Решение № 7443 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7443 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100512558 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 – чл.438 от ГПК.

С жалба с вх.№ 037162/29.07.2025 г. длъжникът Н. Й. Н. обжалва отказ на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ по изп.дело № 20158410411103, обективиран в разпореждане от 27.05.2025 г. да прекрати производството по това изпълнително дело на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК по подадена от същия молба с вх.№ 025731 от 20.05.2025 г.

В жалбата се поддържа, че постановеният отказ е незаконосъобразен. Твърди се, че от 2015 г. до момента не е получавал никакви съобщения от ЧСИ с рег.№ 851 на КЧСИ, както и че въпреки че не са извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на две и повече години по изпълнителното делото съдебният изпълнител е отказал да уважи молбата му за прекратяване на изпълнителното дело поради настъпила перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Моли съда да отмени атакуваният отказ и да се постанови съдебен акт за прекратяване на изпълнително дело № 20158410411103 по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ.

Ответникът по жалбата – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр.София в депозираните в срока по чл.436, ал.3 ГПК възражения оспорва същата като неоснователна и недоказана. Релевира съображения, че не е налице сочените от закона необходими предпоставки за прекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, тъй като по делото е налице процесуална активност на кредитора и са предприемани редовни изпълнителни действия, чиято цел е събиране на вземането. Поддържа се и че следва да се отбележи и възприетото в ТР от 04.07.20224 г. по тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, с което са конкретизирани способите, прекъсващи давността в рамките на изпълнителното производство.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ с рег.№ 841 на КЧСИ Н.М. по реда на чл.436, ал.3 ГПК, е отразено, че по същество жалбата е неоснователна, тъй като не е наличен период за повече от две години, в който взискателят да не е поискал, съотв. съдебният изпълнител да не е предприемал на основание възлагането по чл.18 ЗЧСИ извършването на изпълнителни действия, както и че твърденията на жалбоподателя, че не е получавал никакви книжа по делото от фактологическа гледна точка не са верни.

Съдът като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира за установено следното:

Жалба е подадена от легитимирано лице – Н. Й. Н., длъжник в изпълнителното 1 производство, в срока по чл.436, ал.1 ГПК срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт на съдебния изпълнител и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, като е безспорно, че атакуваното действие по разпореждане от 27.05.2025 г., с което е отказано да се прекрати изп.дело № 20158410411103 по описа на ЧСИ Н.М. с рег.№ 841 на КЧСИ, попада в кръга на установените от законодателя такива във визираната норма.

Неоснователни са инвокираните в жалбата доводи от Н. Й. Н., че в случая са налице предпоставките на разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК за прекратяване на образуваното спрямо него изпълнително производство. В посочената норма е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

От книжата по изпълнителното дело се констатира, че с молбата за образуване на изп.дело № № 20158410411103 от 04.11.2015 г. „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД е поискал налагането на запор върху левовите и валутни банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „ОББ“ АД, запор върху собствените на длъжника моторни превозни средства и възбрана върху недвижими имоти на същия, като на основание чл.18 ЗЧСИ на съдебният изпълнител е възложено предприемането на всички необходими действия за събиране на предявеното вземане.

Със запорни съобщения от 12.11.2015 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника Н. Й. Н. по банковите му сметки в посочените от взискателя три банки, получени на 17.11.2015 г.

На 03.02.2016 г. са наложени запори и върху банковите сметки на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД и в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, получени на 05.02.2016 г.

С молба с вх.№ 091234 от 29.08.2017 г. от взискателя „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД е поискано да се наложат запори върху левовите и валутни банкови сметки на длъжника, освен в „Банка ДСК“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „ОББ“ АД, и във всички останали банки в страната.

С молба с вх.№ 013450 от 20.02.2019 г. взискателят „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД е поискал да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запори върху открити на негово име банкови сметки в търговските банки в страната.

С молба с вх.№ 016982 от 24.02.2020 г. взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД - частен правоприемник на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, е релевирал искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД.

С последваща молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх.№ 059172 от 21.09.2021 г. е заявено искане за налагане на запор върху сметките на длъжника Н. Н. в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – Клон София.

На 05.10.2021 г. взискателят писмено е поискал от съдебния изпълнител след извършване на справка в регистъра на банковите сметки и сейфове да наложи запор върху регистрираните такива на името на длъжника.

Със запорно съобщение от 02.11.2021 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на длъжника Н. Й. Н. по банковите му сметки в“ОББ“ АД, получено на 04.11.2021 г.

На 02.11.2021 г. е насрочен и опис на движимото имущество на длъжника Н. Н., находящо се на адреса му в гр.Варна за 11.01.2022 г. /неосъществен поради невръчване на призовката за принудително изпълнение/.

С последващи молби от 22.02.2023 г. – вх.№ 017645 и 24.07.2023 г. – с вх.№ 035976 взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направил ново искане за налагане на запори върху всички банкови сметки на длъжника, съотв. върху сметките му в „Общинска банка“ АД.

На 07.07.2023 г. е насрочен и опис на движимото имущество, притежавано от Н. Н., находящо се на адреса му в гр.Варна за 05.10.2023 г. /неосъществен поради невръчване на призовката за принудително изпълнение/.

С молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх.№ 069560 от 19.12.2024 г. е направено ново искане от взискателя за налагане на запори върху всички налични банкови сметки на длъжника.

Със запорно съобщение от 28.03.2025 г. /получено на 11.04.2025 г./ частен съдебен изпълнител с рег.№ 841 на КЧСИ е наложил запор върху вземанията на длъжника Н. Й. Н. по банковите му сметки, открити в “Изипей“ АД.

С писмо от 14.04.2025 г. “Изипей“ АД е уведомило съдебния изпълнител, че са превели наличната към момента на налагане на запора върху откритата микросметка на 2 длъжника Н. Й. Н. при дружеството по посочената в запорното съобщение банкова сметка.

На 28.03.2025 г. е насрочен нов опис на движимото имущество, притежавано от Н. Н., находящо се на адреса му в гр.Варна за 27.05.2025 г.

На 20.05.2025 г. длъжникът Н. Й. Н. е подал молба до ЧСИ Н.М. с вх.№ 025731, с искане да бъде прекратено изп.дело № 20158410411103 по описа на същия на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК поради настъпила перемпция. По искането е постановен обжалваният отказ, обективиран в разпореждане от 27.05.2025 г. на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

Безспорно е, че прекратяването поради т.нар.„перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител само прогласява с постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти, но тези факти в конкретния казус не са налице.

Правният интерес за събиране на вземането е на взискателя-кредитор, поради което той има задължението със своите действия да поддържа висящността на изпълнителното производство, тъй като изцяло в негов интерес е да бъде събрано вземането му, като тази висящност не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното производство зависи от волята на взискателя, от това дали е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал съдебният изпълнител да повтори неуспешни изпълнителни действия или неизвършени такива. С оглед на това и законодателят в нормата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК е счел, че липсата на активност от страна на взискателя в хода на изпълнителното производство – да отправя искания до съдебния изпълнител да извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период от две години, има за правна последица – прекратяване на изпълнителното производство по право.

От изложените по-горе обстоятелства е видно, че в настоящия казус не е налице бездействие на взискателя за период от две години, което да обоснове прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция“ спрямо длъжника Н. Й. Н..

Срокът, установен в горепосочената норма, който е преклузивен, започва от тече от всяко поискано, респ. предприето изпълнително действие по изпълнителното дело. Изпълнителни действия, съгласно дадените разяснения в мотивите на т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя, съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В случая всяко от предприети изпълнителни действия в разглеждания период – наложените запори върху банкови сметки на Н. Й. Н. и извършването на опис и оценка на движимо имущество, и поисканите такива – налагането на запори върху банкови сметки, върху трудово възнаграждение и вземания от трети лица, върху моторни превозни средства и на възбрана върху недвижими имоти на длъжника, са в интервали от време по-малки от две години.

Погасителната давност и „перемпцията” са два различни правни института, независимо, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността, както и че от значение за наличието или липсата на прекратителното основание по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е само поискването/предприемането от съдебния изпълнител при условията на чл.18 ЗЧСИ на конкретни изпълнителни действия, но не и реалното им извършване.

Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваният от длъжника Н. Й.

Н. отказ на съдебния изпълнител по разпореждане от 27.05.2025 г. е правилен, предвид което подадената от същия жалба се явява неоснователна и като такава последната трябва да бъде оставена без уважение.

Поради липсата на заявени искания по реда на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК съдът не дължи произнасяне на тези основания.

Воден от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника Н. Й. Н. с вх.№ 037162 от 29.07.2025 г. по изп.дело № 20158410411103 по описа на ЧСИ Н.М., рег.№ 841 на КЧСИ, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4