Решение № 149 от 17.05.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Разлог, 17.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Гр. дело № 20221240101208 по описа за 2022 година

Предявени са искове от „ВК“ЕООД-С.З., у.„Х.Б.“№62, ч/з адв. АТ.С. от АК-С.З., с/у Р.Д.К., с ЕГН*, адрес г.Б., у.„П.“№11.

Иска се от съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 210,26 лв. - главница за дължима сума за предоставени и незаплатени ВК услуги в периода от 08.05.2019 г. до 10.12.2021 г., ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението - 21.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за забава от 31,86 лв. за периода от 15.06.2019 г. до 16.02.2022 г., за което е било издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по ч. гр. д. №289/2022 г. по описа на Рг.РС, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.

Претендират се сторените от ищеца съд. и деловодни разноски.

Съобразявайки факта, че производството по делото е образувано по предявения иск с правно осн. чл.422 ГПК, съдът е определил сумата от общо 400.00 лв. - депозит, който да бъде внесен по сметка на Рг.РС от ищцовата страна за назначаване на особен представител на ответника. С оглед горното, с Определение №905 от 20.08.2024 г. исковият съд е взел решението за предоставяне на правна помощ на ответника ч/з оказване на процесуално представителство по гр. дело №1208/2022 г. по описа на Рг.РС, на основание чл.47, ал.6 ГПК, а след внасяне на депозита и отправяне на искане до БАК, е назначен особен представител на ответника – адв. Е.Я. от АК-Б.

В депозираната ИМ се твърди, че във „ВК“ЕООД е открита партида №*, за водоснабден имот в г.К., к.„В.Л.“№5. в.б, е.1, а.26 на името на Р.Д.К.. С ползването на съответните услуги м/у експлоатационното дружество и потребителя са възникнали договорни отношения, по силата на които дружеството „ВК“ЕООД се е задължило да доставя питейна вода до имота на абоната, а той се е задължил да заплаща ст-стта й след извършен отчет от инкасатор на използваните количества. Сочи се, че при закъснения в плащанията се начисляват лихви съгласно чл.40, ал.1 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди се, че по горепосочената партида има неизплатени в срок задължения към дружеството от 210,26 лв., произтичащи от предоставени и незаплатени ВК услуги в периода от 08.05.2019 г. до 10.12.2021 г., за което са издадени 26 бр. ф-ри, както и лихви за забавено плащане от 31,86 лв. за период от 15.06.2019 г. до 16.02.2022 г. Релевира се, че за този период е извършвано ежемесечно отчитане и начисляване на ползваните ВК услуги в имота на 1 потребителя в г.К., к.„В.Л.“,№5, в.б, е.1, а.26. Твърди се, че отчитането на количествата доставена и отведена вода е обективирано ч/з запис в електронен карнет за партидата на ответника и става п/з текущия месец, като платежния документ - ф-ра за тях се издава до края на текущия месец. Срокът за заплащане на дължимата сума по него е 30 дни от датата на издаване на документа /задължение регламентирано в Общите условия за предоставяне на ВК, услуги на потребителите чл.33, ал.2 от действащите ОУ и чл.31, ал.2 - стара редакция на ОУ в сила до 27.09.2014 г. вр. с чл.40 от Наредба №4/2004 г. - за условията и реда за присъединяване па потребителите и за ползване на ВКС/. Сочи се, че предвид изложеното, с/у Р.Д.К. от г.С.З. от страна на ищцовото дружество „ВК“ЕООД-С.З. е подадено заявление по реда на чл.410 ГПК, и вр. с него е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №196/10.03.2022 г. по ч. гр. д. №289/2022 г. по описа на Рг.РС, с която на длъжника е разпоредено да заплати на „ВК“ЕООД-С.З., сумите както следва: 210,26 лева за главница и 31,86 лева за лихва в/у тази сума за периода от 15.06.2019 г. до 16.02.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване па заявлението 21.02.2022 г. до окончателното заплащане на сумата, както и 25.00 лева за платена държ. такса. С оглед обстоятелството, че издадената заповед е връчена на длъжника по реда па чл.47, ал.5 ГПК, Рг.РС е дал указания на заявителя „ВК”ЕООД-С.З., за предяви иск относно вземането си по реда па чл.415, ал.2, вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В изпълнение на дадените от заповедния съд указания по чл.415 ГПК, а и в срок, заявителят-кредитор е упражнил потестативното си право да предяви специалния положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, с който се иска от съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 210,26 лв. - главница, ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на заявлението - 21.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, представляваща дължима сума за предоставени и незаплатени ВК услуги в периода от 08.05.2019 г. до 10.12.2021 г., както и лихва за забава от 31,86 лв. за периода от 15.06.2019 г. до 16.02.2022 г.

В срока за отговора, ответникът ч/з назначения по делото особен представител адв. Е.Я. от АК-Б. е депозирал такъв, който съдържа доводи за неоснователност на предявените искове.

С отговора се оспорва твърдението в ИМ, че Р.Д.К. е депозирал заявление за присъединяване към „ВК“ЕООД. Оспорва се твърдението, че Р.Д.К. е открил на негово име партида във „ВК”ЕООД. Оспорва се твърдението, че ищцовото дружество е в договорни отношения с Р.Д.К.. Оспорва се претендираните от ищеца суми по основание, като се твърди, че м/у ответника и ищцовото дружество не съществува нито облигационно, нито търговско правоотношение. Оспорва се твърдението, че Р.Д.К. дължи претендираните суми, както и начислената лихва за забава и претендираната законна лихва. Оспорва се твърдението, че е налице търговска сделка по смисъла на търговския закон. Във вр. с направените оспорвания се правят следните нови фактически твърдения: Ответникът не е подавал заявление за присъединяване, не е сключвал договор за водоснабдяване, не е абонат на „ВК“ЕООД-С.З.

Твърди се, че няма данни ответникът да е бил собственик, ползвател или обитател на а.26, е.1, в.б, в к.„В.Л.“№5, г.К. Твърди се, че претендираната сума не е дължима от представляваното от ответника и се сочи, че същият никога не е ползвал процесния имот и не е консумирал претендираното кол-во питейна вода. Твърди се също, че лицето не живее и не е живяло в г.К., к.„В.Л.“№5, в.б, е.1, а.26, в периода от 08.05.2019 г. до 10.12.2021 г., поради което не дължи претендираната сума за ползвана питейна вода. Сочи се, че ответникът не е подавал заявление за включване, не му е откривана партида, не е сключвал договор за доставка на питейна вода м/у него и ищцовото дружество. Твърди се, че на основание чл.111. ал.3 от ЗЗД, част от вземанията по издадените ф-ри в началния период на претендиране на суми за консумирана питейна вода и претендираните лихви по същите са погасени с изтичане на 3-годишната давност. Посочва се, че ответникът не дължи лихва за забавено плащане, тъй като липсва основание, на което да дължи основното вземане по претендираната главница. Сочи се, че лихвата е акцесорно задължение и поради липсата на главно задължение, не е налице законно основание, на което да се дължи лихва за забава за периода от 08.05.2019 г. до 10.12.2021 г., от 31,86 лева. Иска се съдът да отхвърли предявените искове.

2

В СЗ ищеца - редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът се представлява от назначения по делото особен представител адв. Е.Я., който поддържа писмения отговор. Моли съда да отхвърли исковете.

По делото са ангажирани писмени док-ва, назначени и изслушани са ССчЕ и СГЕ. От събраните по делото писмени док-ва се установява следното: От приложеното към настоящето, ч. гр. д. №289/2022 г. по описа на Рг.РС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 от ГПК, в полза на дружеството-ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 210,26 лева за главница и 31,86 лева за лихва в/у тази сума за периода от 15.06.2019 г. до 16.02.2022 г.), ведно със законната лихва от датата на подаване па заявлението 21.02.2022 г., до окончателното заплащане на сумата, както и 25.00 лева за платена държ. такса.

По делото е представена справка за неплатени задължения за абонат * от дата 01.01.1990 г. до 15.01.2022 г., лихва до дата 16.02.2022 г., по партидата на ответника. Представени са също и 26 бр. копия на ф-ри. Ищеца е представил и извлечение от досие по абонатен №*, на името на Р.Д.К.; Заповед №*/25.10.2017 г. за въвеждане на ползването на ел. карнет; копие на хартиен карнет по партида №*; копие на протокол за смяна на водомер №*/06.03.2020 г. и извлечение по партидата на Р.Д.К. от имотен регистър към АВп. По делото е назначена и изслушана ССчЕ и СГЕ, с която се установява р-ра на начислените за процесния период суми за ВК услуги и се изяснява въпроса, дали положените подписи в предоставените от ищеца документи са положени от ответника Р.Д.К..

При така установеното, съда направи следните правни изводи:

Предявеният по делото специален положителен установителен иск е заявен от ищцовото дружество „ВК“ЕООД-С.З., с/у Р.Д.К. и с него ищцовата страна цели да установи със сила на присъдено нещо съществуването на паричното вземане, за което в полза на заявителя е била издадена Заповед по чл.410 ГПК, респективно влизане в сила на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, т.к. е заведен в Рг.РС от заявителя в заповедното производство против длъжника и в рамките на преклузивния срок, поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение м/у страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял и отвеждал вода от имота на ответника п/з исковия период, по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

Съгласно §1, ал.1, т.2, б.„а” и„б” от ДР, на ЗаЗРВКУ, потребители са ЮЛ или ФЛ собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВК услуги и ЮЛ или ФЛ - собственици или ползватели на имоти в ЕС. Разпоредбата на чл.3 от Наредба №4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВКС също определя като потребители на услугите ВК следните категории лица: 1/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително ч/з концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – ЕС; 3/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един ПИ и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В производството по делото не са представени доказателства от които да се установява, че ответната страна е собственик или титуляр на правото на ползване по отношение на процесния имот, следователно че е страна по твърдяното облигаторно правоотношение, възникнало при Общи условия, в качеството му на потребител на ВКУ. С отговора на ИМ е направено изрично възражение за наличието на облигационно правоотношение м/у страните. С оглед на това ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които се пораждат претендираните от него права, а именно наличието на право на собственост или ограничено вещно право на ползване в патримониума на 3 ответника п/з исковия период досежно процесния имот. Горното остана недоказано.

Единственото док-во ангажирано от ищеца в тази вр. е представеното извлечение на справка ч/з отдалечен достъп по данни за ФЛ за всички служби по вписвания, която не представлява официален документ, установяващ наличие на право на собственост и в този смисъл предявения иск остава недоказан по основание.