Решение № 1137 от 16.12.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Добрич, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20253230100102 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от З. И. И. - Т. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. "***", блок ***, вх. ***, ет.***, ап. ***, чрез адв. Л. Б., САК Л., против "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 3, бул. "Александър Малинов" № 51, вх. А, офис 20, установителен иск за прогласяване на недействителността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1340764/08.04.2024 г. Претендират се сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 1340764/08.04.2024 г., въз основа на който ищцата е получила в заем сумата от 2500, 00 лева при ГПР от 49, 66 % и ГЛП 23,33 %.

Общата подлежаща на връщане сума била в размер на 3375,00 лева. Договорът бил обезпечен с поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк“ в полза на ответника с уговорено за поръчителя възнаграждение в размер на 2650,00 лева.

Според ищцата ГПР е изчислен неправилно, тъй като в същия не е включено допълнителното възнаграждение за предоставяне на поръчителство, 1 надвишаващо размера на предоставената в заем сума. Твърди се, че ако бъде включена, действителният размер на ГПР ще надвишава многократно допустимия по ЗПК - 50 %. На тази основа заключава, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.

По делото е постъпил отговор на искова молба с вх. рег. № 10317/28.05.2025г., с който се настоява за отхвърляне на иска, като неоснователен. По делото е постъпил и отговор с вх. рег. № 11236/11.06.2025г. от „Фератум България" ЕООД, с който се признава предявеният иск.. С оглед признанието на иска , ответникът счита, че не дължи разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 26, ал. 1, предл.

3 от ЗЗД вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. За основателността на иска следва да са реализирани следните юридически факти - сключване на процесния договори за потребителски кредит между страните и такива пороци в договора, които водят до недействителността му и по-конкретно - нарушаване изискванията за посочване в договорите на ГПР.

Страните не спорят по сключването на договора за предоставяне на потребителски кредит за сумата от 2500 лева при ГПР от 49, 66 % и ГЛП 23,33 %. . Установява се и сключването на договор за гаранция с " Фератум Банк", с последващо наименование "Multitude Bank" при дължимо от заемополучателя възнаграждение в размер на 2650,00 лева. Установява се, че в ГПР, посочен договора за потребителски кредит, не е било включено възнаграждението за гаранта.

Процесният договор за паричен кредит попада в обсега на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон.

Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. ДРС намира, че в случая има нарушение на т. 10 от посочената разпоредба. В т. 10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.Съдът намира, че макар договорът за потребителски кредит и договорът за гаранция да са сключени формално като отделни договори, доколкото в договора за потребителски кредит е изрично заложено задължението на клиента да го обезпечи с поръчителството на Multitude Bank, трябва да се приеме, че дългът по заемното правоотношение и този по договора за гаранция следва да се разглеждат като едно цяло и задължението към гаранта е следвало да се включи в общия размер на разходите по кредита. В договора за потребителски кредит наистина е посочен 2 размер на ГПР, като така формално е спазен законът, но този размер не е правилно определен, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Според договора за кредит, задължението се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank. Налага се извод, че кредиторът не е допуснал да се сключи договор за кредит без в същия ден да бъде сключен и договор за гаранция с точно определено и одобрено от него дружество - гарант.

Договорът за кредит е тясно свързан с договора за гаранция и двата договора се сключват едновременно по волята на кредитора, за да бъде въобще отпуснат кредит. Съвкупността от двата договора, уговорката, че гарантът е посочен от заемодателя, сключването на договорите в един и същи ден сочи, че възнаграждението на гаранта трябва да е включено в общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба в понятието "Общ разход по кредита за потребителя" следва да бъдат включени всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл възнаграждението по договора за гаранция следва да бъде включено в ГПР по процесния договор за потребителски кредит, тъй като представлява косвен разход по кредита. В процесния случай този разход не е включен в ГПР, няма и спор за това, поради което и съдът приема, че посоченият размер на ГПР в договора за кредит не е определен правилно. Кредиторът сам е посочил в договора, че ГПР 49.66% и ако се прибави и разходът за възнаграждението на гаранта /2650,00 лева, по- голям от отпуснатия кредит/, размерът на ГПР ще надвиши 50% и така се стига до нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Мотивиран от гореизложеното, съдът намира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Очевидно е, че текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. ГПР е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя 3 информиран избор. Следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение .Тъй като не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК да се посочи действителния ГПР по договора, на основание чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че договорът е недействителен.

Искът е основателен и трябва да бъде уважен, като процесният договор се обяви за недействителен.

По отношение на разноските:

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по делото разноски. В представения по делото договор за правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв. Л. Б., което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА представлява основание за оказването му на безплатна адвокатска помощ.Съдът намира, че следва да бъде определено адвокатско възнаграждение от 400 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената от процесуалния представител работа. По делото е проведено едно единствено открито съдебно заседание, на което адвокатът, който претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, не се е явил.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Районен съд - Добрич сумата от 241,00 лева, представляваща държавна такса.

Така мотивиран, ДРС

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, Договор за потребителски кредит № 1340764/08.04.2024 г. , сключен между З. И. И. - Т. ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. "***", блок ***, вх. ****, ет.***, ап. ***, и "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж. к. Младост 3, бул.

"Александър Малинов" № 51, вх. А, офис 20,

О С Ъ Ж Д А „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 3“, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на адвокат Л. К. Б. - САК, съдебен адрес: гр. С., ул. "***" № ***, сумата от 400 /четиристотин/ лева , представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА„Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост“, ж.к. „Младост 3“, бул.

„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 да заплати на 4 основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд - Добрич сумата от 241,00 /двеста четиридесет и един / лева , представляваща държавна такса .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5