Решение № 3 от 08.01.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 08.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900912 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД срещу решение № 355/18.12.2023 г., постановено по в. т. д. № 482/2023 г. по описа на Апелативен съд-Варна, II с-в, в частта, в която са уважени предявените от В. Т. Д. и В. Н. В. срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве” АД активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата над 110000 лв. (за всеки един от ищците) до присъдения размер от по 140000 лв. (за всеки един от ищците), представляващи заместващо обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на настъпило на 09.02.2021 г. застрахователно събитие (смъртта на техния син Н. В. Т. при ПТП), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 09.04.2021 г. до окончателното му заплащане. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която тези искове 1 са уважени до сумата от по 110000 лв. (за всеки един от ищците), респ. в която са отхвърлени над сумата от по 140000 лв. (за всеки един от ищците) до пълния им предявен размер от по 200000 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като то е необосновано – от една страна, от събраните по делото доказателства се установявало, че починалият син на ищците се е поставил в изключителен риск, пътувайки като пътник в лек автомобил, чийто водач е бил както неправоспособен, така и под влиянието на алкохол в кръвта над допустимата норма, поради което приносът му за съпричиняване на вредоносния резултат е значително над определения от въззивния съд (30%), а от друга, при определяне на размера на заместващото обезщетение съобразно критериите за справедливост, уредени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият съд не е съобразил в достатъчна степен действителния интензитет на претърпените неимуществени вреди – съобразно социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на релевантното застрахователно събитие, респ. съобразно формираната по сходни казуси съдебна практика.

В подадения писмен отговор на касационната жалба ответниците по нея оспорват основателността на касационната жалба, като поддържат правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателствени средства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че, тъй като първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която въззивникът-ответник не го е обжалвал – до сумата от по 50000 лв. (за всеки един от ищците), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявените активно субективно съединени осъдителни искове е установено със сила на пресъдено нещо, поради което спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава върху обстоятелството дали и в каква степен загиналият син на ищците със своето противоправно поведение е допринесъл в единния, съвкупен съпричинителен процес на обстоятелствата и явленията в обективната действителност за настъпване на 2 вредоносния резултат, както и дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение.

При определяне на това обезщетение апелативният съд, след като е анализирал свидетелските показания, е достигнал до фактическия извод, че починалият Н. е бил отглеждан с много любов, бил е обичан и подкрепян от родителите си, за тях е бил гордост. Той също е изпитвал към тях силни синовни чувства и привързаност. Семейството, заедно с двете деца - Н. и помалкия му брат, е прекарвало много време заедно. Н. е бил много добър син, с много мечти за бъдещето. Внезапната смърт на сина им е преобърнала живота им, имали са мисли за самоубийство, изпаднали са в депресивни състояния, престанали са да общуват с хората, не празнували празници. Запазили са непокътнат етажа и стаите, в които е живял Н. - стаите са пълни с негови снимки, майката не разрешава вещите му да бъдат докосвани. Мъката по починалия син се отразила и върху емоционалната им връзка с по-малкото им дете. И към момента интензитетът на тази скръб е тъждествена с тази към момента на неговата смърт. Съобразявайки фактическите изводи, до които е достигнала приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните СППЕ, въззивният съд е обосновал фактическото съждение, че внезапната и преждевременна загуба на сина на ищците е причинила на всеки от родителите тежка психотравма и първоначална остра стресова реакция - след острата фаза се е развила протрахирана (повече от година) реакция на скръб с тежък депресивен синдром, като понастоящем е налице тежък депресивен епизод без психотични симптоми, понижено настроение с изразена емоция на тъга, натрапливо припомняне на загубата и светкавични спомени от събитието, натрапливо припомняне на спомени със сина им, илюзорни преживявания с мъртвия. Изразени са усещане за празнота, липса на положителни емоции до анхедония. При майката водеща е тревожността и емоционалната лабилност, при бащата скръбта е по-капсулирана, с поредуцирани външни прояви, но с не по-малко изразена тежест на депресивния синдром. Установяват се трайни последици върху психичното състояние на родителите - до степен личностови промени, които биха се задълбочили в бъдеще. След злополуката ищците са потърсили лекарска помощ, приемали са изписаната им терапия в продължение на няколко месеца, като към момента приемат само медикаменти, назначени от личния им лекар. По мнение на 3 експерта, изразено в съдебно заседание, ако те бяха продължили с терапията, назначена от специалист-психиатър, тяхното психично състояние би се подобрило, част от симптомите като силна тревожност и безсъние биха отзвучали и това би смекчило симптомите на депресията, като това обстоятелство се отнася особено за майката.

Въззивният съд, прилагайки тълкувателните разяснения, дадени в ППВС № 4/1968 г., е съобразил конкретните обективно съществуващи обстоятелства, представляващи общи критерии за определяне на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД - момента на настъпване на смъртта; възрастта и общественото положение на пострадалия; степента на родствена близост между загиналия и лицето, което претендира обезщетение; действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. Изяснено е, че Н. Т. е починал на 23 г. в резултат на получени травми при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 09.02.2021 г. Към момента на смъртта родителите били съответно на 44 г. и 42 г. Починалият и неговите родители били сплотено и задружно семейство с много добри, топли и хармонични отношения между тях. Загиналият син е бил надежда и смисъл в живота на родителите си, като неговата кончина им е причинила морални болки и страдания, с изключително висок интензитет и времетраене - и понастоящем постоянната и непреодолима скръб е тяхно емоционално състояние, налице е социална изолация и депресивно състояние до степен на личностови промени.

Апелативният съд е съобразил, че съгласно константата съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на настъпването на вредоносния резултат, като нормативно установените лимити на застрахователното обезщетение трябва да се вземат предвид като един от критериите по приложението на чл. 52 ЗЗД.

При така приетите за установени правнорелевантни факти апелативният съд е обосновал правното съждение, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД заместващо обезщетение за преживените от ищците неимуществени вреди вследствие на кончината на техния син е в размер на сумата от по 200000 лв. (за всеки един от тях).

Въззивният съд е разгледал поддържаното и пред него правонамаляващо материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от 4 загиналия при поемане на висок риск по време на пътуването като пътник в процесния лек автомобил (притежавал е субективни представи, че водачът, който е управлявал МПС, е бил под въздействието на алкохол). Счетено е, че останалите материалноправни възражения за съпричиняване на вредоносните последици, които своевременно са релевирани от ответника, но са оставени от първоинстанционния съд без уважение, не се поддържат от застрахователя във въззивната жалба, поради което апелативният съд не се е произнесъл по тяхната основателност.

Съобразявайки тълкувателните разяснения по т. 7 от ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, съдът е приел, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен - рисково поведение е пътуването в МПС с водач, употребил алкохол, когато то е проява на съзнателен и свободно формиран избор на увредения, по отношение на когото е налице знание за този факт, или възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа. След анализ на свидетелските показания апелативният съд е приел за основателно материалноправното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат поради знание у загиналия за употреба на алкохол от водача на автомобила, причинил произшествието, като е определил приноса на водача и загиналия пътник в единния, цялостен съпричинителен процес на фактите и явленията в обективната действителност при съотношение 70/30, поради което е присъдил заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди, причинени на родителите вследствие на кончината на техния син в размер от по 140000 лв. (200000 лв. х 70%) – за всеки един от тях.

Прилагайки правната норма, уредена в чл. 429 КЗ, апелативният съд е уважил и акцесорната претенция за заплащане на законна лихва върху присъдените заместващи обезщетения от момента на предявяване на т. нар. застрахователна претенция пред застрахователя - 09.04.2021 г., до окончателното заплащане.

С определение № 2585/10.10.2024 по т. д. № 912/2024 г. на ВКС, IІ т. о. е допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд-Варна при специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: „Как следва да се прилага принципът на справедливост, уреден в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да 5 бъдат съобразени при определяне на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застраховател?“.

Правният отговор на този правен въпрос е разяснен със задължителната практика, намерила израз в ППВС № 4/1968 г. - размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.