Решение № 2077 от 12.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2077 гр. Пловдив, 12.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330113819 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405, против Р. Г. А., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

В исковата молба се твърди, че на 22.04.2022 г. ответникът постъпила за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплаквания от проблеми с *********, болки по ********* област, особено при *********, придружени с необилно количество ********* в края.

Тъй като състоянието не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Била хоспитализирана във Втора клиника по хирургия. Към този момент била с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановила през време на болничния престой и към момента на дехоспитализацията й – 24.04.2022 г.

Ответникът била лекувана по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 181 „***************“, чиито изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020 - 2022 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 26012/2022 г., както и издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури и изследвания, включени в алгоритъма на КП № 181.

На 24.04.2022 г. пациентът бил дехоспитализиран с окончателна диагноза „*********“.

Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното лечение, както и към датата на изписването й, ответникът била неосигурена по смисъла на Закона за здравното осигуряване, като не е възстановила правата си на здравноосигурено лице до изписването й от болницата.

По смисъла на Закона за здравното осигуряване и на основание чл. 109, ал. 1 от ЗЗО, ответникът следвало да заплати сам стойността на оказаната му медицинска помощ, която 1 била в общ размер на 756 лева. Заявява, че дължимата сума била определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив“. Последният бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.

Поради това, че липсвало плащане, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2415/14.04.2023 г. по ч. гр. д. № 5107/2023 г. по описа на ПРС, връчена при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск.

Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 11.04.2023 г. до погасяването. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е подал писмен отговор, с който оспорва иска.

Заявява, че в чл. 52, ал. 2 ЗЗО се регламентира заплащането на оказаната медицинска помощ от неосигурени лица, „…с изключение на предоставяните им медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ“. Позовава се и на чл. 82, ал. 1, т. 1 и т. 1а ЗЗ, според който извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на български граждани, да се предоставят медицински услуги, които са свързани с: по т.1 „Медицинска помощ при спешни случаи“ и т. 1а – при „Интензивно лечение на здравно неосигурени лица“. Счита, че конкретният случай обхваща именно такъв случай и лечението следва да бъде безплатно.

Моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5107/2023 г. по описа на ПРС , вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.

Ето защо и съдът намира, че предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно неговата основателност, съдът намира следното:

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода 22.04.2022 г. - 24 .04.2022 г. ответникът е била хоспитализирана във Втора клиника по хирургия в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, при наличие на предпоставки за болничен престой; че й е оказано лечение по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 181 „***************“, чийто изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020-2022 г.; че пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, както по време на престоя си в болницата, така и към датата на дехоспитализацията; че стойността на предоставените й медицински услуги и изследвания в периода на престоя й е в размер на 756 лева.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ответницата е постъпила за лечение по спешност в болничното заведение на сочената дата – 22.04.2022 г. и е дехоспитализирана на 24.04.2022 г.; била е хоспитализирана във Втора клиника по хирургия; бил лекувана по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 181 № 181 „***************“, чийто изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020-2022 г.; че са извършени сочените от ищеца медицински услуги и изследвания в периода на престой. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 1748/11.02.2024 г./.

2

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства - медицинска документация /вкл.

История на заболяването от 22.04.2022 г., предоперативна епикриза, Епикриза, резултат от микробиологични изследвания, резултат от кръвно-газов анализ, резултати от клинична лаборатория, образно – диагностични изследвания/, се установява по безспорен начин, че ответницата е постъпила във Втора клиника по хирургия на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „*********“.

Безспорно е, че към момента на постъпването си в болничното заведение 22.04.2022 г. и до края на исковия период – 24.04.2022 г. вкл., тя не е била здравноосигурена, което се установява и от приложената по делото справка от НАП /л. 62/, съгласно която лицето е било с прекъснати здравноосигурителни права в исковия период.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От приетата по делото и неоспорена медицинска документация, се установява, че за възстановяване здравето на пациента са извършени медицински услуги и изследвания в периода на престой, включени в твърдяната клинична пътека.

При съвкупен анализ на представените медицински документи, съдът намира за безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ, е била оказана на ответника. Тъй като тя не доказва плащане на предоставената му такава, следва да плати стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети медицински документи. Епикризата, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените такива е отразено, че на ответника са извършени описаните медицински интервенции. Установява се, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащането на съответните услуги за исковия период.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, болнично лечение с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на КП № 181 „***************“ в размер на претендираната сума от 756 лева.

Възраженията на ответника, свързани с липсата на доказателства за цената на медицинската услуга по ценоразписа на лечебното заведение, която ищецът бил получил за 3 проведеното лечение, съгласно Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2020 г. – 2022 г., са неоснователни, тъй като за формирането на цените от лечебното заведение няма нормативни изисквания. Съгласно чл. 52 ЗЗО, стойността на предоставената медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното заведение.

Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят. Ответникът е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие – Образец № 1, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение /т. V/. Изискването, съдържащо се в чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е спазено – пациентът да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано съгласие. Фактът, че е бил с прекъснати здравноосигурителни права се дължи на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила.

Действително, съгласно чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента, се поемат от Държавата. Неосигурените лица, обаче, заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана, след като бъдат хоспитализирани. В заключение, разходите за спешна медицинска помощ се заплащат от Държавата, само ако пациентът е бил прегледан в спешен кабинет, оказана му е помощ и не е хоспитализиран, какъвто обаче не е настоящия случай.

Предвид изложеното, съдът приема, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което е издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.65/ и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 400 лева - депозит за особен представител и 300 лева - платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Дължат се общо 725 лева.