Решение № 4175 от 25.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 4059/2022
- Вид
- Решение № 4175
- Подписан
- 25.07.2023
- В сила
- 16.04.2024
- Състав
- Петя Тошкова Стоянова Владимирова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 83, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.143 · Наказателен кодекс
- чл.143, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.3 и ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.20, ал.3 и ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.321, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4175 гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петя Т. Стоянова Владимирова при участието на секретаря Диана Ст. Б. като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Гражданско дело № 20221100104059 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. първо от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ за сумата от 50 000лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3500лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство.
Претендира се лихва за забава от датата на предявяване на иска.
Ищецът твърди, че с постановление от 22.09.2014 г. по д.п. № 69/2013 г. по описа на ОД на МВР Ямбол, преминало под № 343 – 92/2015 г. по описа на ТСБОП – Сливен Ямбол, пр.пр № 99/2013 г. по описа на СП е задържан първоначално за 24 ч., а в последствие за още 72 ч. и е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал.3, пр.2, т.1, в. с ал.1, пр.1 НК, като с определение от 02.10.2014 г. му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000,00 лева и чак тогава е освободен, като неправомерно е задържан 10 дни. Сочи, че след това е привличан още два пъти с оглед прецезиране на обвинението, като на 07.11.2016 г. е внесен обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д. № 3063/2016 г. по описа на СпНС. Твърди, че в наказателното производство са му повдигнати 14 обвинения за тежки престъпления, проведени са 18 открити съдебни заседания и са разпитани повече от 39 свидетели, като с присъда, влязла в сила на 07.06.2021 г. е оправдан.
Твърди, че задържането му в дома му от група въоръжени и маскирани полицаи направило впечатление на съседите, както и на неговите бизнес партньори. Сочи, че е накърнено доброто му име в обществото, както и че повдигането и поддържането на обвинението се е отразило негативно на психиката му. Животът му се преобърнал, затворил се в себе си, станал мрачен и подтиснат, хората го гледали с недоверие и се отчуждили от него. Твърди, че в ареста получил бъбречна криза и проблемите с бъбреците продължавали и след това, както и че в следствие на повдигнатите обвинения започнал да има повишено кръвно наляган, главоболие, замайване, безсъние, депресия, паник атаки, тежест в гърдите.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва размера на иска за неимуществени вреди.
Прави възражение за прекомерност на уговореното в наказателния процес адвокатското възнаграждение, което се претендира като имуществени вреди.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, намира следното:
От приложеното към НОХД №3063/2016г. по описа на Специализирания 1 наказателен съд, досъдебно производство №69/2013г. по описа на ОД на МВРгр.Ямбол, преминало под №343-92/2015г. по описа на ТСБОП- Сливен, Ямбол, пр. пр.
№99/2013г. по описа на Специализирана Прокуратура се установява, че с Постановление за привличане на обвиняем от 22.09.2014г. Х. К. Х. е привлечен в качеството на обвиняем по 14 престъпления по чл.321, ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК и чл.143, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.1 от НК за това, че в периода от месец март 2013г. до 22.09.2014г. на територията на област Ямбол ръководил организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение от седем лица, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, като на неустановени дати през м.март 2013г., м. април 2013г., на 30.05.2013г., на неустановен ден в края на м.юли 2013г., на 27.06.2013г., на неустановена дата през месец август 2013г., на неустановен ден през месец септември 2013г., в качеството си на лице ръководител на организирана престъпна група и в изпълнение на решения на организирана престъпна група, умишлено склонил участниците в същата да извършат престъпления – да принудят изброени в постановлението лица да извършат нещо противно на волята им, като ги заплашат с посегателство върху личността им и да употребят сила. С постановление от същата дата – 22.09.2014г. Х. К. Х. е задържан под стража за срок от 72 часа и до довеждането му пред съда. С Определение от 25.09.2014г. по ЧНД №1188/2014г. по описа на СНС по отношение на Х. К. Х. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. От Х. К. Х. е подадена жалба срещу определението. Частни жалби са подадени и от всичките други лица, на които са повдигнати обвинения и са взети мерки за неотклонение. С определение от 02.10.2014 г. му е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000,00 лева, като не се спори, че е бил задържан за 10 дни.
От материалите в преписката е видно, че са извършени голям брой процесуално следствени действия – разпитани са пред съдия 24 лица в качеството на свидетели, извършвано е претърсване и изземване в офиси в гр.Елхово и в гр.Ямбол, разпознавания и др.
Досъдебното производство е приключило с Обвинителен акт от 07.11.2016г., с който на Х. К. Х. е повдигнато обвинение, че за периода от м.март 2013г. до 22.09.2014г. на територията на област Ямбол ръководил ОПГ със седем участници, създадена с цел да върши съгласувано в страната престъпления, като Х. К. Х. умишлено е склонявал участниците в ОПГ да извършват престъпления – да принуждават лица противно на волята им да заплащат парични суми за погасяване на кредитни задължения, като за целта са използвали заплахи за посегателства върху личността и употреба на сила.
На 07.11.2016г. е образувано НОХД №3063/2016г. по описа на СНС. Извършени са множество действия по събиране на доказателства и са проведени голям на брой съдебни заседания, на които Х. К. Х. е присъствал лично.
Видно от протокол от съдебно заседание на 21.03.2018г. представителят на СП е поддържал обвинението срещу Х. К. Х., като е поискал да бъде определено наказание около средния размер по отношение на престъплението по чл.321, ал.3 НК и шест години лишаване от свобода по отношение на престъпление по чл.143 НК.
С Присъда №12 от 22.03.2018г. СНС, V-ти състав Х. К. Х. е признат за невиновен по повдигнатите му обвинения. В срок срещу присъдата е подаден Протест от СП и на 06.03.2019г. е образувано ВНОХД №108/2019г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен съд. С Присъда №2 от 06.03.2020г. е отменена Присъда №12 от 22.03.2018г. по НОХД №3063/2016г. по описа на СНС в частта с която подсъдимите Й.Д. и Д.В. за признати за невиновни, като присъдата е потвърдена в останалата част. С Касационен протест Апелативната Специализирана прокуратура е поискала ВКС да отмени Присъда от 06.03.2020г. по ВНОХД №108/2019г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен съд и да върне делото за ново разглеждане. С Решение №109 от 07.06.2021г. по КНД №323/2021г. по описа на ВКС е оставена в сила 2
Присъда №2 от 06.03.2020г. , постановена по ВНОХД №108/2019г. по описа на Апелативен Специализиран наказателен съд.
По делото са депозирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.Г. Г., който познава Х. Х. от около 8-9 години от зала по борба в гр. Ямбол, където спортували. Посочва, че знае, че Х. Х. е бил управител на „доста“ фирми, една от които била за бързи кредити, като в последствие от 2014 г. били и колеги във фирмата за бързи кредити. Един-два месеца след като станали колеги, Х. Х. б и л задържан.
Свидетелят разбрал веднага поради това, че в офиса имало полицаи. Видели се след приключване на задържането. Сочи, че Х. Х. в следствие на задържането не бил добре със здравето и с психиката. С времето спрял да идва на тренировка и спрял да спортува. Качил доста килограми. Преди задържането бил физически активен и обичал да спортува. След като го пуснали от ареста се чувствал много зле, оплаквал се на свидетеля, че има кръвно, че не може да спи вечер, имал и паник атаки - не можел да си вземе въздух, ходил да повръща постоянно. Това се случвало и на работното място.
Споделял на свидетеля, че не можел да спи вечер без някакви успокоителни хапчета.
Преди това не се оплаквал от такива неща. След оправдателната присъда, все още не можел да се отърси от мисълта за наказателното производство, защото според свидетеля град Ямбол е малък град и той се притеснявал да излезе на улицата, защото всеки го мисли за престъпник, притеснявал се от реакцията на хората. Свидетелят счита, че много познати и приятели се отдръпнали от Х. Х.. Преди Х. Х. излизал с доста хора, а след задържането се усамотил, седял само вкъщи, притеснявал се да излиза. След задържането не работил с предишния ентусиазъм, притеснявал се да се среща с бизнес партньори.
Показания са депозирани и от Г.Д. Г., колега на башата на Х. Х., когото познава от дете. Знае за задържането от съпругата си, която видяла, че пред дома им има полиция. Посочва, че Х. Х. имал две-три фирми за кредити и няколко други фирми, които не свидетеля не знаел с какво се занимавали. Сега работел във фирмата на съпругата си - за недвижими имоти и кредити, като свидетеля не е ходил в офиса й.
Посочва, че много често се вижда със семейството на Х. Х.х, защото живеят къща до къща и жената на Х. Х. идвала при жената на свидетеля почти всеки ден. Когато станало това задържане, тя ходела при жената на свидетеля и искала да остави детето при нея, за да може да отиде в София. Смята, че Х. се е променил. Преди бил спортист, ходел да тренира, излизал с приятели, а сега бил по-затворен, по-малко контактува л с приятели. Били приятели със сина на свидетеля, а сега го избягвал, не се виждали въобще. Преди Х. бил ловец и ходели заедно със свидетеля на лов, но когато станало задържането, му взели пушката и разрешителните и след това не ходили на лов заедно.
Споделял е на свидетеля, че и здравословно не е добре. Имал операции на крака и пиел хапчета, вдигал кръвно. Свидетеля виждал, че Х. Х. не е добре и психически.
При така установените факти от значение за спора съдът приема от правна страна следното:
Доколкото се претендира обезщетение за вреди от незаконно обвиняване в извършване на престъпление, при което наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, пасивно легитимирана да отговаря по исковете е единната и централизирана Прокуратура на Република България /т. 5 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела от общ характер. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по повдигнатите му обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./. В този смисъл приключването на наказателното производство с оправдателна присъда не е самостоятелно основание за присъждане на обезщетение- по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането.
3
Съгласно събраните по делото гласни доказателства, съдът намира за установено, че действително ищецът е претърпял по-голямата част от претендираните неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, изразяващи се в неблагоприятни психически и емоционални преживявания, неудобство пред съграждани и познати от задържането му, доколкото е жител на град, който не е голям . Установява се твърдяното негативно отражение на психиката му, доколкото и двамата свидетели сочат, че Х. Х. се затворил се в себе си, ограничил социалните си контакти, спрял да спортува. Не се депозират конкретни показания, които да сочат с какво име Х. Х. се е ползвал в обществото, за да може да се приеме, че същото се е накърнило в следствие на обвиненията.
От показанията на първия разпитан свидетел се установяват част от вредите, сочещи на влошаване на здравословното състояние - повишено кръвно налягане, безсъние и паник атаки. Не се установява ищецът да е получил бъбречна криза и проблеми с бъбреците доколкото не са представени медицински документи и никой от свидетелите не посочва да му е известен подобен проблем. Не се установява и наличие на депресия, като психическо заболяване, както и наличие на главоболие, замайване и тежест в гърдите.