Определение № 670 от 28.10.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 670 гр. Варна, 25.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20243001000412 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК, образувано по молба на адв.П. М., в качеството на процесуален представител на К. И. Р., с искане за изменение на определение №564/11.09.2024г. в частта, в която съдът е присъдил в полза на насрещната по частната жалба страна разноски за производството в размер на 1 250 лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК.

С молбата си страната /жалбоподател в производството/ излага, че присъдените разноски не съответстват на характера на производството и извършените по него процесуални действия – в производството не са събирани доказателства, не са провеждани открити заседания, първоинстанционното производство е прекратено преди първо заседание. С молбата се претендира намаляване размера на присъдените на насрещната страна разноски при съобразяване действително извършените от пълномощника на страната действия, правната и фактическа сложност на делото.

В срока за отговор по молбата не е постъпило становище на Дизел Р. ООД, представляван от адв.Д. Г..

Съдът намира молбата с правно основание чл.248 ГПК за допустима – подадена от надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в предвидения срок.

Разгледана по същество съдът намира молбата за основателна поради следното:

Разноските, предмет на молбата по чл.248 ГПК, сторени по ч.т.дело №412/2024г. на ВнАС, от насрещната страна Дизел Р. ООД представляват заплатено адв.възнаграждение на пълномощника на страната адв.Д.Г., присъдени в пълния им размер от 1250 лева.

След прекратяване на производството по един от исковете по т.дело №678/2023г. на ВОС с определение от 07.03.2024г., предмет на частната жалба е било последващо определение за прекратяване на делото и в останалата част съгласно определение от 13.06.2024г. Със същото определение в полза на ответника са присъдени на основание чл.78, ал.4 ГПК разноски, съставляващи адв.възнаграждение в размер на 1 250 лева, дължими за 1 първа инстанция. Също толкова страната претендира и в частното производство пред АС.

Предмет на частната жалба е прекратената част от производството по иска с правно основание чл.124 ГПК за установяване нищожност на решенията по т.1 и т.3 на ОСС на Дизел Р. ООД, проведено на 31.01.24г. /по другия иск прекратяването е влязло в законна сила в по-ранен момент/ В тази хипотеза, съгласно чл.78, ал.4 ГПК, ответникът има право на сторените от него разноски. В настоящия случай при съобразяване гореизложеното и това, че отговорността за разноски се свързва с отговорността за вреди от неоснователни действия при неоснователно предизвикан правен спор, жалбоподателят при неоснователност на частната му жалба /частната жалба е оставена без уважение/, следва да понесе направените от насрещната страна разноски, вкл. тези за адв.възнаграждение. Именно в производството по чл.248 ГПК същият може да възрази срещу претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от предвиденото в чл.36 от ЗАдв. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента като този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Преценката на съда относно основанието по чл.78, ал.5 ГПК се изразява в съпоставка между цените на адвокатската помощ спрямо правната и фактическа усложненост на конкретния спор. Ориентир за възмездяването на адвокатските услуги е Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, като с оглед характера на предявените искове, приложение намират съответно правилата в чл.7, ал.1, т.4 и т.7 вр.чл.11 относно неоценяемите искове. Съобразявайки обаче задължителното за националните съдилища решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения като задължителни, а следва да цени същите единствено като инструктивни и ориентировъчни правила за адекватността на адвокатските възнаграждения. Другият елемент от преценката на съда за прекомерност съгласно чл.78, ал.5 ГПК изисква съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на спора. Или, при преценка размера на присъденото адвокатското възнаграждение, с оглед възражението по чл.78, ал.5 ГПК, съдът съобразява от една страна това, че в случая се касае до неоценяеми искове, изначално недопустими поради липтса на правен интерес, по които не се е развило същинско производство в защита на материално право /в конкретния случай иск за нищожност на дружествени решения/, спорът не се отличава с фактическа и правна сложност, не са събирани доказателства и от друга страна обемът на извършените от пълномощника на страната действия, изразяващи се единствено в подаване отговор на частната жалба, без явяване в съдебно заседание. Преценката на съда за наличие на прекомерност на адв.възнаграждение трябва да съответства и на изискването в чл.36, ал.2 ЗАдв. то да е справедливо и обосновано.

Съобразно изложените по-горе аргументи, съставът намира, че присъденото в полза на ответника адв.възнаграждение е прекомерно. Това е така от една страна, защото идентичен хонорар е присъден на страната в първоинстанционното производство за упражнена защита срещу предявените два неоценяеми иска, а настоящото частно производство има много по-тесен предмет - касае само прекратяването по един от тези искове. Следвайки правилото, че при липса на разграничителен критерий общо договореното адв.възнаграждение по осъществена процесуална защита срещу два или повече иска фиктивно се приема за равно уговорен хонорар по всеки от исковете, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено поне наполовина. /до ½ от 1250 лева/ Освен това, тъй като не се е развило същинско производство и процесуалното участие на 2 насрещната страна е изчерпано с подаване отговор на частната жалба, в който не са изложени нови доводи и възражения, съдът намира за адекватно възнаграждение в приблизителните размери съгласно чл.7, ал.1, т.4 и т.7 вр.чл.11 от НМРАВ, или сумата от 400 лева. До този размер следва да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК постановеното определение №564/11.09.2024г. в частта за разноските. За разликата до присъдените 1250 лева възнаграждението се явява прекомерно съгласно чл.78, ал.5 ГПК.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК определение №564/11.09.2024г., постановено по в.ч.т.дело №412/2024г. по описа на АС-Варна, в частта, в която жалбоподателят К. И. Р., ЕГН **********, е осъден да заплати на насрещната страна ДИЗЕЛ Р. ООД, ЕИК 103770772, Варна, разноски за производството по частната жалба срещу преграждащо определение на ВОС, представляващо заплатено адв.възнаграждение, като намалява същото до 400 лева, на основание чл.78, ал.4 вр.ал.5 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3