Разпореждане № 3472 от 30.10.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3472 гр. Горна Оряховица, 30.10.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Николова-Петрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Частно гражданско дело № 20254120102747 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по заявление от „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД с ЕИК 201513004, със седалище и адрес на управление: град София, п.к. 1113, жк „Изгрев”, улица „Незабравка” № 25, ет. 5, представлявано от управителите Б.К.Б. и С.И.Г., заедно и поотделно, чрез пълномощник В.Р.П. - юрисконсулт, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу И. М. Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с.П...общ.Д....обл.Р... за заплащане на парични задължения по договор за кредит, сключен на 06.08.2024г. с № max_ 300887239 между „Би Енд Джи Кредит” ООД и И. М. Х.. С подаденото заявление се претендира издаване на заповед за изпълнение за сумите, както следва: неплатена главница –1 104.10 лв. за периода от 20.09.2024г. до 23.10.2025 г., законна лихва върху нея от 23.10.2025г.; договорна лихва - 247.88 лв. за периода от 20.09.2024г. до 23.10.2025 г.; сумата от 673.20 лв. – такса за експресно обслужване; сумата от 446.71 лв. – такса за бързо разглеждане; сумата 160.00 лв. - разходи за просрочено вземане; законна лихва за забава - 37.88 лв. за периода от 20.09.2024г. до 23.10.2025г.; разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Заявителят пояснява, че на 06.08.2024г. между „Би Енд Джи Кредит” ООД и И. М. Х. е сключен договор за кредит с № max_300887239. Посочва, че по силата на договора за кредит кредиторът е предоставил на кредитополучателя парична сума в размер на 1300 лв. Заявява, че съгласно разпоредбите на договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да върне заемната сума съгласно погасителен план, ведно с договорната лихва, на 16 погасителни равни вноски в размер от по 105,50 лв. всяка, или общо 1688 лв., при годишен лихвен процент 39,03%, ГПР – 43,68%. Твърди, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия кредит към дружеството и към момента задължението му е формирано, както следва: главница – 1104,10 лв.; договорна лихва – 247,88 лв.; експресно обслужване – 673,20 1 лв.; бързо разглеждане – 446,71 лв.; законна лихва – 37,88 лв.; разходи – 160 лв.

Съдът, като съобрази изложените в заявлението твърдения и извърши проверката по чл.410 и чл.411 ГПК, достигна до следните правни изводи:

Предвид твърденията на заявителя за съществените елементи на правоотношението, от което черпи основание за претендиране на вземанията, сключеният между длъжника И. М.

Х. – като кредитополучател и „Би Енд Джи Кредит” ООД – като кредитор, договор за кредит с № max_300887239/06.08.2024г. по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9,ал.1 ЗПК. Поради това, спрямо правоотношението намират приложение нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори (чл.143 – 148 от ЗЗП).

Претендираните от заявителя такси (неплатени суми) за услуги „експресно обслужване“ и „бързо разглеждане“ съдържат няколко компонента, първият от които по същество представлява изпълнение на нормативно установеното преддоговорно задължение на кредитора, предоставящ по занятие потребителски кредити, да оцени платежоспособността на кредитополучателя (арг. от чл.16 и сл. ЗПК). Доколкото това е именно задължение, съответно дружеството, предоставящо потребителския кредит, е длъжник по него, такса за изпълнението му не се следва. Видно от приложения по делото договор за кредит с № max_300887239/06.08.2024г., в чл.10 от договора е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия (срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума да ползва бързо разглеждане на своя кредит в срок до два часа в рамките на работното време на кредитора при условията на т.7.3 от ОУ, като съгласно чл.10,ал.1,изр.2 от договора, паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е 718,08 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в този договор. Същевременно, видно от чл.10,ал.2 от договора за кредит, при кандидатстването си за кредит кредитополучателят изрично е заявил желание за експресно обслужване по своя кредит при условията на т.7.4 от раздел V от Общите условия (срещу изрично заявено желание и заплащане на парична сума да ползва експресно обслужване по своя кредит, даващо му предимството да бъде обслужен приоритетно пред останалите клиенти, при условията на т.7.4 от ОУ, като съгласно чл.10,ал.2,изр.2 от договора, паричната сума за експресното обслужване по кредита е 1077,12 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в този договор. Съгласно посоченото в заявлението, твърди се, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя горепосочените услуги, т.е. да е взел решение дали да се сключи договор за кредит по-бързо от обичайното или с приоритет, както и експресно да е обслужил длъжника, при условията на чл.10 от договора.

Заявителят обаче твърди единствено кредитополучателят да се е съгласил да заплати такси за това, но не и кредиторът да е изпълнил преддоговорното си задължение за бързо разглеждане на кредита в рамките на два часа и приоритетно обслужване пред останалите 2 клиенти, поради което възнаграждение/цена за това не му се следва.

Таксите за разходи за бързо и приоритетно разглеждане на документи във връзка с искане за кредит се претендират по същество като дължими за извършване на действия по оценка на платежопособността на потребителя преди сключване на договора и вземане на решение дали такъв да се сключи по-бързо от обичайното или с приоритет. По-бързото и приоритетното разглеждане на документи не съставлява допълнителна услуга, свързана с договора за кредит по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК, и съдържанието й не може да бъде определено в договора, както изисква чл.10а,ал.4 от ЗПК. Това е така, защото от твърденията в заявлението е явно, че дейността, за която се претендират тези такси, се извършва преди сключване на договора и се дължи дори и ако такъв не се сключи. Посочените норми на ЗПК позволяват начисляването на допълнителни услуги само в случай, че са свързани договора за кредит, т.е. с изпълнение на основните задължения на страните по него. Неоснователно заявителят претендира сумите да се дължат само за „наличието“ на уговорки за предоставянето на такива услуги, а не за реалното им ползване, доколкото това би означавало заплащането им без основание. Доколкото реално ползване на услугите не се обосновава, такси за тях не се следват.

На следващо място, от така въведените бланкови условия на чл.10 от договора за кредит и въвеждането на допълнителни условия за тяхното предоставяне в т.7.3. и т.7.4 от ОУ, потребителят не може да разграничи каква е стойността на всяка от дейностите, нито има възможност да избира да се възползва само от някоя от тях. Така, дори да се приеме, че част от тях съставляват услуги, уговорките, предвиждаща предоставянето тези дейности, визуалиризани бланково в договора и в ОУ към него, без потребителят да е в състояние да се запознае с характера, вида, стойността на допълнителните услуги, за да може да се ползва от правото си да избере или да се откаже от предоставянето на такива услуги от кредитора, налага заплащане и на недължими възнаграждения за разглеждане на искането за кредит.

Посоченото нарушава принципа за равнопоставеност на страните и не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне, доколкото кредиторът, определяйки едностранно и предварително условията за предоставяне на тези услуги, се е възползвал от икономически по-силното си положение, за да възложи в тежест на потребителя заплащане на неследваща се цена. По тези съображения клаузата, предвиждаща такси за тези две допълнителни услуги, накърнява добрите нрави и поради това е нищожна (чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД).

По тези съображения клаузите, предвиждащи заплащането на такса за допълнителна услуга „бързо разглеждане на искането за кредит” (чл.10,ал.1 от договора) и допълнителна услуга „експресно обслужване по кредит“ (чл.10,ал.2 от договора), накърняват добрите нрави и поради това са нищожни (чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД). Същото основание за нищожност на клаузата е изводимо и от размера на таксите – 718,08 лв. за услугата „бързо разглеждане на искането за кредит” и 1077,12 лв. за услугата „експресно обслужване по кредит“, несъобразени и прекомерни спрямо размера на заетата сума – 1300 лв. Посоченото несъответствие създава явна неравнопоставеност в икономическите отношения на страните, 3 доколкото предвижда потребителят да заплати допълнително общата сума от 1795,20 лв., представляваща още около 137,00 % от главницата за допълнителна дейност на кредитора, извън главното задължение на кредитополучателя – да върне заетата сума. Такъв размер на таксите е необоснован, защото определя паричната стойност на несъществените задължения по договора като по-висока от възнаграждението за ползване на заетата сума. На следващо място стойността на претендираните такси обективно не съответства на разходите, които кредиторът би направил за предоставяне на услугите, каквито, предвид съдържанието им, практически не са предоставени от кредитора и не са ползвани от потребителя.

Начисляването им в претендираните размери заобикаля и предвиденото в чл.19,ал.4 от ЗПК ограничение на максималния размер на годишния процент на разходите, поради което клаузата, предвиждаща заплащането им, е нищожна и на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.

Разходите в размер от 160 лв. се претендират от заявителя да се дължат на непосочено от него основание, вероятно по силата на договорна клауза, предвиждаща извършване на дейности, съставляващи по същество отправяне на покана до длъжника и в размер съгласно тарифата на кредитора (чл.13 от договора за кредит). Договорната клауза, предвиждаща такава такса, не удовлетворява изискването на чл.10а,ал.4 от ЗПК за ясно и точно определяне на вида, размера и действието, за което се събират такси и/или комисиони, доколкото към момента на сключване на договора и самият кредитор не знае дали и по какъв начин ще извършва извънсъдебното събиране. Тази неяснота на основанието, на което кредитополучателят дължи таксата, противоречи на принципите за добросъвестност и равнопоставеност на субектите в правоотношението. Изброените действия не са допълнителни услуги за потребителя по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК, а разход за събиране на вземането – част от управлението на кредита. Договорната клауза, с която се възлагат за заплащане от потребителя такси за действия, свързани с управлението на кредита, пряко противоречи на забраната на чл.10а,ал.2 ЗПК.

На следващо място таксата за разходи е в предварително уговорен в тарифата размер, фиксиран към момента на сключване на договора, когато на никоя от страните не е било известно какви по естеството си действия за извънсъдебно събиране на дълга ще бъдат извършвани и каква ще бъде тяхната цена. Иначе казано, договорната клауза възлага в тежест на потребителя репариране на сума за бъдещ разход, определена по неясен механизъм, без фактическият състав на възникване на вземането изобщо да включва реалното извършване на някакъв разход от кредитора. Тъй като уговорената предпоставка за начисляване на такси за разходи е единствено забавата на длъжника, условията на договорната клауза сочат, че по характера си това вземане не е такса, а обезщетение за забава. Такова обезщетение, обаче, кредиторът вече е начислил (претенцията за заплащане на 37,88 лв.) и кумулирането му с т.нар. такси за разходи, дължими от длъжника при същите предпоставки, представлява още едно допълнително мораторно обезщетение. Това пряко противоречи на чл.33,ал.1 от ЗПК, предвиждащ, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Чрез начисляването на обсъжданата такса се заобикаля и ограничението в разпоредбата на 4 чл.33,ал.2 от ЗПК, регламентираща максималния размер на обезщетението за забава – до размера на законната лихва, а клаузата, която предвижда плащането му е нищожна на основание чл.21,ал.1 от ЗПК.