Решение № 474 от 30.04.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Варна, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Владова

Членове:

А.я Якимова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100500855 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 6787/28.03.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Станимира Костова-Данова, рег.№ 718 с район на действие ОС-Варна, подадена от „Елпак Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 103506445 – длъжник по изпълнително дело № 20257180400052 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител обективиран в уведомление от 06.03.2025г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1350 лева.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя в размер на 1350 лева.

Твърди се, че договореното и заплатено възнаграждение не съответства на уредените размери в чл.10 от Наредба 1/200г. за минималните размери за адвокатско възнаграждение и е прекомерно с оглед липсата на извършени по делото изпълнителни действия от взискателя, както и липсата на фактическа и правна сложност. В този смисъл е направено и позоваване на Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. постановено по дело С 438/2022г. Моли сумата на приетите от ЧСИ разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до този предвиден по чл.10, т.1 от Наредбата, а именно 200 лева, който е за образуване на изпълнителното дело.

1

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя ЕТ „Медера-Десислава Войчева“, чрез процесуалния му представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на подадената от длъжника жалба. Посочва, че договореното адвокатско възнаграждение заплатено от взискателя за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство по него е съобразено с материалния интерес и е в минимален размер съгласно Наредбата за възнагражденията на адвокатите. Посочва, че с молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил изпълнителни способи, които съдебният изпълнител е извършвал, като извън тях са извършвани и други справки и действия представляващи по същество процесуално представителство. Излага също, че вземането на взискателя все още не е удовлетворено – нито доброволно, нито принудително, което означава, че по изпълнителното дело ще бъдат извършвани и други изпълнителни действия, които ще се обезпечават с платеното адвокатско възнаграждение. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.

Частният съдебен изпълнител Станимира Костова-Данова в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, считано от връчването на жалбоподателя /на 14.03.2025г./ на съобщението, с което ЧСИ отказва да ревизира /да намали/ размера на приетото адвокатско възнаграждение на взискателя; от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима. Видно от съдържанието на самата жалба, с нея се оспорва законосъобразността на отказа на ЧСИ да намали приетият разход за адвокатско възнаграждение на взискателя, който подлежи на самостоятелно обжалване като акт за разноски /аналогично на чл.248 от ГПК/.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20257180400052 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова е образувано на 07.02.2025г. по молба на ЕТ „Медера-Десислава Войчева“, чрез процесуалния му представител за принудително събиране на присъдените с изпълнителен лист, издаден по търг.дело № 190/2021г. по описа на ВОС, парични суми в общ размер на 20650 лева, дължими от длъжника „Елпак Трейдинг“ ЕООД.

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие сключен между взискателя ЕТ „Медера-Десислава Войчева“ и адв. Събин Бармуков с предмет образуване на изпълнително дело и процесуално представителство, съдържащ и разписка за заплатено в полза на адвоката възнаграждение в размер на 1350 лева, от който 200 лева за образуване на изп.дело и 1150 лева за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело.

С молба от 11.02.2025г. взискателят е сезирал съдебният изпълнител с искане за 2 налагане на запор на банкови сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „Юробанк България“ АД и в „Българо-американска кредитна банка“ АД.

До длъжника „Елпак Трейдинг“ ЕООД е изпратена призовка за доброволно изпълнение получена на 14.02.2025г. съдържаща данни за размера на дълга включващ 20650 лева – неолихвяема сума по изп.лист; 2003,18 лева – разноски по изпълнението, както и сума в размер на 1350 лева – адвокатско възнаграждение.

С възражение от 25.02.2025г. длъжникът „Елпак Трейдинг“ ЕООД е сезирал съдебния изпълнител с възражение за прекомерност на приетото възнаграждение от 1350 лева и искане за намаляването му.

Взискателят е изразил писмено становище по молбата, чрез процесуалния си представител, а така също и становище по молбата на длъжника за замяна на наложените обезпечителни и изпълнителни мерки. Адресираната от и до взискателя кореспонденция по изпълнителното дело е обслужвана от упълномощения адвокат.

С обжалвания акт от 06.03.2025г., съдебният изпълнител е приел, че не са налице предпоставки за намаляване на определения адвокатски хонорар и е оставил без уважение възражението на длъжника в този смисъл.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство и др.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.

В случая съдебният изпълнител е отказал да измени чрез намаляването им сторени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1350 лева включващо възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на 3 вземането.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изп.дело не е налице оспорване от жалбоподателя.

Възраженията са срещу приетите разноски по чл.10, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно за процесуално представителство, като се твърди, че такова не е осъществявано от упълномощения адвокат.

Съобразно размера на подлежащото на принудително изпълнение вземане на взискателя по изпълнителния лист в размер на 20650 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по образуваното изпълнително дело по чл.10, т.2, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата е в размер на 1129,25 лева.

Вярно е, че изпълнителното производство не се отличава със съществена фактическа или правна сложност, но видно от материалите по същото, упълномощеният адвокат на взискателя е извършвал действия по изпълнителното дело, чрез посочване на изпълнителен способ и е изразявал становища по няколко искания на длъжника. Т.е освен образуването на изпълнителното дело, пълномощникът на взискателя е извършвал договорените действия по процесуално представителство, представляващи основание на вземането за адвокатско възнаграждение, за които му е заплатено такова в минимален размер от 1150 лева.

Нещо повече, видно е от материалите по изпълнителното дело, че понастоящем не е налице нито доброволно заплащане на целият размер на вземането към длъжника, нито задължението е принудително удовлетворено, независимо от предприетите до момента изпълнителни действия. Горното е индиция за необходимост от предприемане и на други процесуални действия от страна на пълномощника на взискателя до настъпване на основание за прекратяване или приключване на изпълнението по изпълнителното дело.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че приетото от съдебния изпълнител възнаграждение, което се следва на процесуалния представител на взискателя формирано като сбор от възнаграждението за образуване на изпълнителното дело по чл.10, т.1 от Наредба 1/2004г. и това за процесуално представителство по изпълнителното дело № 20257180400052 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.10, т.2 от Наредбата е в справедлив размер на общо 1350 лева. На това основание отказът на ЧСИ Данова от 06.03.2025г. да намали поради прекомерност приетият размер на адвокатското възнаграждение на взискателя е правилен и законосъобразен.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК жалба с вх.

№ 6787/28.03.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител Станимира Костова-Данова, 4 рег.№ 718 с район на действие ОС-Варна, подадена от „Елпак Трейдинг“ ЕООД, ЕИК 103506445 – длъжник по изпълнително дело № 20257180400052 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова срещу постановление за разноски на съдебния изпълнител обективиран в уведомление от 06.03.2025г., с което е отказал да намали размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1350 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, пр. 2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ Станимира Костова-Данова по изпълнително дело № 20257180400052.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5