Определение № 3478 от 23.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3478 гр. Варна, 23.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501415 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. П., с ЕГН **********, с адрес: *************, действащ чрез адв.Д. П., със съдебен адрес: *************, против Разпореждане №21098 от 22.05.2025г. по ч.гр.д.№6318/2025г. на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение подаденото от жалбоподателят заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, солидарно против длъжниците М. Д. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес: ******************** и “Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД, с ЕИК 175425076, със седалище и адрес на управление: град Варна, ул.“Генерал Колев“ № 92, ет.1, представлявано от управителя Питър Джон Галагер, за претендираната възнаградителна лихва за периода от 04.07.2022г. до 15.05.2025г. върху главница от 70410лв. в размер на 20145.08лв., представляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 04.07.2019г., с падеж на плащане-04.07.2022г. с издател М. Д. С. и авалист “Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не съобразил, че в случая се претендира възнаградителната, а не мораторна лихва. Сочи се, че претенцията е за възнаградителна лихва по смисъла на чл.459 от ТЗ, която е определена в записа на заповед в размер от 10% годишно, с начало от датата на издаване, по менителничен ефект с падеж “на предявяване“.

Твърди се, че процесният ЗЗ е редовен от външна страна, като падежът на същия е на предявяване и в него ясно са посочени лихвен процент и конкретен период за изчисление на дължимата сума. Поддържа се, че възприетото в т.4 от TP №1/2005г. на ВКС е неотносимо, като се сочи относима съдебна практика. Моли за отмяна на атакуваната част от съдебният 1 акт, респективно за постановяване на нов, с който да се уважи изцяло заявлението и се издадат исканите заповед за изпълнение изпълнителен лист, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление по чл.417 от ГПК подадено от В. Д. П., против М. Д. С. и “Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД, като се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, с които да се ангажира солидарната отговорност на длъжниците за вземане по Запис на заповед, издаден на 04.07.2019г., с падеж на плащане-04.07.2022г. с издател М. Д. С. и авалист “Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД, за сумата 70410лв., представляваща непогасена главница по ценната книга и сумата от 20145.08лв., представляваща възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно върху главница за периода от 04.07.2022г. до 15.05.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че възнаградителната лихва не може да бъде предмет на заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, тъй като не се касае за вземане, чиито размер е ясно и конкретно упоменат в документа.

Настоящият състав на въззивният съд, макар и не по изложените съображения от първоинстанционният съд, намира, че атакуваният, акт е правилен и законосъобразен.

Действително разпоредбата на чл.459, ал.1 от ТЗ предвижда възможност в менителница, респективно в запис на заповед, да се уговори поемане на задължение от издателят за лихва върху главницата. Тази възможност обаче е предвидена само за менителничен ефект платим на предявяване или в определен срок след предявяването, като във всяка друга менителница такова задължение се смята нищожно.

В конкретния случай, процесният запис на заповед е със строго определен падеж на 04.07.2022г., поради което същия не може да обективира задължение за възнаградителна лихва, на основание горецитираната правна норма.

С оглед горното въззивният съдът намира, че разпореждането на районният съд, с което е отхвърлено заявлението за сумата от 20145.08лв., представляваща възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно върху главница от 70410лв. за периода от 04.07.2022г. до 15.05.2025г., е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег.№21098 от 22.05.2025г. по ч.гр.д.№6318/2025г. на PC Варна, в обжалваната част, с която е оставено без уважение подаденото от В. Д. П. заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, солидарно против М. Д. С. и “Интернешънъл Фърничър Салюшънс“ ООД, за сумата от 20145.08лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.07.2022г. до 15.05.2025г. върху главница от 70410лв., съставляваща задължение по Запис на заповед, издаден на 04.07.2019г., с падеж за плащане на 04.07.2022г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3