Решение № 1092 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20235330107222 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.

„Христо Г. Данов“ № 37 против Г. Г. Т. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., УЛ.****, ет. *, ап. **, общ. П., обл. П., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 426,70 лева (четиристотин двадесет и шест лева и 70 стотинки), представляваща главница за период от *** г. до *** г., ведно със законна лихва за период от *** г. до изплащане на вземането, сумата 48,30 лева (четиридесет и осем лева и 30 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от *** г. до **** г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7222/2023 г. по описа на ПРС.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Сочи се, че всеки клиент на топлинна енергия е длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко – продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът за 1 дялово разпределение на топлинна енергия „Нелбо“ ЕАД е разпределил топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на обща стойност 426,70 лв., която същият не е заплатил. Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва, представляваща сбор от законната лихва, считано от падежа на всяка главница по фактура.

Изразява се становище, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Посочва се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена в пълно съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите актове за неговото прилагане и по – специално Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Тъй като имотът е в сграда етажна собственост, топлинната енергия се сочи, че се разпределя за имота по методиката за дялово разпределение на топлинна енергия към НТ. Сочи се, че ответникът има качеството на потребител, като собственик на топлоснабден имот.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът не е подал възражение, но тъй като заповедта е била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК съдът е указал на ищеца, съобразно разпоредбите на чл.

415, ал. 1, т.2 от ГПК, че заявителят може да предяви иск за установяване на вземането си, когато Заповедта е била връчена при условия на чл. 47, ал. 5, от ГПК, поради което ищецът предявява настоящата искова молба в срок по чл. 415 от ГПК.

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител адв. В.

Т. - Б. депозира писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете като неоснователни и недоказани.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че ответникът има качеството на потребител като твърди, че няма представени доказателства в тази насока от ищеца.

Оспорва да е налице облигационно отношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, като сочи, че не са представени доказателства, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, каквито са изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ.

Оспорва претенциите както по основание, така и по размер, като сочи, че извлеченията от сметка са едностранно изготвени документи и не установяват доставената топлоенергия и съответно не се ползват с доказателствена сила за това обстоятелство. Моли исковете да се отхвърлят.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от 2 фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 150, ал. 1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката /обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г./, според който по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Липсата на представен договор, сключен между ищцовото дружество и ответника не обосновава извод за липса на качеството потребител на топлинна енергия. Липсва противоречие и в съдебната практика в тази насока. Нормите на чл.150 от ЗЕ предвиждат възникването на договорни отношения по продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. Следователно правото на собственост или на ползване на върху апартамента води до създаване на договорни отношения по продажба на топлинна енергия с топлофикационното дружество и до възникване на задължението и да заплаща стойността на изразходваната топлоенергия.

От приетите по делото+ заявление за услуга – смяна на клиент за топлофициран обект от *** г., ведно с Приложение № 2 – декларация за започване на продажба на топлинна енергия се установява, че ответникът има качеството на потребител на топлоснобдения имот, находящ се в гр. П., ул. „****“ № **, ап. **.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД на потребителите в гр.П. От приетите по делото публикации, се установява, че публично известните общи условия на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД за продажба на топлинна енергия в един местен и един централен ежедневник, в каквато насока са възраженията на особения представител на ответника.

Съгласно чл.3, ал.1 ОУ купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

В депозираните пред ищцовото дружество и приети като писмени доказателство заявление и декларация, ответницата е признала, че има качеството потребител поради придобиване по наследство на топлоснабдения имот, описан по – горе.

Съгласно чл.4, ал.1 ОУ продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок.

Съгласно чл.18 ОУ търговското измерване и отчитане на продадената топлинна енергия се извършва чрез средство за търговско измерване – топломер, монтиран в абонатната станция на границата на собственост. Отчетеното по този начин количество потребена топлинна 3 енергия за сградата се разпределя между отделните имоти, присъединени към абонатната станция, от избран от тях търговец, чрез системата за дялово разпределение. Установява се, че посочените общи условия са публикувани в един местен и един национален ежедневник.

Според чл. 150, ал. 2 от ЗЕ Общите условия влизат в сила в 30 - дневен срок според ЗЕ от 2003 г. след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с публикуваните общи условия могат да възразят в 30 - дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение от страна на ответника няма данни по делото.

В приетата по делото като писмено доказателство справка за доставена ТЕ по количество и стойност са отразени количества за доставена топлоенергия за битово горещо водоснабдяване само за месеците август, септември и октомври *** г., като за месеците август и септември от приетото заключение се установява, че е начислявано служебно по *** л. на денонощие, като за месец август доставеното количество е отразено в размер от **** MWh, а за месец септември **** MWh. За месец октомври е отчетено доставено количество ТЕ за БГВ в размер от **** MWh. За останалите месеци показанията са нулеви.

Не става ясно от изложеното и с оглед на нулевите показания дали същите отразяват реален отчет в имота на ответника.

По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице след справка в ищцовото дружество справки за разпределена ТЕ от Нелбо ЕАД.

Заключението е прието по делото, като е оспорено по същество, като се твърди, че е едностранно изготвено на база данни от ищцовото дружество. Съдът кредитира изцяло заключението, като счита за неоснователни доводите на особения представител на ответника, че същото е едностранно изготвено, доколкото заключението отразява отчетените показания от топлинния счетоводител, на база на които ищцовото дружество е начислило определено количество доставена топлинна енергия.

От заключението се установява, че жилищният блок в гр. П., ул. „****“ № **, ет. *, ап. ** е бил включен към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество, като през процесния период в блока е ползвана топлоенергия (ТЕ) за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ). Топлинното счетоводство на блока през процесния период се води от фирма за дялово разпределение „Нелбо“ ЕАД, като в имота на ответника има монтирани * бр. отоплителни тела, снабдени с ИРУ на ежемесечен визуален отчет. През имота на ответника не преминава щранг лира. В имота на ответника има 1 бр. водомерно устройство за топла вода за отчитане на изразходваното количество ТЕ за БГВ.

През процесния период отчитането на ТЕ по топломера в АС е извършвано чрез преносим терминал ежемесечно от абонатчици на ищцовото дружество. Количеството ТЕ, намалена със загубите на ТЕ в АС е подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение по потребители.

Разпределението на ТЕ за отопление в етажната собственост е извършвано в началото и в 4 края на всеки отоплителен сезон, визуално от отчетените показания на ИРУ. ТЕ, отдадена от сградната инсталация се определя от топлинния счетоводител, по формула към т. 6.1.1 на Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и се разпределя пропоционално на проектните отопляеми обеми на имотите. За имота на ответника отопляемият обем е ***. За целия процесен период за апартамента е разпределено общо количество топлинна енергия- *** MWh, в това число *** MWh за отдадената от сградната инсталация, 0,0 MWh за отопление и **** MWh за БГВ. Установява се, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество. Начинът на разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите за ТЕ.