на собственост /сгради/. Това преустройство е създало коренно различен обект на собственост, като на мястото на отчуждените паянтови постройки е била изградена една монолитна и масивна сграда. Косвен, но категоричен аргумент в тази насока е и самото изцяло различно описание на старите имоти и на новия такъв в двата документа за собственост: нотариален акт № 81/2005г. /легитимиращ ищеца/ и нотариален акт № 98/2006г. /легитимиращ ответника/. Разликата е във фактическите 4 параметри /вид на строежа, площ, разположение, височина и т.н./. Следователно извършеното преустройство /строителна реорганизация/ на отчуждените постройки, без те да са били изцяло премахнати, и проведената поетапно във времето строителна дейност са толкова съществени, че са променили изцяло фактическия и правен по смисъла на чл. 1, ал.