Решение № 47 от 15.01.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Б., 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.П.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.П.П. Административно наказателно дело № 20231810200630 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Г. С. Г. с ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Л., общ. Б., ул. „**“ **, е обжалвал в законния срок наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Б., упълномощен със заповед № *** от *** на Директора на ОДМВР-София, с което за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упланомощен защитник – адв. Г.У., който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна – Началника на РУ Б., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

АУАН № ***/*** г.; НП № ***/*** г., справка за нарушител/водач, заповед № ***/*** и събраните гласни доказателства – показанията на актосъставителя Г. Л. Б., на длъжност “мл. автоконтрольор” при РУ Б., се установява следната фактическа обстановка:

На *** г. около 02,00 часа, на път 161, в района на км 31+500, с посока към с. Л., общ. Б., свидетелите Г. Л. Б. и П. И. И. - полицейски служители при РУ Б., били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия по пътя в посока с. Л., л.а. „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Г. С. Г.. При извършената на водача проверка с техническо средство Арлкотест Дрегер 7510 с фабр.№ ARDM, се установило, че водача управлява МПС с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,82 промила, поради което му издали талон за медицинско изследване на проба кръв и 7 броя стикери. Водачът Г. не се възплозвал от предоставеното право и не дал кръвна проба. За установеното нарушение на водача Г. бил съставен АУАН № ***/*** г., който нарушителят подписал без възражения.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Б., в което е възпроизведена същата фактическа обстановка и е прието за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т.

1 от ЗДвП, а именно за това, че на *** г., в 02,03 часа, на път трети клас № 161, около 31+500 км с посока на движение с. Л., управлява л.а. „***“ с рег.

№ ***, собственост на Р.Д.Н., с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, с което виновно е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1000,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля актосъставител Б., както и от съставения АУАН.

Показанията на свидетеля са непротиворечиви с писмените доказателства по делото и съдът ги цени с доверие. По делото не се събраха доказателства които да противоречат на фактическите констатации, отразени в съставения АУАН и съдът ги цени като достоверни.

2

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер, като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда констатира следното:

В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РУ Б., а атакуваното наказателно постановление е издадено от Началник РУ Б., т. е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.

Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след обстоен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на ЗАНН. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно нормите на ЗАНН. По делото не са установени различни факти и обстоятелства, както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено. Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.

По приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП въвежда общата забрана към субекта 3

-водач на пътно превозно средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Според приложената санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон - наказва се с "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство", който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и "Глоба" от 1000 лв. Разпоредбата съдържа две алтернативни за административно-санкционно въздействие, степенувани в зависимост от тежестта и съдържателните обективни характеристики на нарушението, с оглед количествената диференциация на установената концентрация на алкохол в кръвта в диапазон от 0, 5 до 0, 8 на хиляда или в диапазон 0, 8 до 1, 2 на хиляда. Следователно санкционния механизъм на чл. 174, ал. 1 ЗДвП е конструиран от законодателя по метод на въвеждане и отчитане на степента на обществена опасност на възможните форми на неправомерно поведение, при което за довършване на изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно установяването с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта на водача в общ диапазон от 0, 5 до 1, 2 на хиляда. В конкретния случай, както вече бе обсъдено, безспорно се установява на база показанията на актосъствителя, отговарящи на критериите за пълнота, точност, информативност и тяхната съгласуваност с останалите писмени доказателства, че на процесната дата Г.

Г. е управлявал МПС, както и че техническото средство е отчело 0,82 на хиляда, поради което и той безспорно е извършил квалифицираната по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП форма на административно нарушение.

Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН - деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно ал. 2 на същия текст - непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Съобразно чл. 11, ал. 2 НК, към който чл. 11 от ЗАНН препраща, относно вината - деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В конкретния случай няма спор, че жалбоподателят Г. е 4 пълнолетен и вменяем, достигнал е нужния психо-емоционален праг на зрелостта и социален опит, позволяващи му да разграничава социалната допустимост и полезност на определени форми на поведение, да изгражда самокритичност, а във волевата му сфера би следвало да функционират съответните контролни и възпиращи механизми. Липсват основания, за да се приеме, че жалбоподателят не е съзнавал, че е консумирал алкохол. Напротив същият съвсем осъзнато е решил да управлява МПС при оформена представа за предшестваща употреба на алкохол, за което имплицитно могат да бъдат почерпени съдържащите се индиции в данните относно поведението му при проверката – ядосвал се, че някой го накарал да ходи до Б., след като е пил.

Ето защо и за настоящия състав не остава никакво съмнение, че се касае за виновно извършено деяние при форма на вина пряк умисъл.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че извършеното деяние правилно е квалифицирано като административно нарушение, като на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП законосъобразно е наложена сътоветстващата административно-репресивна реакция, изразима в кумулативните наказания "Лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца и "Глоба" в размер на 1000 лв. Видно от санкционната норма двете наказания са определени в предвидения от законодателя размер, който е фиксиран и не може да се изменя, нито редуцира в желаната от нарушителя благоприятна перспектива. По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***/*** г., издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ Б., упълномощен със заповед № *** от *** на Директора на ОДМВР-София, с което на Г. С. Г. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес с. Л., общ. Б., ул. „**“ **, за нарушение на чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000,00 лева, и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца., като правилно и законосъобразно.

5

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- София област, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото постановяване.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 6