Решение № 98 от 15.08.2023, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. гр.Мадан, 15.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100069 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от А. С. Ю. против "КРЕДИТ ГАРАНТ БГ" ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че Договор за предоставяне на гаранция № *** / ** г сключен между А. С. Ю. и "Кредит Гарант БГ" ООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила Договор за потребителски кредит № ** от **г. с Неткредит ООД. Съгласно чл. 11 от договора за потребителски кредит ищцата следвало да върне сумата по кредита от общо 1476.00 лева, при сума на получаване 1200.00 лева, при ГПР 48.29%, годишен лихвен процент- 40.06%, при срок на кредита от 12 месеца.

Във връзка с Договор за потребителски кредит № ** от **г. , ищцата сключила Договор за предоставяне на гаранция № *** / ** г. с „Кредит Гарант БГ“ ООД, за обезпечение на сключения договор за кредит. По силата на Договор за предоставяне на гаранция № *** / ** г ищцата трябвало заплати на "Кредит Гарант БГ“ ООД, сумата от 1152 лева. Ищцата счита, че Договор за предоставяне на гаранция № *** / ** г е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр. З от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Твърди, че налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, с оглед на което се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните правоотношения. Сумата, която се претендирала чрез договора за гаранция била в размер на 1152 лева и 1 съставлявала допълнителна сума, която е в размер на почти равен от сумата на отпуснатия кредит от 1200.00 лева. Отделно от това, тази сума от 1152 лева, се заплащала без ищцата да получава нищо насреща. Ищцата била принудена да сключи Договор за предоставяне на гаранция и то с предварително избрано от кредитодателя дружество, за да й бъде отпуснат кредит. Договор за предоставяне на гаранция № *** / ** г бил нищожен поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19 ал.4 от ЗПК. Възнаграждението, което следвало да се заплати по Договор за предоставяне на гаранция № *** / ** г следвало да бъде отразено в определения ГПР. Възнаграждението представлявало разход по кредита, който бил известен и следвало да бъде включен в ГПР. Със сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Договор за предоставяне на гаранция № *** / ** г бил недействителен на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 от ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД от ответника „Кредит Гарант БГ“ ООД за осъждането на А. С. Ю. да заплати на Кредит Гарант БГ ООД сумата в размер на 1107 лева на осн. чл. 13 от Договора за гаранция, а при условията на евентуалност сумата от 1107 лева се претендира от ответника срещу първоначалния ищец като сума, с която първоначалният ищец се е обогатил неоснователно за сметка на Кредит Гарант БГ ООД.

Ответникът твърди, че по силата на т. 3.2.1. от Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Неткредит“ ООД, кредитополучателят бил длъжен да предостави подходящо обезпечение на своето задължение, като е разполагал със следните възможности да стори това: Посредством предоставяне на банкова гаранция; Посредством гаранция от финансова институция; Поръчителство по чл. 138 ЗЗД. Ищцата била избрала да сключи договор с „Кредит Гарант БГ‘; ООД, като дружеството поело задължение срещу възнаграждение да предостави обезпечение по договора за кредит. Дружеството изпълнило своето задължение по договора за предоставяне на гаранция от ** г. посредством издаването на гаранция за плащане. Договорът за гаранция, сключен между страните бил самостоятелно правоотношение, по което двете страни поели конкретни задължения, по отношение на които не намират приложение нормите на Закона за потребителския кредит. Ответникът посочва, че на ** г. между „Неткредит“ ООД, ЕИК ** (кредитор) и А. Ю. (кредитополучател) бил сключен договор за потребителски кредит № **, по силата на който финансовата институция предоставила на потребителя заемната сума в размер на 1200.00 лева, при договорен годишен процент на разходите в размер на 48.29% и годишен лихвен процент в размер на 40.06%. Договорено било между страните кредитът да бъде погасен на 12 месечни равни вноски. На ** г. между „Кредит Гарант БГ“ ООД и А. Ю. бил сключен процесният договор за гаранция № ***. По силата на договора за гаранция ответното дружество се е задължило да гарантира изпълнение на паричните задължения на А. Ю. по 2 договор за кредит № **, сключен с „Неткредит“ ООД до размера от 1476.00 лева, за което била издадена гаранция. Тъй като А. Ю. била преустановила погасяването на кредитното задължение към Неткредит ООД на 02.03.2022 г., ответното дружество е получило искане за плащане по смисъла на чл. 11 от договора за гаранция. Кредиторът поискал от „Кредит Гарант БГ“ ООД заплащането на сума в размер на 1 107.00 лева представляващи просрочени задължения по Договор за потребителски кредит № ** от ** г от която сума: 942.78 лева - за погасяване на главница (към на вноска № 4, № 5, № 6, № 7, № 8, № 9, № 10,№ 11 и №12) и 164.22 лева- за погасяване на договорна възнаградителна лихва (към вноска № 4, № 5, № 6,№ 7, № 8, № 9, № 10,№ 11 и №12). На 14.04.2022 г. и на основание сключения договор №***/** г.

„Кредит Гарант БГ“ ООД заплатило на „Неткредит“ ООД претендираната сума в размер на 1 107.00 лева посредством банков превод. На основание чл.

13 от договора за гаранция страните са постигнали съгласие, че при извършване на плащане по гаранцията възниква задължение за А. Ю. към „Кредит Гарант БГ“ ООД за заплащане на размера на сумата, изплатена от гаранта на бенефициера „Неткредит“ ООД до 7 дни след датата на възникване на задължението/датата на извършването на плащането по гаранцията 14.04.2022 година. На 09.05.2022 г. и на основание чл. 6, т. 2 на декларираната от А. Ю. в договора за гаранция електронна поща било изпратено уведомление относно постъпилото на 02.03.2022 г. в „Кредит Гарант БГ“ ООД искане от страна на „Неткредит“ ООД за изплащане на сума по издадената гаранция. На 03.04.2023 г. и на основание чл. 12 от договора за гаранция на посочената електронна поща било изпратено уведомление, с което А. Ю. е уведомена за размера на заплатената сума и датата на извършване на превода. По изложените съображения моли за уважаване на насрещния иск.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва предявения насрещен иск като неоснователен.

Твърди се, че сключеният Договор за потребителски кредит № ** има белезите на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит. Възразява се, че Договор за потребителски кредит № ** е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. Била нарушена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК, тъй като в договора липсвали каквито и да е било условия за прилагането на лихвения процент и липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Ответникът по насрещния иск се позовава на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Посочва, че в договора липсвало каквото и да е уточнение, какви точно разходи се включват в ГПР. Не било ясно как посоченият лихвен процент се изчислява по отношение на общия ГПР. Не ставало ясно защо има разлика между ГПР и ГЛП в размер от близо 9%.

Счита, че е нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Ответникът по насрещния иск се позовава на чл. 11, ал. 1. т. 11 от ЗПК, като твърди, че погасителния план по договора не отговарял на изискванията на цитираната разпоредба. Освен това посочва, че в Договор за потребителски кредит № ** била уговорена неустойка за неизпълнение за задължението, 3 като счита, че фактически се дължи не за неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. В договора трябвало да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябвало да е включена и неустойката, която като неустойка била нищожна, а реално била сигурна печалба за кредитора. Сочи, че годишният лихвен процент нямало да е 40.06 %, както е залисано, а следвало да е поголяма число, ако в него участва и вземането, формално уговорено като неустойка. Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на ГПР, различен от този в договора. Оспорва като нищожна клаузата за договорна лихва, както на основание изложените погоре възражения, така и поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че предвид характера на предоставената по договора услуга, уговорките посочени в договора за потребителски кредит, не съответстват на изскванията за добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и равнопоставеността на съконтрахентите. В случай че съдът обяви Договор за потребителски Кредит № ** за недействителен, прави възражение за прихващане на заплатените от ищцата суми за гарант и лихва, който следва да се прихванат към дължимата се главница по Договор за потребителски кредит № **.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че между А. С. Ю. и Кредит Гарант БГ е сключен договор за гаранция № *** от ** г. за обезпечение на задълженията на А. С. Ю. на сключен по Договор за потребителски кредит от **г., сключен с Неткредит ООД.

Съгласно сключения Договор за потребителски кредит № ** от ** г. между А. С. Ю.- кредитополучател и Неткредит ООД- кредитор, кредиторът предоставил на кредитополучателят сумата от 1200 лева, а кредитополучателят се задължил да върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 02.03.2022 г. на вноски съгласно погасителния план по чл.

11, ал. 2 от договора. Уговорено било възнаграждение в полза на кредитора в размер на 40,06 % годишна лихва, а общият размер на плащанията по кредита възлизали на 1476 лева, при размер на месечната погасителна вноска 123 лева. ГПР по кредита бил в размер на 48,29% от заетата сума. Съобразно чл. 4, ал. 3 от Договора за потребителски кредит в срок до края на следващия ден от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябвало да бъде за сума в размер на 1476.00 лева със срок на валидност до 03.03.2022 г. Съобразно чл. 6 от Договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл. 4, ал. 3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1200.00 лв.

4

Съгласно сключения между Кредит Гарант БГ ЕООД- гарант и А. С.

Ю.- наредител Договор за предоставяне на гаранция № *** от ** г., наредителят възлага, а гарантът се съгласява да издаде гаранция в полза на Неткредит ООД- бенефициер, за сума в размер на 1476 лева с цел гарантиране на изпълнение на паричните задължения по Договор за потребителски кредит № ** от ** г. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Договора за предоставяне на гаранция наредителят дължи на гаранта възнаграждение за издаване на гаранцията в размер на 96 лева на месец. За срока на валидност на гаранцията, който не покрива пълен период между две погасителни вноски, възнаграждението се начислява на ден. Условията по гаранцията били както следва: бенефициер „Неткредит“ ООД, ЕИК **, сума на гаранцията 1152 лева, срок на валидност на гаранцията до 03.03.2022 г., вид на гаранцията: за плащане (за изпълнение на парични задължения), условия за плащане по гаранцията: след получаване на надлежно подписано от бенефициера искане, в което декларира, че наредителят не е изпълнил своевременно някое от паричните си задължения по Договора или не го е изпълнил изцяло. Наредителят се задължава да заплати на гаранта дължимото възнаграждение за издаване на гаранцията, което следвало да бъде заплатено заедно с погасителните вноски по договора за потребителски кредит съобразно с уговорения в договора за кредит погасителен план. Съгласно чл. 11 от договора за гаранция при депозирано искане за плащане, постъпило в срока на валидност на гаранцията, гарантът извършва проверка от формална страна за наличието на всички предпоставки за извършване на плащането, предвидени в гаранцията. Според чл. 12 от договора за гаранция в случай че са налице предвидените в гаранцията предпоставки и искането отговаря на всички формални изисквания, гарантът извършва плащането като уведомява незабавно наредителя за размера на сумата и датата на извършване на превода. Съгласно чл. 11 от договора за гаранция страните се съгласяват, че при извършване на плащане по гаранцията възниква задължение на наредителя към гаранта със следните параметри: главница на задължението – размер на сумата, изплатена от гаранта на бенефициера, дата на възникване на задължението на наредителя – дата на извършване на плащането по гаранцията, срок за погасяване на задължението (падеж) до 7 (седем) дни от датата на възникване на задължението на наредителя, обезщетение при забава за погасяване на задължението – действаща законна лихва за забава.