Решение № 86 от 15.02.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Кирил Д. Павлов при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Въззивно гражданско дело № 20221800500593 по описа за 2022 година

С решение № 59 от 20. 05. 2022 година постановено от РС Е., по гр. дело № 377/2021 година по описа на Етрополският районен съд е осъдено търговското дружество „В.В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.Е., ул. “В. П.“ №1, да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление гр.Е., ул.“Д.“ №31, сумата от 16 500 /шестнадесет хиляди и петстотин лева/, главница, като дължим наем за промишлено хале с адрес гр.Е., бул.“П.“ №1 за периода 01.05.2013 год. до 31.10.2014 год., съгласно фактури №1043/08.05.2013 г., №1061/ 11.06.2013 г., №1072/03.07.2013 г., №1086/05.08.2013 г., № 1093/05.09.2013 г., №1111/ 02.10. 2013 г., №1118/04.11.2013 г., №1122/03.12.2013 г., №1129/ 10.01.2014 г., №1137/02.02.2014 г., №1147/05.03.2014 г., №1158/06.04.2014 г., №1174/08.05.2014 г., № 1189/04.06.2014 г., № 1119/05.07.2014 г., № 1220/04.09.2014 г. и 1237/06.10. 2014 г., както и сумата от 5 023.75 /пет хиляди двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, законна лихва за забава за периода 28.09.2018 г. до 28.09.2021 год., върху всяка от месечните наемни вноски по фактурите, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Със същото решение РС Е. е осъдил ответника „В.В.“ ЕООД, ЕИК 1********, да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК-*********, 2 061 /две хиляди шестдесет и един лева/, за разноски по делото.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на „В.В.“ ЕООД, ЕИК 1********, срещу описаното решение на Районен съд Е.. Във въззивната жалба се твърди, че решението е 1 незаконосъобразно и необосновано, като се иска съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск, както и да присъди в полза на жалбоподателя ответник по иска разноски по делото за всяка от двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Х.“ ООД, ЕИК-*********, с който жалбата се оспорва. Ответникът по жалба „Х.“ ООД, ЕИК-*********, чрез пълномощника си адвокат Е. К. от САК взема становище за неоснователност на въззивната жалба, за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноските по делото.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се представлява от адвокат Н. от САК, която поддържа въззивната жалба и взема становище съдът да отмени обжалваното първоинстанционно решение и по същество да отхвърли предявените искове.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата страна “Х.“ ООД, ЕИК-********* се представлява от адвокат Е. К. от САК, която оспорва жалбата, поддържа отговора на въззивната жалба, и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският окръжен съд прие следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В случая съдът намира, че обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, който се е произнесъл в пределите на своята правораздавателна власт.

Обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за упражняване на правото на иск, липсвали са отрицателни такива, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявените искове.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани коректно и изчерпателно в обжалваното решение, като се установява следното:

Предявени са от „Х.“ ООД, Е., ЕИК-********* срещу „В.В.“ ЕООД, ЕИК-1******** град Е. обективно съединени искове с правно основание чл.228 вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Исковете са предявени с искова молба с вх.№1324 от 29.09.2021 г. от „Х.“ ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Е., ул.“Д.“ №31, представлявано от Х. Н.

Л. - управител, против „В.В.“ ЕООД, ЕИК-1********, със седалище и адрес на управление гр.Е., ул. “В. П.“ №1, представлявано от Ц. Ц.-управител, в която се твърди, че ищецът е универсален правоприемник на ЕТ „Х.“-Х. Н., заличен търговец по силата на договор за прехвърляне на търговско предприятие, вписан в търговския регистър на 19.02.2021 год.

2

Твърди се в исковата молба, че между ЕТ „Х.“-Х. Н., в качеството на наемодател и „В.В.“ ЕООД,, в качеството на наемател, в периода 01.05.2013 год.-31.10.2014 год. е сключен договор за наем на недвижим имот – промишлено хале с адрес гр.Е., бул.“П.“ №1.

Твърди се в исковата молба че за наемните вноски наемодателят е издал 18 бр. фактури, всяка на стойност 1 000 лева с включено ДДС, както и че общият размер на главницата неизплатен наем възлиза на 16 500 лева, а лихвите за периода от 28.09.2018 год. до 28.09.2021 год. са в размер на 5 023.75 лева. Твърди се, че дължимостта на сумите неизплатен наем е изрично призната от ответника с писма за потвърждение на разчети, което имало значение на признаване на задължението и води до прекъсване на погасителната давност.

Като главница на основание чл.228 ЗЗД се претендира от ищеца сумата 16 500 лева, за който се твърди, че е дължим наем за ползване на недвижим имот – промишлено хале с адрес гр.Е., бул. “П.“ №1 за периода 01.05.2013 год.-31.10.2014 год. Предявен е със същата искова молба и иск с правно основание чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца законната лихва за периода от 28.09.2018 год. до 28.09.2021 год. в общ размер на 5 023.75 лева, върху всяка от месечните наемни вноски-цена на ползване на недвижим имот – промишлено хале с адрес гр.Е., бул.“П.“ №1 за периода 01.05.2013 г.-31.10.2014 г., както и законната лихва върху главницата 16500 лева считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ответникът „В.В.” ЕООД, град Е. оспорва предявения иск, твърди, че е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Отрича съществуването на наемен договор между страните, изразява становище, че не съществува между ищеца и ответника облигационно правоотношение. Отрича да дължи сумите, които се претендират от ищеца както за наем на посочения недвижим имот, така и за лихви. Прави възражение и за погасяване по давност на исковата претенция, както и че парични вземания по посочените фактури са погасени по давност. Във връзка с това възражение ответникът взема становище, че нито плащания, нито потвърждаване на разчети правят вземанията по фактурите дължими.

Софийският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

От приетите по делото 17 броя фактури, всяка на стойност 1000 лева с вкл. ДДС с номера - №1043/08.05.2013 г, №1061/ 11.06.2013, №1072/03.07.2013 г., №1086/05.08.2013 г., № 1093/05.09.2013 г., №1111/02.10.2013 г., №1118/04.11.2013 г., №1122/03.12.2013 г., №1129/10.01.2014 г., №1137/02.02.2014 г., №1147/05.03.2014 г., №1158/06.04.2014 г., №1174/08.05.2014 г., № 1189/04.06.2014 г., № 1119/05.07.2014 г., № 1220/04.09.2014 г. и 1237/06.10.2014 г., се установява, че същите са издавани от ищеца, като правоприемник на ЕТ „Х.“-Х. Н., с получател ответното дружество във връзка със заплащане на „наем“ за съответния месец. От приложените по делото в преписи писма за потвърждение на разчети от 28.01.2021 г., 08.01.2020 г., 03.01.2019 г., 09.01.2018 г., 07.01.2017 г. и 23.01.2015 г., се установява, че ответникът е потвърждавал задължението си към ищеца във връзка с неплатените суми по издадените фактури.

3

От приложеното по делото в препис извлечение от разплащателна сметка на праводателя на ищеца ЕТ „Х.“-Х. Н. от 10.09.2018 година се установява, че на 07.09.2018 год. ответникът „В.В.“ ЕООД, град Е., ЕИК 1******** е превел на ищеца сума от 1 000 лева, като вътрешнобанков превод.

От показанията на разпитания в производството пред районния съд свидетел Ц. С. се установява, че работи за ищеца от 01.03.2013 година, както и че ответникът ползвал помещение на ищеца, а именно процесното промишлено хале в град Е., ул. П. № 1, като държал там камион, като на това място имало паркинг и сервиз. Знае, че имотът принадлежи на Х. Л., за когото от събраните по делото писмени доказателства се установява че е управител и законен представител на ищцовото търговско дружество.

От заключението по назначената и изслушана в производството пред районния съд и кредитирана и от настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Е. К., се установява, че във връзка с процесните фактури, описани по-горе ищецът е осчетоводил, отразени в дневниците за продажби за периода за който са издадени. Същевременно ответникът е осчетоводил разход за наем за същите фактури и е ползвал данъчен кредит по процесните фактури.

Това доказва договора за наем, за който няма изискване да е в писмена форма и щом ответникът чрез осчетоводяване, претендиране и получаване на данъчен кредит се е позовал на тези фактури, съдът приема че е потвърдил договора за наем и същият се счита за доказан, включително и по съображенията изложени в обжалваното първоинстанционно решение, към мотивите на което настоящата инстанция препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Установява, че размерът на непогасеното от ответника задължение неизплатен наем за процесното промишлено хале, находящо се в град Е., улица П. № 1 е 16 500 лева, като видно от ССчЕ, кредитирана от настоящия съд лихвата за забава за периода от 28.09.2018 год. до 28.09.2021 година, в размер на законната, дължима на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД е в размер на 5 028.37 лева.

Безуспешно е останало оспорването от ответника на изявленията с които неговият законен представител Ц. В.ев Ц. е потвърждавал дължимостта на сумите неизплатен наем за всяка от годините включени в исковия период.

От заключението по назначената съдебно-графическа експертиза с вещо лице инж. А.

Д., което и настоящата въззивна инстанция кредитира изцяло, се установява, че подписите върху представените за изследване писмени доказателства са положени от Ц. В.ев Ц. – управител и законен представител на ответното търговско дружество.

От събраните по делото доказателства Софийският окръжен съд приема за установено, че между страните е било налице и е доказано в настоящото производство наемно правоотношение, а именно сключен договор за наем на недвижим имот промишлено хале, находящо се в град Е., улица „П.“ № 1, като в съдържанието на това наемно правоотношение е задължението на ответника да заплаща наемна цена така както същата е визирана в 4 употребените от ответника за получаване на данъчен кредит фактури описани по-горе, като наемът е в размер на 833,33 лв. месечно без ДДС или 1000 лв. с ДДС.

По изложените съображения, включително и тези съдържащи се в мотивите на първоинстанционното решение, към които съдът препраща на основание чл. 272 ГПК, настоящата въззивна инстанция приема за установено, че в периода 01.05.2013 г. 30.10.2014 г., ЕТ „Х.“-Х. Н., чийто универсален правоприемник е ищеца „Х.“ ООД, е издал 18 бр. фактури за дължимите суми по процесния договор за наем, 17 от които ответникът не е заплатил на ищеца, а една от тях - частично, в размер на 500 лв. Общата стойност на главницата неизплатен наем дължим по процесиите фактури е 16 500 лв., а натрупаната лихва за забава в размер на законната за периода от 28.09.2018 год. до 28.09.2021 г., дължима от ответника на ищеца на основание чл. 86 ал.1 от ЗЗД е в размер на 5 028,37 лв., като исковата претенция е за 5 023.75 лева и като няма съответно увеличение на иска ответникът с основание ответникът е осъден да заплати по този акцесорен иск 5 023.75 лева.