Определение № 27 от 15.01.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 15.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500572 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Б. Г. Б., чрез процесуалния представител адв. Т. Д., срещу протоколно определение от 07.11.2024г. на ОС - Силистра, постановено по гр. д. № 152/2019г. и с което първоинстанционният съд е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на спора по гр. д. № 493/2024г. по описа на ОС – Силистра, по предявена искова молба с вх. № 4144/07.11.2024г., на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК. По подробно изложени в жалбата доводи за липса на предпоставки за спиране на производството, се иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК насрещните страни- В. Е. Т. и Д. Д. Й. са депозирали писмени отговори, в които изразяват становища за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество настоящият състав намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съдебната практика е константна, че преюдициалност по см. на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице тогава, когато силата на пресъдено нещо на съдебния акт по преюдициалното дело обвързва страните по спора по обусловеното дело и ако разрешеният със СПН спор между тях обуславя допустимостта или основателността на предявения иск по обусловеното дело. Връзката на обусловеност между двете дела, вън от формалния критерий за предметните и субективните предели на СПН по преюдициалното дело, се определя и от 1 значението на разрешените със СПН въпроси спрямо предмета на правния спор по второто дело, очертан от правните основания на предявения иск и защитните възражения на ответника.

В настоящия случай първоинстанционното производство е образувано по предявен от Б. Г. Б., в качеството му на взискател по изп.д. № 454/2015г. на ЧСИ рег.№ 71 иск с правно основание чл.464 ГПК срещу присъединения по изп. делото кредитор Д. Й. и длъжника В. Т.. Предмет на оспорването е вземането на Д. Й. спрямо В. Т. по издаден по ч.гр.д. № 1610/2018г. на РС Силистра изпълнителен лист № 893/07.12.2018г. за сумата от 208 616,36лв. , представляващи неизплатено трудово възнаграждение за периода 20.06.1995г.

– 29.06.1999г., ведно със законната лихва, считано от 14.11.1018г. до окончателното изплащане на задължението и мораторна лихва в размер на 489 927,21лв. Това вземане е оспорено с твърдения, че не съществува, евентуално, че същото е погасено по давност.

По предявен от В. Т. - длъжник по изпълнителното дело, срещу взискателя Б. Б., иск с правно основание чл.439 ГПК е образувано гр.д. № 493/2024г. по описа на СОС.

Предмет на този иск е установяване несъществуването на вземането на Б. Б., възникнало на основание трудов договор от 03.06.2003г. и за което е образувано изп.д. № 454/2015г.по описа на ЧСИ, с рег.№711, въз основа на издаден ИЛ по гр. д. №7/2006г. по описа на ВРС, поради погасяването му по давност.

Налице е висящ спор по гр.д. № 493/2024г. по отношение на съществуването на вземането на Б. Б., като евентуалното уважаване на предявения от длъжника по изпълнителното дело отрицателен установителен иск и приемане за установено, че вземането на Б. Б. не съществува, ще има за последица и отпадане на материално-правната му легитимация на ищец по иска с правно основание чл.464 ЗЗД, предмет на гр. д. № 152/2019г.

Решението, постановено по този спор ще има значение за правилното решаване на спора по гр. д. № 152/2019г., доколкото при уважаване на иска по чл.439 ГПК и установяване несъществуването на вземането на Б. Б. ще отпадне качеството му на взискател в изпълнителното производство, съответно за него няма да е налице правен интерес от предявяване на иск за оспорване на вземането на друг взискател. Решението по това дело, длъжникът по изпълнението може да противопостави на оспорващия взискател Б. Б. в производството по предявения от него иск по чл.464 ГПК, поради което и следва да се приеме, че спорът по гр .д. № 493/2024г. по описа на СОС е преюдициален спрямо този, предмет на разглеждане по процесното гр. д. № 152/2019г.

Ето защо, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 07.11.2024г. на ОС Силистра, постановено по гр.д. № 152/2019г. и с което производството по делото е спряно до приключване с влязъл в сила акт на спора по гр.д. № 493/2024г. по описа на ОС - Силистра, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Определението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3